Г-жо Димитрова, честита награда на Враца. Как се чувствате като носител на толкова високо отличие?
Щастлива, горда, чувствам се призната. Това, което ме прави най-много щастлива е, че при двете обсъждания комисията по наградите на Враца единодушно е одобрила номинацията ми и на двата етапа, през които са обсъждали кандидатурата ми.
Направи ми впечатление, че когато излязохте да получите наградата, използвахте много малко конструкции с "аз", а благодарихте на училището, на колегите си, на децата. Защо?
Освен на възпитанието ми, това се дължи и на учителската етика - да не се афишираме, да не се изтъкваме. Но в същото време само аз си знам какво ми коства тази награда, колко усилия съм положила досега. Всъщност това е един непрекъснат устрем, една неспирна работа от 28 години, много недоспиване, лишаване от личното пространство и време, за да мога да успея с всичко, което трябва да свърша. Всички усилия обаче си заслужават - и по отношение на работата ми в училище, и за историята на образователното дело, и за синдикалната ми дейност. Последното направление ми даде възможност да се посветя на изработването на някои основни принципи в новия Закон за училищно и предучилищно образование. Това беше работата ми в група за подготовка на този основен текст в частта му за профилираното образование. Бях поканена да участвам в нея, тъй като тази елитна група трябваше да определи важните неща за завършващите ученици от XI и XII клас - изготвиха се учебните програми за финалния етап на средното образование.
Като синдикалист участвах дейно в изработването на новия закон, който действа от лятото на 2016 г., но няколко пъти беше започван и доработван, преди да влезе в сила. Като председател на синдикат "Образование" трябваше да участвам в създаването на този важен текст за нашето образование.
За дейността си като учител мога да кажа, че няма награда, която да не ми е присъждана по време на моята практика, което е доказателство за онова, което правя. Носител съм на приза "Стоян Михайловски", който се дава от синдиката. Присъдена ми е и наградата "Неофит Рилски", няколко пъти ми е присъждано отличието "Учител на годината" - традиционна награда за културно-образователна дейност и гражданско образование, която се дава на 24 май от кмета на Враца. Носител съм на много грамоти в СУ "Козма Тричков" за добра работа. Автор съм на много статии в медии, участвала съм в телевизионни и радио предавания.
Все пак да се върна към отговора на въпроса - когато благодарих за наградата на Враца, не казах "аз", защото, ако нямах помощта на ръководството на училище "Козма Тричков", на колегите, на учениците, на семейството - този успех може би нямаше да се случи.
Освен авторитетен учител, Вие сте и известен автор на книги, които през последните години обърнаха представите ни за историята на образованието във Враца?
Да, автор съм на 3 книги. Мисля, че наградата на Враца я получих по-скоро заради своята издателска дейност. Пиша и се занимавам с това от 1998 г. Започнах с "Историята на училище Козма Тричков - предходници и наследници". Това беше строго научна книга. Тогава времената бяха тежки, а и нямах достатъчно средства, за да я направя по-атрактивна, по-луксозна. Но тази книга ми помогна да напиша "Христоматия на училище "Козма Тричков" , която излезе през 2017 г.
Преди да излезе първата "История на училище Козма Тричков", работих 7 години в Държавния архив - използвах всяка свободна минута, за да изследвам документите в архива и да преровя всичко по темата. Бях си поставила за цел да намеря доказателства за наследниците на първото светско училище във Враца - класното училище. Актовата зала в СУ "Козма Тричков" /където правим интервюто - б.а./ е пълна със снимките на това мое първо изследване. По онова време, докато се занимавах с тази изследователска работа, съществуваше Клуб на дейците на културата, имаше още живи възпитаници на девическата гимназия, на мъжката прогимназия "Иванчо Младенов", които ми дадоха достатъчно документи и снимков материал. Така натрупах една солидна база и издадох първата история.
След това ме помолиха от Начално училище "Св.Софроний Врачански" да напиша история на тяхното училище. Направих го, като дарих моя труд, защото знам какво е положението на повечето училища в България и не беше морално да искам пари за тази дейност. Предлагаха ми пари, които отказах. Докато изследвах какво са правели нашите предци, се убедих колко велики са били онези, които са давали имоти и пари, за да има къде да учат техните наследници. Убедих се, че дарението за образование е най-висшата форма на дарение, ако има някаква степен в това отношение! Това е дарението в името на бъдещето.
Заговорихте за наследници на първото училище във Враца. Кои са истинските наследници?
Ние сме много и не бива да се спекулира по тази тема. През 1822 г. във Враца е учредено първото светско училище и никой не бива да монополизира това събитие, което е безспорна гордост за всички врачани. А иначе за негови преки наследници се смятаме ние от Средно училище "Козма Тричков", Начално училище "Иванчо Младенов" и гимназията "Христо Ботев", което сега е Средно училище. Това е истината! Иначе всички останали училища тръгват от това първо, светско и модерно училище във Враца, което е основано, благодарение на нашия виден съгражданин Димитраки Хаджитошев, който води в града Константин Огнянович като частен учител, а той след това се захваща да прави модерно училище.
Христоматията беше създадена на друг принцип, на основата на разкази на хора. Тя беше създадена по-трудно - от идването на Константин Огнянович и учредяването на първото светско училище, първото отбелязване на деня на светите братя Кирил и Методий във Враца, първият годишен изпит и така до наши дни. Отделихме място дори за пионерските организации и чавдарчетата, които са били част от нашия живот, но след политическите промени се забравиха. Стигна се до там, че когато искахме да направим една глава с ДПО "Септемврийче" и да пишем за чавдарчетата, не можахме да намерим нито едно знаме, което да снимаме. Беше унищожено всичко! Случайно в бившия Пионерски дом във Враца, който сега е Център за работа с деца, беше открито едно такова знаме. Домакинът го намерил в една ниша в мазето - знамето на окръжната организация. Смятаме да го предадем на РИМ, защото и там липсва подобна реликва. Не съм скрила нищо за този тип тоталитарни организации, но все пак има и хубави моменти в тях - те бяха продукт на комунистическата партия, но бяха факт, който никой не може да отрече. Пък и какво са съвременните скаутски организации, които са подобни структури? И прави ли ги различни фактът, че са американски...
Трудно ли е да се издаде книга?
Да, отпечатването стана много трудно, защото поради липсата на средства в частните печатници няма кой да свърши работата на коректорите, на редакторите - но тази работа я има. Когато липсва този допълнителен екип, трябва да се редактираш сам себе си, което не е най-приятното нещо на света. Това ме натовари още, имаше напрежение и в предпечатната подготовка, но въпреки всичко Христоматията е факт и стана едно хубаво и луксозно издание.
Остана ли Ви нещо недовършено, над което да работите сега?
Да, имам изследване за Иван Тодоров-Горуня, над което работя в този момент. Макар че изследването ми е готово, то още не е издадено. Горуня е бил наистина интересна личност. Интересът ми към него е предизвикан от моя баща, който беше дисидент. Иван Тодоров е прототип на Стоян Ц. Даскалов в неговата книга "Път", където главният герой - партизанинът, е Горуня. Той е бил опора на повечето хора в региона. Бил е винаги в опозиция - преди 9 септември 1944 г. се бори срещу режима на цар Борис Трети, а след това - срещу своите от комунистическата партия. Изчела съм доста материали в архива: след като страховитата Държавна сигурност влиза в следите му и какво произтича от това. По документи той се е самоубил, но на практика става дума за убийството му. Семейството и близките му са подложени на страхотни рецесии, близките и приятелите му - също. Изследователите на Горуня смятат, че той е искал страната ни да тръгне по китайския модел на развитие. Бил е първият сериозен опозиционер в годините на тоталитарно управление на БКП, когато да имаш различно мнение от партията е било смъртен грях. Бях потресена от фактите, които прочетох за погребението му. Неговите приятели и близки не са могли да си говорят един с друг на прощаване с него, защото до всеки човек е имало агент на ДС! Но хората са го обичали и ценели. Неслучайно всяка сутрин на гроба му е имало свежи цветя, които дори ДС не е успяла да установи кой ги слага. Този човек е направил първия сериозен заговор срещу държавната власт и независимо от последствията, ние трябва да се гордеем, че произхожда от Врачанския край.
Сещате ли се за някой интересен момент от издаването на книгите?
Сега е лесно да си припомня как нямах пари за книгата "История на СОУ "Козма Тричков" - Предходници и наследници", но тогава беше страшно. Врачанската печатница "Полипринт" започна да я печати авансово, защото гарантирах, че съм осигурила парите. Тогава имаше един известен бизнесмен от Сърбия - Тома Стоянович, който ми каза, че поема всички разходи по книгата. Намерих го на футболен мач в Криводол, където беше спонсор. И аз щастлива, отидох в печатницата и казах на тогавашния шеф Борислав Бочев, че всичко е уредено, да печати книгата. Но когато отидох при моя спонсор в мелницата в Хайредин, която държеше, се оказа съвсем друга история. Чаках го цял ден, а когато дойде, отвори касата и ми даде някаква дребна сума - към 1/10 от сумата, която ми обеща по-рано... Каза, че няма други пари. Преживях истински кошмар! Но ме подкрепи Николай Христов, депутат от Демократическата партия, който разпореди на директорите на малки предприятия от Враца да заделят дребни суми, за да ми помогнат в набирането на средства. Децата в училище също ми помогнаха - купуваха книгата, а аз събирах левчетата в ръка и тичах към печатницата, за да се издължавам. Не станах богата от цялата тази авантюра. Дори не успях да погася всичко, та се наложи печатницата да се пише спонсор, за да поеме разликата. Сега, с Христоматията, беше по-лесно. Помогна ми община Враца, а от културния отдел дадоха 1 000 лева, което е огромна помощ или около 1/3 от цялата нужна сума. Помогна ми и училището, и от продажбите. Но въпреки всичко съм щастлива! Не си купих нищо от тази дейност, но оставих много на поколенията.
Светла Димитрова е родена в с. Добролево, Врачанска област. Завършва ИНПУ “Дичо Петров” - Смолян, специалност "Учител ІV-VІІІ клас по български език и литература и история" през1989 г. През 1994 година завършва ВТУ “Св. Св. “Кирил и Методий” магистърска степен, по "История и цивилизация". Старши учител по история и цивилизация в СУ "Козма Тричков" - 28 г. през целия си учителски стаж, с втори клас квалификация.
Носител на наградата на Враца за 2017 г. за високи постижения в учебно образователния процес. Носител на: почетно отличие “Неофит Рилски” /2008/; най-високото отличие "Стоян Михайловски"; грамоти за “Учител на годината” от община Враца /2004 и 2016/; грамоти от РИО - Враца за принос в историческото образование и използване на авангардни методи на обучение и класирани ученици на призови места в национални и регионални състезания и олимпиади /2007, 2015, 2016 и 2017/; грамоти за високи и трайни постижения и професинализъм в образователния-възпитателен процес от СОУ “Козма Тричков”; плакети от община Враца и НУ "Софроний Врачански"; плакети "Стоян Михайловски" за за особени заслуги в областта на просветното, културното и синдикалното дело, за цялостна високопрофесионална дейност от СОУ "Козма Тричков" и др. Един от авторите на учебна програма за профилирана подготовка по история и цивилизация - XI- XII клас, към МОН /2013/. Автор на публикации в научни и специализирани списания и сборници, както и в пресата. Председател на Регионален синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" - Враца от 2007 г.
Автор на три училищни истории: "Училище Козма Тричков – предходници и наследници"; "Начално училище “Св. Софроний Врачански” -100 години"; "Христоматия на училище "Козма Тричков".
