Майка и бебето й в количката заседнаха в асаньор в търговски център във Враца. Инцидентът, за който съобщи първи сайтът konkurent.bg, се е случил миналия четвъртък. Ето разказа от първо лице на потърпевшата, която ни написа и изпрати писмо на електронната поща:
"Казвам се Кристина Григорова. На 26 години от град Враца. Щастливо омъжена майка на 10-месечно момче.
Снощи в 19:00 ч. аз и моето дете имахме неприятна случка в ТЦ „Суми“.
Исках да използвам асансьора в центъра, за да се кача на по-горния етаж. Влязох смело с количката, със спящото бебе в нея, и натиснах бутона. Вратата се затвори. След това нищо друго не се случи. Кабинката просто остана на място. Веднага разбрах, че скоро няма и да помръдне.
Опитах се да запазя самообладание, макар и да изпитвах панически страх за детето си. През главата ми минаха всички лоши сценарии. Опитах да отворя вратата с бутоните на таблото. Вратата не се отвори. Тихото звънче, което можеше да сигнализира на околните в центъра за ситуацията нямаше никакъв ефект. Чувах шума от движението на съседната кабинка.
Ставаше ми все по-топло и задушно. Детето още спеше. Натиснах бутона за директна връзка с техник – не работеше. Свих се в единия ъгъл до количката, за да имам повече пространство пред себе си. Сякаш исках да поема повече въздух и да се успокоя. Над мен имаше стикер с полезните телефони. Първият беше на техник с работно време до 17:00ч. Пропуснах го. Най-отдолу видях друг телефон. Обадих се. /мога да посоча и телефоните/. Вдигна почти веднага любезен мъж. Обяснявам ситуацията. Оказа се оператор от София /някаква тяхна централа или подобно/. Обеща бързо и адекватно съдействие с дежурния техник за нашия град.
Минаха 15 мин. Изпадах все повече в неистов страх. Ами, ако детето се събуди. Нямам всичко необходимо в себе си за престой в тясна, топла кабинка. Обадих се на спешен телефон 112. Там операторът реагира бързо, изпратиха екип на Пожарната. Те сякаш дойдоха мигновено. Вече ги чувах пред кабинката. Успокоих се, че няма да се наложи да стоя цяла нощ с бебето си в пространство метър на метър.
Един от пожарникарите извика асансьора на друг етаж и за късмет вратата се отвори и ние излязохме.Толкова се зарадвах. Избухнах в сълзи. Усещах как не ме държат краката. Отне им няколко минути, за да ни спасят от по-тежък развой на ситуацията. Успокоиха ме. Предложиха ми вода. Увериха се, че аз и детето сме добре. За щастие детето спеше все така непробудно и не разбра нищо от ставащото около него. Но за мен не мога да кажа, че е така. Остави белег в съзнанието ми завинаги.
Дежурен техник така и не се появи. Обадих се отново на техника в София и му казах, че вече не са ми необходими техните услуги. Пожарната си беше свършила тяхната работа.
Когато излязохме от асансьора разбрах от останалите работещи в центъра, че не съм първия случай. Дочух за жена стояла там часове. Какво ли би станало, ако аз и бебето ми бяхме останали там за повече от има-няма 20 мин.
Разочарована съм от безотговорността на хората към живота и здравето на другите, дори и на нашите деца.
С уважение,
Кристина Григорова"
