В навечерието на фаталната дата за България – 9 юни 1923 г., за сетен път ще се опитаме да възкресим някои истини за този повратен исторически момент за родната история. Призвани сме да сторим това, тъй като все още бродят в някои писания и опити за исторически обзори премного неверни становища и мнения относно личността и политическия облик на земеделския предводител и всенароден водач Александър Стамболийски, както и се дискредитира пределно самоволно значимостта на земеделското движение за добруването на отечеството.
Нека споменем макар и вкратце някои недотам известни факти за причините, довели до извършването на може би най-кървавия преврат в Европейската история.
След парламентарните избори през май 1923 г. БЗНС вкарва в парламента 200 народни избраници, а всички останали политически партии заемат едва 20 депутатски места. Този главоломен успех на земеделското движение амбицира всички опоненти на Земеделския съюз да предприемат извънредни мерки за промяната на това статукво, още повече, че Стамболийски в една своя чувствена реч прогнозира, че ако земеделското правителство изпълни своите програмни цели, то в близките 25 години не ще има кой да заеме неговото място в управлението на страната.
Огромна лъжа е, че Стамболийски е имал някакъв конфликт с военните или е пренебрегвал техните интереси. Напротив, след Първата световна война и пагубния Ньойски договор, той въвежда прословутата трудова повинност и чрез нея стотици военни, освободени по силата на Ньойския договор от служба отново намират своята реализация, като командващи трудовите подразделения. Поради забраната България да има наборна армия, земеделското правителство въвежда платена българска войска, която за кратко време е снабдена с нови представителни униформи, провеждат се активни военни учения, за издигане самочувствието на офицерския и воинския състав се организират тържествени прегледи и паради. При честването на официалните празници армията взема основно участие, а Стамболийски не пропуска случай, за да се появи пред строената за поредното тържество войска в присъствието на цар Борис ІІІ и членовете на правителството.
Земеделският предводител критикува зачестилите по онова време спекулативни прояви на алчни адвокати и безогледни лихвари. Но големи са заслугите на министър-председателя и неговите съратници за издигане авторитета на юридическите професии и за целта се открива Свободният университет, в който адвокати и юристи издигат своята квалификация и образователен ценз по отношение на българското и международното право, създаването на дипломатически кадри и усвояване тънкостите на международните финансови отношения.
Стамболийски и земеделското правителство дават мило и драго за уважително реализиране на българските творци и интелектуалци, които получават достойно служби и постове в културните и духовните институции, видни автори (като патриарха на българската литература Иван Вазов) са чествани с небивала ритуалност и почит, чуждите учени, публицисти и видни личности (като Джеймс Баучер) са удостоени с голямо внимание и им се оказва достойно съдействие за реализиране на техните публицистични проекти и професионалната им дейност.
Всеизвестно е признанието на Монсеньор Ронкалий – бъдещият римски папа, че само при земеделското управление в България е имало най-почтителното отношение както към дейността на традиционната православна църква, така и към останалите вероизповедания, към католицизма и неговия източен обряд.
Т.е. представителите на изброените по-горе сфери не са имали никакво основание да противостоят на БЗНС и хуманната земеделска политика, която само за четири години превръща България в Швейцария на Балканите.
Причините за 9-юнския преврат през 1923 г. се коренят в засегнатите интереси на най-нечистите и скрупульозни сили, опитали се да върлуват в Отечеството след преживените национални катастрофи. Още през 1919 г. Стамболийски като министър председател на коалиционното правителство и д-р Стоян Данев – неговият финансов министър предприемат уникалната спасителна за страната операция да се подмени изцяло ръководният и изпълнителският състав на митниците и граничните ни пунктове. На тези места се назначават най-честните и добросъвестни банкови чиновници, които безкомпромисно обмитяват съгласно съществуващото законодателство всички търговски операции, преминаващите през границата стоки, превози и пътници. Така мафиотските контрабандни структури са изненадани и претърпяват огромни загуби, тъй като всички заловени парични средства, валута, контрабандни стоки и скъпоценности постъпват в държавната хазна. Ръководителите на въпросните мафиотски структури първи издават смъртната присъда на Стамболийски и неговите съратници в тази трудна борба с международната и вътрешната престъпност.
По време на земеделското управление, правителството ежеседмично обявява местни, общински и държавни проекти, които да се реализират от създадени за целта акционерни дружества, като кабинетът гарантира изцяло вложените средства. Така българи и чужденци и особено разкрилите свои филиали в страната над 80 чужди банки регулярно правят малки и големи инвестиции и влагат получените дивиденти от тях в нови и нови проекти. Лицата и дружествата участващи в тези проекти държат парите си в банките за кратко време, докато ги вложат отново в поредното задание и при този случай банките се ползват повече като трезори, без да се търсят от тях кредити и заеми. Някои засегнати банкери предупреждават световната финансова олигархия, че ако тази практика се разпространи и при тях, то плутократският капитал ще загуби своите господстващи позиции в световната икономика. Това създава голямо безпокойство сред едрия капитал и някои масонски ложи и те бързат да финансират и спомогнат усилията на проф. Александър Цанков и неговите съмишленици да извършат един от най-скъпо платените държавни преврати в световната история.
Великите сили също не са безразлични към отстраняването на земеделското правителство от власт, тъй като с изненада са научили, че Стамболийски е постигнал съгласие с държавните ръководители на балканските страни – всяка балканска страна да получи свой коридор и право на излаз на трите морета. Този балкански проект би създал за кратък период една твърде независима и бързо развиваща се икономическа зона, върху която Великите биха имали все по-смаляващо се влияние. Този уплах на Великите от подобно стечение на обстоятелствата, е причина след извършването на жестокия преврат в България, Западът да не даде обективно мнение за случилите се кървави събития и кръволожката мисия на Ал. Цанков и сподвижниците му да не бъде подложена на очакваното от всички прогресивни среди отрицание.
Колкото и странно да е, след поредния преврат в България на 19 май 1934 г. и няколко години след това, управляващите тогава прилагат в областта на икономиката, земеделието, социалните отношения, образованието и културата голяма част от идеите, подходите и инициативите на земеделското управление, без да се споменава дори, че тези държавнически решения са приложени вече от земеделския съюз и неговото правителство до 1923 г.
Дори днес, много позитивни дейности и нововъведения в съвременната ни икономика и земеделие дублират успешните начинания на Земеделския съюз в една много по-трудна и изпълнена с противоречия и превратности обстановка.
Време е истините от нашето окървавено и изпълнено с последващи тенденциозни заблуди минало да бъдат осветлени подобаващо и когато българи и чужденци преминават край величествената фигура на Александър Стамболийски, възправена в центъра на столицата, нека има кой да просвети техните съзнания за огромните заслуги, които има този най-голям и значим държавник през двадесетото столетие за възхода не само на неговата малка родина, а и на цялото човечество!
Днес несъмнено щяхме да бъдем в друга, много по-достойна, просперираща и могъща България, ако не бяха се случили трагичните събития от 9 юни 1923 г. Възродената ни след пагубния Ньойски договор от 1919 г. страна само за 2-3 години преодоля всички трагични последствия от Балканските и Първата световна война и зае едно от първите места в Европа по икономически, социални, културни, образователни и международни показатели. Въпреки неспирните трудности, изпитания и откровени провокации от страна на ретроградната опозиция и задействаните от глобални и субективни интереси международни фактори, Земеделското правителство на Александър Стамболийски без употребата на каквото и да е насилие, спазвайки изцяло установеното законодателство и конституционните норми, постигна непозната дотогава, а и след това цялостна икономическа, военна и международна независимост и България се превърна в решаващ фактор на Балканите и в Средна Европа.
