Проф. Маринова, в петък Ви бе връчен почетен знак Signum Laudis на кожен плакет, разкажете какъв е поводът за това?
Поводът е приключилият ми втори мандат на управление на филиал „Проф. д-р Иван Митев“-Враца на 30 юни. Законът за висшето образование регламентира 4-годишна мандатност на управление, но не повече от два поредни мандата. При мен този период изтече и след тези 8 години управлението трябва да се поеме от друго лице.
Удоволетворена ли сте от тази награда?
Да, разбира се! Това е признание за положения от мен труд. У нас най-често се случва хората след дългогодишна работа на ръководен пост да си тръгнат огорчени, обидени, а понякога и поругани. Честно казано, и аз мислех, че с мен може да се случи същото и трябва да съм психически готова за това. Работя с новия екип на ректора на университета – проф. Златков, от есента и смятах, че не ме познават, не познават и работата ми... Направих доклад за изпълнените дейности по последната начертана от мен стратегия. За мен поетите ангажименти и тяхната реализация са не само думи, а отговорнисти и дела, така че бях изпълнила всичко, което бях планирала. Докладът бе приет на съвет на филиала и Академичен съвет, а изненадата на 30 юни 2017 г. бе невероятна и много емоционална! Благодаря на проф. Златков и ректорския съвет за високата оценка.
Кои ваши приноси в развитието на филиала оценявате като най-ценни и най-значими за висшето учебно заведение?
Най-ценно и значимо за мен на първо място е създаването на човешки ресурс чрез двете катедри - Медико-социални науки и Здравни грижи. Най-трудно и продължително се постига израстването на научен потенциал - какво ще направиш без хора? В този труден и продължителен процес вървяхме с Факултета по обществено здраве на нашия университет, където има акридитирана научната и образователна степен „доктор“ по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията. Има успешно защитени 9 докторски дисертации, от които 6 под мое ръководство, и три приключени хабилитации. За това и моите благодарности бяха за декана на ФОЗ проф. Воденичаров и зам. декана проф. Александрова, които присъстваха на съвета. Без тях нямаше да се справим.
На второ място по значимост поставям акредитираните 7 специалности, от които четири новосъздадени. Тръгвам си от директорския пост, но зад мен остават четири бакалавърски специалности – медицинска сестра, акушерка, трудотерапия, лекарски асистент, и три магистърски програми – трудотерапия, здравословно и диетично хранене и медицинска козметика.
На трето място по значимост поставям създаващата се материално-техническа база, където студентите ще учат в съвременни условия с модерна и подходяща за всяка специалност апаратура и обзавеждане.
Проф. Маринова, по време на вашето управление успяхте да договорите преместването на филиала в сградата на Химическия техникум, която беше основно ремонтирана и превърната в модерна база за обучение. Разкажете ни повече за този процес!
Мога да кажа, че сградният фонд вече е готов, остава дворът, гаражите и обзавеждането. Обзавеждането и оборудването са по-трудни като процес, тъй като предстоят обществени поръчки, но нашият университет разполага с такива отдели и специалисти, които изцяло се занимават с тази дейност, така че ще се справим и с това.
Кой поема длъжността директор и какви са вижданията Ви за бъдещето на институцията?
След мен ръководството се поема от доц. Павлинка Добрилова, досега заместник-директор. На съвет на филиала бе обсъдена и гласувана кандидатурата й и изпратена по законен ред на Академичен съвет, където е направен избор за длъжността „директор“ с 4-годишен мандат.
Как виждам бъдещето на институцията? Виждам я в развитие. Смятам, че оставих хора, които дори и да ме няма, ще могат да се справят с всичко.
Как ще продължи професионалният и творческият Ви път?
Ще продължи засега във филиала до пенсионирането ми. Ще се занимавам с преподаване на студентите, нещо което обичам да правя,ще намеря време за написване на някои учебници, които не успях да напиша досега поради тежестите на управлението. Ако ми търсят съвет и консултации, ще ги получат, защото филиалът си остава за мен като „новороденото дете“, за което не си спал понякога по цели нощи. Когато настъпи моментът за пенсиониране, ще го направя, както всички професори в страната. Ако остана в добро здравословно състояние, сигурно ще поемам и други ангажименти и отговорности към институции – нашия или друг университет.
Как оценявате ролята на филиала в обществения живот на град Враца?
Филиалът е университетска структура с регионално значение, която задоволява нуждите на здравните и социални заведения от Северозападния регион и страната със специалисти от професионално направление „Здравни грижи“. Студентите се включват в обществения живот на града чрез благотворителни изложби, концерти и различни изяви. Смятам, че филиалът е изключително необходим не само за град Враца, но и за цяла Северозападна България.
Визитка
Проф. Пенка Маринова, дм, работи в сферата на здравеопазването от 1971 г. От 1973 г. е преподавател в тогавашния Полувисш медицински институт-Враца. Защитава образователна и научна степен „доктор“ през 1999 г., а от 2004 г. й е присъдено научното звание „Доцент“ от Висшата атестационна комисия. През 2013 г. заема академичната длъжнаст професор във филиал проф.д-р.Иван Митев гр.Враца към МУ - София.
