Една история от миналото оживява днес, благодарение на изпълнителен лист. Той е следствие на решение по гражданско дело №3987 от 2012 г. на Районен съд – Враца. Според него Анко Анков е осъден да плати на Методи Киров 5 000 лева, които през годините са се увиличили почти двойно.
В този материал няма да стане дума за това дали съдебното решение е справедливо. Защото решенията на съда не се коментират, а изпълняват. Докато подготвяхме този материал, бяхме водени от мисълта, че след години нашите деца и внуци трябва да знаят кой е бил Мито Орозов и какво са направили врачани, за да запазят спомена за неговото дело. Анко Анков, който претендира, че е негов ученик, навършва 87 години на 15 юни.
Бай Анко, напоследък се появиха спекулации, че не си ученик на Мито Орозов. Кажи истината!
Който твърди, че не съм негов ученик, да дойде, за да му покажа къде съм учил, какво съм завършил... Възпитаник съм на Столарското училище във Враца. То е нещо като бившия Механотехникум. В България има три вида каруци: горнооряховска, банатска и врачанска. Учехме го това и който го завършеше училището, отиваше направо във фабриката на Орозови. Другите чиракуваха 6 години, за да ги допуснат. Учат се да правят всички детайли – този занаят не е лъжица за всяка уста! Имаше специалности: коларо-дърводелци, коларо-железари, резбари, мебелисти и бояджии. И като завършиш училището, стажуваш 1 година. По мое време във Враца вече фабриката на Мито Орозов беше държавно предприятие „Гранит“ /то по-късно става „Гаврил Генов“ – б.а./, в което се правеха разни неща.
Но Мито Орозов загива през 1923 г., а ти си роден 7 години по-късно?
Да, той загива при пожара, който избухва във Враца. Но фабриката му остава да работи и след този трагичен случай. Тя е национализирана през 1947 г. Неговият син Петър Орозов ми беше технически ръководител. Аз съм първият техен чирак и възпитаник, който е завършил училище и съм продължил занаята... Работил съм в това предприятие от 1955 до след 1970 г. Тогава вече се правеха фургони, а производството на файтони западна. Ето първата част от този учебник /показва ни ръководство по коларство от инж. Петър Димитров, от 1940 г. – б.а./ е издаден от техническия ръководител на фабриката на Орозови. Втората част накарах синът на Петър Орозов – Васко, да издадем втората част, защото имах чертежите на дядо му. Когато видях, че няма интерес, ги подарих на музея. По-късно идваха хора да ме критикуват, защото тези чертежи стрували много пари, но аз реших да ги даря, за да остане нещо от великия Мито Орозов и след мен!
Защо реши да правиш файтони?
Възложиха ми го от съвета. Разговарях с Йорданка Манкова, с Иван Узунов – беше ми възложено да направя един, за да има с какво Враца да се гордее. По това време разбрах думите на инж. Петър Димитров: „Научиш ли един занаят точно и както трябва, всички други идват при теб“. Когато държах изпит за майсторско свидетелство, бях на стаж при един много голям майстор – Георги Бизегрански от ІІ Артилерийски полк. Той можеше да направи от бучка до файтон. Когато ми възложи първата задача, след като я изпълних, ми каза, че иска да работи само с мен. Похвали ме с една дума...
Да те върна пак към темата: ти ученик ли си на Мито Орозов?
Да, защото продължавам неговото дело. Да, защото съм се учил от неговите чертежи. Да, защото никой друг днес не може да прави онова, което аз правя. А който се съмнява, да иде в механотехникума, който преди беше столарско училище и да разбере кой съм, какво съм учил, да ми видят досието.
А каква е историята с файтона, за който те осъдиха?
Както вече казах, този файтон ми беше възложен от съвета във Враца. Правехме го с още няколко момчета, които ми помагаха. Този, Методи, дето ме осъди, два-три пъти, за да ме пазари да му продам файтона. Отказах му, върнах го, но на третия път... склоних. А май не трябваше!
Третият път дойде с негов файтон, частите от него още се търкалят в двора ми, защото не иска да си ги вземе. Пазарихме се 2 часа, докато стигнем до разбирателство по цената и всичко останало. Казах му, че от съвета са го оценили 15 000 лева. Той предложи да си даде свои части, за да му намаля цената... След много компромиси от моя страна, стигнахме до разбирателстнво в цената – малко над 13 000 лв. Няколко дни по-късно ми донесе капарото. Викам му: „Да идем да си направим договор, както е редно“, а той ми отвърна – „Ние сме културни хора, няма да се лъжем“. А ме предупредиха, че е влиятелен човек, но има навик да върши нередни неща, че е приятел с бившия омбудсман Гиньо Ганев, че познава добри адвокати, че има хотел в София... Бих искал да се видим с него, за да му кажа в очите всичко!
Направи ли файтона?
Да, а те дойдоха да го вземат с едно ремарке, в което са карали отпадъците от кравефермата. А файтонът – свети: лъснат, лакиран. Синът му ожули файтона още при товаренето. Нали е художник – дадох му четка и кутия с боя, за го боядиса ожуленото! Методи влезе вътре и започна да плаща разликата от капарото до цялата сума, но взе да си приспада парите за кожа, за балатум... Приех, за да не стават скандали. Плати и си тръгна. Това беше преди обяд, а към 17 часа дойдоха – оказа се, че файтонът се счупил при изпитанието. Методи ми вика: „Майсторе, няма да се обаждащ на никого, за да не ни се смеят и на тебе, и на мене. Оправи го!“ и донесе части, от които нищо не става.
Влязохме вътре и си му върнах парите, които ми беше броил същия ден. Казах му, че капарото няма да върна, защото такъв е редът, пък и съм купувал материали, плащал съм на помощниците си. Казаха, че няма да търсят нищо, защото нямат никакви претенции и си тръгнаха. Този разговор се проведе на четири очи между мен и Методи.
Мина известно време, а мен ме гложди – започнах да търся кусурите. Счупил качамилката и изкривил главния клин, от който зависи движението. Поправих го и го повиках отново – да си го вземе. А той дойде, само за да си иска парите, дадени ми за капаро. Питах дори един известен адвокат – Румен Антов, той потвърди, че капаро не се връща.
Мина известно време, а един ден синът му на Методи дойде да ме заплашва у дома. Каза, че за 15 000 лева ще намери мутри, които да му затрият. Рече, че имал много дебели връзки. След тия заплахи подадох жалба в полицията още на следващия ден и ни викнаха за обяснения – аз говоря, той говори. Той също подаде жалба срещу мен. Разпитаха ни.
След известно време се оказа, че ми е завел дело. На първото заседание бях спукал язва. Д-р Бонов ме спаси. Но делото – си върви и без мен. Моите свидетели не ги изслушват, а неговите – да. Отидох при адвокатката Янкова – тя ми каза, че съм осъден. Обжалвахме на по-горна инстанция. Влязохме в съда, двете адвокатки си размениха папките – нито ни питаха нещо, нито нищо. Потвърдиха решението на първата инстанция и това е. Осъдиха ме! Поискахме среща с Методи, за да постигнем някакъв компромис, да се разберем... Оказа се, че няма смисъл. Образуваха дело, трябваше да внасям едни пари, но адвокатката ме посъветва да не го правя.
Преди 5-6 месеца получих известие, че делото се прекратява. Зарадвах се, а новият ми адвокат, който бях наел даже ми вика – свободен си да продаваш файтона!
И какво стана после?
Преди 2-3 седмици получих известие от частен съдебен изпълнител – посочен ми е срок, че трябва да платя повече от 9 000 лева. Ден по-късно получавам известие, че пенсията ми е запорирана. Дойде време да я взема. Отидох в банката, за да си я взема. Касиерката ми каза, че е запорирана. Отидох при частната съдебна изпълнителка, тя обясни всичко. Но аз съм възрастен човек и не чувам добре, а и нищо не разбирам от техните членове и алинеи.
Някои „журналисти“ твърдят, че пенсията не ти е била запорирана. Кое е вярното?
Пенсията ми беше запорирана. Сега вече – не е. Взимам 243 лева. Частната съдебна изпълнителка се обажда и вдигнаха запора, когато бях при нея. Тя се обади някъде – не знам къде... От банката ще кажат истината, надявам се!
Какво се случи преди седмица?
Дойдоха на оглед – частната съдебна изпълнителка и вещото лице. Във вторник в 14 часа трябва да осигуря кон, който да впрегнат във файтона, за да проверят дали е в движение. Мериха го, искаха рулетка /огледът, проведен от Цветомир Минков, установява, че файтонът е в движение – б.а./.
Какво ще правиш?
Не знам какво да правя! Не знам кого да помоля за помощ... Подозирам, че са намерили кой да го купи из Европа и затова е тоя зор. Ако във Враца има хора, които биха искали този файтон да остане тук, нека ми помогнат. Аз съм отчаян!
Историята на бай Анко достигна до хиляди читатели на сайта konkurent.bg. Без да мерим приноса си в огласяването на неговата драма, в кампанията да помогнем на възрастния човек освен „Конкурент“ се включиха още две местни медии – zovnews.com и „Дарик радио“ – Враца. Мисията ни е да помогнем. Тянамери отклик и в обществеността, и сред политиците, и сред бизнеса.
Всеки, който иска да помогне на бай Анко, може да го направи на сметката в банка Юробанк, клон Враца
BG03 BPBI 7944 4049 8512 02
