Известно е, че градският транспорт във Враца има проблеми и едва оцелява в конкурентната среда. Трудностите са от години, както за общинското предприятие „Тролейбусен транспорт”, така и за дружеството „Автобусни превози”. Хората са недоволни от старите и износени тролеи и автобуси и днес са нужни спасителни мерки. Това ни провокира да се върнем към годините на създаване на обществения транспорт във Враца.
Началото на обществения автобусен транспорт във Враца е положено през далечната 1950 г. Тогава е създадено градското стопанско предприятие „Комунални услуги” , в което освен „Автотранспорт” се обособяват отдели „Баня и пералня”, „Чистота”, „Жилфонд и хотели”, „Водопроводна работилница”, „Зелено строителство” и няколко други. През годините е ставало отделяне и присъединяване на някои от отделите към структурата на предприятието, а през 1976 г. то се преименува на окръжно предприятие „Всестранни услуги”. Най-активна дейност в него пък развива именно автотранспортът. В този отдел имаше няколко камиона ЗИС-5 и ЗИС-150, три леки коли, от които две „Варшава” и една „Опел капитен”. Те работеха като таксита. През 1952 г. предприятието получи и първия си автобус „Шкода”. Преди него за кратко е имало два странично открити автобуси „Додж”, но те не били използвани системно като градски транспорт, а са возели предимно хора до лозята и работници за мината във Врачанския балкан.
Началник на първия автотранспортен отдел е Кръстьо Атанасов. Той заедно с шофьорите Васил Ценов и Борис Манолов получават сваления от кораб на бургаското пристанище нов автобус „Шкода” и го докарват във Враца. Автобусът беше само с една врата и за слизане и за качване на пътниците, но това не създаваше особени проблеми по онова време. Единственият му багажник пък бе върху покрива на автобуса. А кондукторите освен издаването на билети, се грижеха да качват и свалят багажа на пътниците по метална стълба в задната част на „Шкода”-та. Автобусът се превърна в голямо събитие за врачани, които се радваха много на новата придобивка. Първата му спирка се намираше до кулата на Мешчиите. Праваше курсове до Бистрец и Лиляче, до Медковец, до жп гарата и до лозята край Враца. Първият врачански автобус е пратен с група през 1953 г. и на международния младежки фестивал в Букурещ.
Първият кондуктор на първия градски автобус пък е Георги Миков, започнал да работи през 1952 г. Докато бил в казармата той станал и пълноправен шофьор и след уволнението си върти известно време волана на таксиметрова кола. Когато през 1959 г. автотранспортния отдел се превръща в Държавно автомобилно предприятие /ДАП/, Миков започва да шофира автобуси по вече увеличилите се градски линии. Той е единствения все още жив сред ветераните на врачанския градски транспорт.
С огромен принос сред местните транспортни ветерани е Цено Иванчев, който работи две години като кондуктор в ДАП във Враца преди да отиде войник. След това се връща в предприятието първо като шофьор на товарна кола, после като механик и диспечер. Накрая става началник на гаража на предприятието и работи на тази длъжност цели 30 години, като се пенсионира през 2002 година.
Любимият на врачани първи автобус „Шкода” им служи цели две десетилетия, накрая го преместват в Бяла Слатина, където продължил да се движи по градски линии до пълната си амортизация. Поставеното от ветераните начало се обогатява през годините и през 1970 г. Враца вече има 44 автобуса „Икарус”-620 и два съчленени автобуса от същата марка.
СЛАВЧО АТАНАСОВ
