Красимир Богданов е роден на 11 октомври 1974 г. Народен представител от Обединени патриоти за народен представител в 44-о Народно събрание от Врачанско. Депутат и в 43-о НС. Дипломиран историк по образование. Семеен, с едно дете.
Г-н Богданов, 44-о Народно събрание беше конституирано, има и управляващо мнозинство, което излъчи правителство. Какви възможности Ви дават високите позиции и присъствие в парламентарни комиисии, за да работите по-пълноценно за избирателите си от Врачанско?
Позициите, които ми бяха гласувани, са в резултат от работата ми в предишния парламент. Заместник-председател съм на комисията по външна политика в Народното събрание. Освен това бях избран за един от шестимата български представители в Асамблеята на Европа. Член съм и на парламентарната комисия по култура и медии – една много важна за мен парламентарна комисия, която се занимава с културните институции и медиите. Това ме кара още по-отговорно да гледам на работата си и да изпълнявам задълженията, които ми възложиха избирателите на парламентарните избори в края на месец март.
Смятам, че и в миналото Народно събрание изпълнявах задълженията си съвестно, но сега по-високите позиции, които заемам, ще ми дадат повече възможности за действие и въздействие. Надявам се да бъда още по-полезен със знанията и уменията, които притежавам.
Какво Ви питат хората след изборите най-често?
Знаете, че беше приета коалиционна програма за управление между нас, Обединени патриоти, и ГЕРБ. Дискусиите сега вървят около това дали сме отстъпили от предизборните си обещания, когато сме влезли в управлението. Ние не се крием от отговорите. Надявам се, че хората разбират как при едно коалиционно управление е необходимо да има взаимни отстъпки.
В същото време да отчетем, че основните идеи, заложени от нас в тази програма са: увеличение на доходите на работещите и повишаване на пенсиите, повече пари във фонд „инвитро“, увеличение на възможностите пред българската армия, полицай във всяко село, социалната политика и обвързването на помощите с трудова заетост. Това са все важни неща, които успяхме да вкараме в управленската програма на българското правителство. Всички те ще подобрят стандарта на живот на хората и ще създадат една по-добра система на взаимоотношения в споменатите от мен сфери.
Наред с поздравленията за успешното ми избиране за народен представител, получавам и доста въпроси от избиратели, на които отговарям по този начин, по който отговорих и пред „Конкурент“. Смятам, че всичките ни усилия ще дадат добри резултати!
Готвите ли се за стабилно 4-годишно управление, като посочихте кога и с колко ще се увеличават доходите на хората. Но българинът очаква заплатата му да се повиши от днес, а пенсията да стане достойна утре. Възможно ли е това?
В крайна сметка има и реалности, с които ние, българите, трябва да се съобразяваме. Всички искаме по-добри пътища, по-високи заплати и пенсии, но... Още преди да имаше правителство, хората очакваха, че промяната ще се случи още на следващия ден след изборите. Фиксирани бяха конкретни срокове – знае се откога минималната пенсия ще стане 180 лева – от 1 юли. От 1 октомври вече ще е 200 лева. Фиксирано е увеличението на минималната работна заплата в средносрочен план с по 50 лева годишно, докато не достигне до 650 лева. Очаква се сериозното увеличение на учителските заплати, които до края на това управление да се повишат двойно. Заговори се за ръст в заплатите на военните.
Познавам добре финансовия министър Владислав Горанов – той е човек, който никога не казва, че нещо може да се плати, ако за този разход няма осигурени средства в бюджета. Когато той прави прогнози, че подобен ръст е възможен, съм спокоен, че ще се случи. Вероятно е да има и по-голреми възможности в бюджета... Тук даже не говоря за преразглеждането на т.нар. „инвалидни пенсии“, което също ще даде възможност голям финансов ресурс да се насочи към парите за възрастните хора.
Убеден съм, че всички тези неща ще се случат. Обществото и държавата ни имат нужда от стабилност – както във вътрешен план, така и във външно политическо отношение.
В края на предишния парламент взехте отношение по необходимостта от скоростен път между Ботевград и Мездра. Днес тази тема е още по-актуална. Ще проявите ли нова активност?
Не мога да се ангажирам по отношение на това кога този път ще бъде завършен, тъй като не познавам детайлите по проведените процедури по планиране и отчуждаване на терени. В самата програма за управление правителството фиксира като свой конкретен ангажимент изграждането на скоростен път от София до Видин, в частта му Ботевград – Мездра, както и довършване на автомагистрала „Хемус“. Не се съмнявам, че това ще се случи в рамките на това 4-годишно управление, което обаче не ни освобождава нас, депутатите от Врачанско, да бъдем взискателни и настоятелни по тази тема.
Кога Северозападът ще стане приоритет за правителството?
Имаме уверение, че това ще се случи. Строителството на пътя от София до Ботевград и инвестиционната програма за Северозападна България, която беше приета от предишния кабинет, ни дават основание да се надяваме, че това ще стане. Трябва час по-скоро да организираме и среща между народните представители от Видинско, Врачанско и Монтанско, за да поискаме обещанията по тази програма да започнат да се случват.
Възможно ли е българското председателство на ЕС от 1 януари 2018 г. да изведе регионът ни като приоритет?
У нас очакванията към това председателство са твърде големи. Да, огромна е тази чест да председателстваме ЕС и то само 10 г. след влизането си в него. Това, че ни се е паднало обаче е част от европопейския ротационин принцип за управление, а не стратегическа възможност за сериозна промяна. Нека не преувеличаваме ролята на това събитие.
Но Северозападът и подобряването на условията за живот на хората в него са наше задължение и ние, като народни представители имаме ангажименти към избирателите си, които трябва да отстояваме пред изпълнителната власт.
Споменахте за бъдеща среща на депутатите от Северозападна България. За кога е планирана, какво ще се случи на нея?
Все още я договаряме. Надявам се да стане в началото на юни. Не успях да се видя с всички колеги, избрани от Монтанско и Видинско. С онези, с които се видяхме, сме на мнение, че трябва да продължим започнатото от миналия парламент. Тогава направихме не малко неща, поне на организационно равнище свършихме доста работа. За съжаление, когато правителството беше напуснато от АБВ, ресорният заместник-министър на регионалното развитие Иван Аспарухов се оттегли от кабинета и действията по инвестиционната програма за Северозапада затихнаха. А тази идея трябва да продължи, защото в нея има доста добри неща!
Най-важното в тази програма е финансирането. Има ли пари за тази програма?
Да, парите са важни. Но още по-важно е да има по-дългосрочна стратегия за развитието на Северозапада. Трябва да се говори не само за инвестиции в инфраструктурата, а и за всички сфери на живота – за съживяване на икономиката, за изграждане на такива кадри от образованието, от които да има нужда, здравеопазване и социална политика – също да отговарят на тези намерения за възраждане на региона. Защото ако дойде ключов инвеститор, който иска да изгради ново предприятие, той откъде ще вземе работници? Проблемът с кадрите все повече ще излиза на дневен ред, а задължение на образователната система е да произвежда подготвени и обучени хора. Затова е важно да има инвестиции в Северозапада, но още по-важно е да бъдат подготвени хора, които да могат да работят според съвременните изисквания на пазара на труда.
