Три седмици ни делят от официалния старт на предизборната кампания за предсрочния парламентарен вот, което се очаква да се случи на 26 февруари. Както се казва, във фазата на „предстартова треска“ сме, което на политически жаргон означава, че сега кипи номинирането на кандидатите, от които ще избираме депутати на 26 март. Издигането на различни претенденти би трябвало да става по демократичен път – или поне за такова отношение говорят повечето сериозни политически играчи: дават възможност на местните си структури да номинират претендентите. БСП във Враца извади даже хора от нафталина, за да засили конкуренцията. Безспорен факт е обаче, че столетницата го направи честно и демократично – издигнаха 23 имена, сред които това на лидерката на партията Корнелия Нинова, депутатите Янаки Стоилов, Георги Божинов, Михаил Миков, Кристиян Вигенин, областният председател Николай Иванов, общинската лидерка Цветелина Дамяновска и напиращият за такъв Иван Иванов... В червените редици се сетиха, че преди 2003 г. техен член беше и директорът на театъра във Враца Анастас Попдимитров, обърнаха подобавощо внимание на ексшефа на АЕЦ „Козлодуй“ – Иван Генов. Няма спор, сред номинираните има силни кандидати, затова в партийната централа много трябва да умуват на конгреса си в събота и неделя, когато е същинското редене на листата.
Какво се случва по същото време на предстартово броене в другата „системна партия“ – ГЕРБ? От началото на седмицата започна процедурата по издигането на претендентите, които ще бъдат обобщени до 10 февруари. Засега този процес е обвит в пълна мъгла и затова коментарите са невъзможни. Повече от ясно е едно: номинациите в партията на Борисов няма да докарат на Враца нови местни избори, както това се случи през 2009 г. заради „трансфера“ на тогавашния кмет Тотю Младенов в правителството. Пък и самият Калин Каменов призна, че подобен сценарий не би бил честен към хората, които са го избрали.
Доста интересни процеси кипят под повърхността при патриотите, които също са в процедура по демократично издигане на кандидатите си за депутати. Не по-малко любопитно ще е подреждането в ДПС, където може да се появят интересни размествания на пластовете.
От АБВ дадоха категоричен знак, че имат апетити към едно депутатско място в региона – заяви го новият лидер Константин Проданов при визитата си във Враца преди седмица, а логичният водач на листата при „азбукарите“ е Иван Аспорухов, на когото не стигнаха 7 гласа на миналите парламентарни избори, за да влезе в парламента.
Интересно каква ще е номинацията на партия „Воля“ – формацията на Веселин Марешки набира все повече привърженици в Северозапада и се очертава като една от сигурните формации в 44-о Народно събрание, ако се вярва на социолозите.
Реформаторите, които „пропуснаха“ последния парламент заради недостиг на гласове, също надигат глава. При тях въпросът е кой може да обедини толкова различни формации и да ги поведе към мечтания депутатски мандат. В дясното място има и за новите проекти „Да, България“, както и за „Нова република“, а участието във вота на 26 март едва ли ще е само преброяване на силите за следващи избори – местни или парламентарни.
Дано не се обидят останалите формации, които имат намерение да участват в „състезанието“, но участниците със сериозни шансове към този момент са изброените до тук. Дано има и повече, защото колкото повече – толкова по-богат избори ще имат избирателите. Въпросът е кандидатите да бъдат определени демократично, а да не се спускат като „парашутисти“ от София, заради заслуги към партии, лидери или други обвързаности.
Според данните от последното преброяване от 2011 г., в област Враца живеят 186 848 души. Шест са депутатските места, които могат да бъдат спечелени в VІ многомандатен избирателен район. На последните парламентарни избори, които бяха проведени на 5 октомври 2014 г. народни представители станаха двама от ГЕРБ и по един от БСП, ДПС, БДЦ и ПФ. Измерено с езика на цифрите, първата политическа сила събра одобрението на 21 486 души, което се равнява на 26.28% от упражнилите право на глас. Този резултат изпрати в 43-о Народно събрание Петя Аврамова и Красен Кръстев, който изпревари с преференции поставения на второ място в листата на ГЕРБ Тотю Младенов.
Втората политическа сила във Врачанско беше БСП, която събра 16 818 гласа или 20.58%. Това стигна за един мандат, седмият пореден на Георги Божинов.
Третата по резултат партия беше ДПС, за която гласуваха 10 626 или 12.99%. Водач на листата беше Камен Костадинов, който обаче беше избран и от Велико Търново, което освободи място в парламента на един от най-младите депутати Айхан Етем.
Явор Хайтов влезе в 43-о Народно събрание, благодарение на 8 729 гласа или 10.68% от упражнилите право на глас. Той беше водач на листата на коалиция БДЦ, а по-късно беше избран за заместник-председател на парламента и до края на народното събрание остана най-високопоставения представител на Врачанско в държавните институции.
Драмата на последните парламентарни избори се разигра между АБВ и ПФ, респективно между Иван Аспарухов и Красимир Богданов, които събраха съответно 5 514 /6.74%/ и 5521 гласа /6.75%/. В цялата история имаше и хепиенд. Депутат стана Богданов, а бившият кмет на Мездра по-късно стана заместник-министър на регионалното министерство.
Още две от сериозните политически играчи на миналите избори, останаха извън народното събрание заради по-ниските си резултати. „Атака“ получи одобрението на 5 039, което се равнява на 6.16% и остави формацията на Волен Сидеров под чертата. Като постижение обаче одобрението за националистите не е ниско, тъй като през октомври 2014-а на избори се яви и Патриотичния фронт /коалицията на НФСБ и ВМРО/, които взеха част от електората в тази ниша. „Обединените патриоти“ – коалицията, която се задава на предстоящите избори, отново ще събере цялата мощ на тези формации, а към тях ще се присъедини и „Народен съюз“, което говори за високи предварителни очаквания.
Реформаторският блок също не успя да класира депутат в 43-ия парламент. За десния проект гласуваха 3 705 души или 4.53%.
