Сакрална оброчна плочка от село Праужда представиха за първи път във Видин представители на "Археологическо дружество Белоградчик". Плочката съдържа в себе си изключително интересна символика, свързана с божествения произход на тракийски владетел, с територията Тракия, с мистерията за прераждането, символа на Бог и още много тайни, свързани с древната цивилизация, която е обитавала земите на Северозапада. Символите на плочката от Праужда са много сходни с тези от Градешница - Врачанско, Караново - Новозагорско, Тартария. Тези символи са на възраст 4-6 000 г.пр.Хр. и са едни от най-древните символи.
„Оказва се, че тази оброчна плочица идва да ни покаже още нещо – потвърждава се теорията, че районът на Белоградчик и територията на Северозапада са били култовото място за развитието на древната цивилизация, обитавала нашите земи преди повече от 7 000 години”, каза Емил Цанков, историк и представител на археологическото дружество.
Символите, които са изсечени на оброчната плочка от Праужда, могат да бъдат четени от дясно наляво или от ляво надясно, защото пиктограмите са разположени около централната ос. В долния свят царува лъжата, в горния свят царува истината. Посветеният е сменил короната си с такава от горния свят. И жреческият жезъл е в ръката му. Този, който е преминал през смъртта и прераждането, той е новороден и е с ново божествено естество. Той е познал истината и царува в царството на правдата. Това е забележителна концепция, характерна за траките, обитавали тези земи, и за трибалите, които са имали свое царство на територията на Северозападна България. Този начин на спечелване на жреческата власт е типичен само за Тракия и тракийския Орфизъм.
Това, което е показано като символи на плочката, намира своето естествено продължение в символите в пещера Магура и в светилищата в скалния комплекс Белоградчишки скали, смятат от археологическото дружество.
Кирил Кирилов представи подробно проучванията, които правят той и неговите сподвижници.
„Имахме подозрения, че огромна част от така наречените римски калета са представлявали ранни култови средища. През тази година съвсем целенасочено обиколихме част от територията на скалите, търсейки изсичания с ритуален и култов характер. Намерихме около 200 ритуални кладенци, като най-масовото място на такива ритуални кладенци е местността Маркашница, между Белоградчик и село Извос. И там определихме 8 скални светилища. Като добавим към тях и светилищата в Белоградчишката крепост, в Чачин камък и Боров камък стават общо 11. Това означава, че Белоградчишките скали са били използвани масово като духовно средище.
На второ място успяхме да групираме по форма кладенците, с което се очераха много прилики между тези форми и рисунките в пещера Магура. И така направихме интересна връзка между значенията на символите.
На трето място – тази есен попаднахме на публикация в списание “New scientist’, където са представени групи символи от праисторията и тяхното датиране. Когато ги сравнихме с магурските рисунки се оказа, че те са на възраст между 13 000 и 30 000 години, като една голяма част от тях са се използвали във всички епохи. По логиката на анализите рисунките в пещера Магура са първообразът на праисторическото свещено изкуство.
Една сцена в пещерата разказва за мащабна промяна в начина на живот на хората вследствие на катаклизъм. По датирането, основано на косвени признаци, което направихме, се оказва, че този катаклизъм е настъпил преди около 25 000 години, когато започва последният ледников период. Онова, което е странно в тази сцена е, че тогава е била дадена на хората първата религия и начинът на богослужение се е изменил коренно. До тогава човек е свещенодействал чрез самия себе си, чрез собствения си живот. От тогава до ден днешен се служи чрез специфични ритуали, различни вещи и предмети. Част от това ново свещенодействие са ритуалните кладенци. В пещера Магура има рисунки, които показват технологията на тяхната употреба. Считаме, че едни от най-старите светилища на планетата следва да са по скалите на Белоградчик. А пък пещера Лепеница следва да е работила като астрономическа обсерватория преди около 15 000 години“, изтъкна Кирил Кирилов.
Информация за това как се става владетел се дава на една част от рисунките в Магура – обясни Кирилов, който задълбочено изследва рисунките. За целта владетелят е трябвало да бъде най-висшият посветен от цялата общност. Това става, когато е познал истината. А за да познае истината, трябва да види Бог. Сцената разказва за технологията на този акт - шаман изпраща душата на бъдещия владетел при Бог, след което душата се връща чрез прераждане, т.е. чрез зачатие. Така роденото дете преминава през обучение – дом, стопанство, царство и чак тогава се възкачва на кон и започва да управлява царството. В древността се е считало, че държавата представлява божествения ред на земята и за да се гарантира, че владетелят ще спазва стриктно божествената воля, той трябва да е пречистен от всички несъвършенства в неговата душа.
Така изследователите стигат до извода, че близо до Белоградчик е имало светилище, което се е занимавало със създаването на съвършени владетели и това е светилището Чачин камък или Царичин камък.
„Ние сме изключително щастливи с този безспорен за нас успех, който потвърждава концепцията ни за това, че тази територия е свещена. Хората от Северозападна България трябва да бъдат много горди, затова че живеят на тази територия. Тук районът е служил за просвета и тук са били центровете за ръкополагане на владетели и за разпространение на духовност. Тъй като една от хипотезите е, че може би на ритуалната плочка от село Праужда е запечатан договорът между конкретен владетел и върховния Бог и може би тя да представлява документ за ръкополагането на такъв владетел“, уточни Кирил Кирилов.
Оброчната плочка е намерена от възрастна жена, докато копаела градината си в село Праужда.
