Врачанската печатница, за която медиите напоследък се надпреварват да пишат, че клошари палят пожари по коридорите и помещенията й, в миналото беше сред гордостите на града. След „Химко“, обектът на бул. „Демокрация“ 12 беше един от най-личните, беше сред емблематичните сгради. Въпрос на престиж беше да работиш в нея. Прехраната в печатницата си изкарваха стотици семейства, тук се подвързваха хиляди книги, вестниците на Северозапада излизаха от машините във Враца. Авторът на „вулгарните романи“ Христо Калчев предпочете врачанската „Полипринт“ пред многото възможности в София, за да разкаже на милиони българи за особеностите на българския преход. Но това е вече в миналото.
Днес печатницата във Враца стърчи като призрак от миналото, а по етажите й скитат мърляви бездомници, които палят складираните в мазето печатни издания. Частни съдебни изпълнители не могат да вземат и лев от нескончаемите продажби, които обявяват, за да удовлетворят поне частично огромните вземания. Последното наддаване – през октомври и ноември м.г., отново не намери кандидат да брои пари за масивната производствена административна сграда. Следващото е насрочено за 9 февруари.
Постройката е на три етажа, с обща площ от 956 кв. м. В нея има сутерен със 17 помещения, още 17 производствени помещения на първия етаж, 28 на втория етаж и 25 на третия етаж. Началната цена, от която можеше да започне наддаването, беше 899 100 лева.
„Конкурент“ припомня как се стигна до това положение и защо държавата допусна едно работещо предприятие да бъде съсипано. Защото, ако не се вземат спешни мерки, няма да е далече деня, в който зданието ще изгори подобно на тютюневите складове в Пловдив, които пламнаха заради безхаберието на държавата.
Заради огромни дългове и неизпълнение на приватизационната програма през 2008 г. беше обявена разпродажба на движимото и недвижимо имущество на “Полипринт” АД, което беше собственик на врачанската печатница. През април с.г. съдебен изпълнител насрочи публична продан на имотите на фирмата. Сред тях е посочена и печатницата, която се намира на бул. “Демокрация”. Беше обявена продажба на новото крило на 3-етажната сграда, всеки от които по 531 квадратни метра. Искането на съдебен изпълнител за продан на имотите на “Полипринт 2001” е част от заведено дело №392 от 2006 г. срещу фирма “Полипринт” АД от страна на Агенцията за следприватизационен контрол. По него врачанската фирма е осъдена с изпълнителен лист от 20.04.2004 г., издаден по гражданско дело №1213 от 2003 г. “Полипринт 2001” се осъжда да изплати сумите 16 462.20 лв., което е равностойността на 7 753 щатски долара и е неустойка по договара за продажбата на акции от капитала на “Полипринт” АД. Също така трябва да се изплати и законовата лихва, която тече от 15.12.03 г., както и 3 869 лв. лихва за забава за периода от 1.07.01 г. до 18.02.03 г., както и 1 643 лв. деловодни разходи. По това дело е наложен и запор за събиране на тези суми върху 13 400 поименни акции, предмет на приватизационен договор от 28.12.98 г., което е продажба на 80% от капитала на “Полипринт” АД към “Полипринт 2001”.
Договорът за приватизационната продажба е сключен между министерството на промишлеността и “Полипринт 2001”. С подписването на контракта, купувачът е поел определени задължения. Той трябвало да плати покупната цена в размер на 490 000 щатски долара, съгласно начините и условията на приватизационния договор. Тъй като пари не са платени, започва съдебна процедура по събиране на задълженията. Следва вълна от съдебни дела, в които длъжниците – „Полипринт 2001“ и „Полипринт“АД затъват и завличат врачанската печатница на дъното.
Още 2007 г. Агенцията за следприватизационен контрол е поискала запор върху недвижимите имоти. Към края на октомври 2007 г. задълженията на врачанската печатница възлизат на 243 976.58 лв. От тогава дружеството слиза по спиралата, докато накрая фалира.
Неправилното менажиране е една от основните причини за падението на врачанската печатница. Историята не помни всичките, но имената на някои от тях са все още в архивите. Замитането на следите е правено от всички по начин, след който нищо не личи. Само най-паметливите знаят, че за истински собственик на врачанската печатница се смята бивш син депутат, който преди време беше задържан за убийството на другар по пиянство. Та същият този чорбаджия твърдял, че „не му пика за печатницата, а за земята под нея“.
