Във Враца всички мечтаем за асфалтирани улици. Когато дойдат избори, гледаме кой ни обещава нов асфалт. И сме прави, защото оправданието на всички управлявали този прекрасен град и неговите измъчени жители е, че нови улици ще има, когато има нов водопровод и канализация. И ето - началото на мъките дойде с първата копка на водния цикъл през зимата на 2011 г. Но после нещата се оплетоха и през лятото на 2017-а още сме си в цикъла. Да, вече му се вижда края...но врачани трудно вярват на обещания!
Тъжното обаче е, че там, където улиците вече са ремонтирани, а асфалтът - нов, се правят безумни неща: гонки, дрифтове и рисковани лупинги на една боя разстояние. Зловещата катастрофа от петък показва, че голяма част от шофьорите във Враца не бива да сядат зад волана. Кажете, ама честно: случвало ли ви се е край вас да профучи някой джигит с мръсна газ?! Толкова бързо да мине, че даже номерът му да не видите? Защо родителите купуват на децата си мощни коли, а после си скубят косите по пътя към гробищата или болницата?
Не сте ли чували рева на мощните коли нощем по "Демокрация", "Васил Кънчов", " Втори юни", "Екзарх Йосиф"? Каквото и да прави полицията, тя намордник на самоубийците зад волана не може да сложи... Дано бъдещата система за видеонаблюдение дисиплинира джигитите, но който е тръгнал да умира, нищо не може да го спре - дори „Big Brother“! Дори солените глоби...
Да се чуди човек да се радва ли на новия асфалт, или да го е яд на него, като си представи колко диви шофьори ще въртят гуми. Може би е дошло време и обществото да обяви война на идиотите зад волана, защото никой не е застрахован и не е защитен, а опасността дебне отвсякъде. Много ми се иска улиците във Враца да не приличат повече на бойно поле, а касапницата от Стария пазар от петък нощта никога да не се повтаря!
Стигат ни ежедневните кървави катастрофи по Е79...
Георги Александров, главен редактор на "Конкурент"
