Мито Конярски е познат и уважаван не само в Клуб на пенсионера „Детелина“ и ж.к. „Дъбника“. Познават го много хора във Враца. Възхищават му се.
Мито Конярски е роден на 8 януари 1937 г. в с. Вировско, Врачанско. Основно образование завършва в родното си село. Продължава в занаятчийско училище в с. Габаре, но след година записва Строителния техникум „Г.С. Раковски“ и завършва специалността „Строителен техник“. Следва гранична служба към гранични войски, към капитално строителство, строеж гранични военни бази, застави за войниците, жилища за военнослужещи. Връща се в училището като учител-специалист. Постъпва във „Водстрой“, работи, за да помага в издръжката на брат си, който е приет в СУ „Св. Климент Охридски“. Родителите му си отиват рано. Мито е глава на семейството. Създава и свое семейство, раждат се децата му. След 10-годишна работа във „Водстрой“ , заминава за Алжир като технически ръководител на строителни обекти. После - към техническа дирекция към Министрество на земеделието. Изгражда се Напоителни системи Бяла Слатина – 640 000 дка са осигурени с поливане. С мъка говори за разрушаването, разрухата на построеното от неговото поколение. Ние създавахме България.
До Мито винаги е Стефка – запазена хубост, добре подредена външност, усмихната, кротка. С голяма любов и гордост говорят за децата си – син, който живее в чужбина, и дъщеря – в София. Още по-голяма радост носят внуците. И всички – образовани, устремени в кариерата, добродетелни в обществените си изяви. Има я синовната признателност , почитта към Мито и Стефка. Често те са при децата и внуците – на празник, за радост. И сега е така.
Тържеството за 80-годишнината му е съобразена с идването на сина в България.
Честит е Мито. Щастливи са Мито и Стефка. Редовни са в клуб „Детелина“ . Често посещават и други клубове. Танцуват красиви.
Поздравления за годишнината, Мите!
Радка Тошева
