Събития

2016 година донесе много изненади, повече страхове и малко надежда

  16.01.2017 16:26             
2016 година донесе много изненади, повече страхове и малко надежда

Двама съседи се срещнали малко преди настъпването на 2017 г. и единия рекъл: „Комши, какво да очакваме да ни донесе Новата година?”  А другият отговаря: „Абе, нищо не чакам да ни донесе,  ние да гледаме да не ни отнесе…”

Това е горчивият оптимизъм на човека от Северозапада.  Надеждата отдавна е загубена, някак си обаче трябва да оцелее, да избута още една година. Преди вчере от ЕС обявиха, че Северозападна България е най-бедният й географски регион. Но какво последва от тази констатация? Ами, почти нищо! Медиите и до днес употребяват констатацията като мантра, политиците също често я споменават, когато обещават и се кълнат, че това положение трябва да се промени на всяка цена. Но всичко е дотук.

Някои се опитаха през изминалата 2016 г. да променят отношението към затъващия в проблеми регион, но това не се отрази изобщо като спирачка на прогресивната регресия.  Не бива да омаловажаваме усилията на депутатите от Северозапада, които станаха по-единодушни, независимо от политическите си различия, в усилията да помогнат на региона.  Но това, че държавата е помогнала на някое кметство да си оправи някои улици или да реши фрапиращ социален проблем, не промени съществено нещата.   

А още когато тъжната и плашеща констатация за бедния регион бе направена, трябваше да се случи и следващата крачка. Северозападът да бъде обявен за бедстващ икономически регион, а за него да се прилага специален режим  с нарочно приета програма. През  миналата година това не се случи, едва ли ще се случи и през тази.

Ако си мислите, че това твърдение е пресилено, си направете труда да прочетете последните статистически данни.  С една дума – Северозападът продължава да обеднява и да се обезлюдява.  Колко време обаче може да продължи една извънредна програма, за да се доближи поне  в крайна сметка региона до по-развитите  зони от  България, да не говорим за Европа. Това вълнува управляващите, които трябва да вземат трудното решение и да му осигурят финансиране. 

А когато се заговори за срок, винаги се сещам за онзи африкански диктатор, който заловил в столицата си първата известна хомосексуална двойка. Там не страдали от европейската толерантност и пратили двамата на съд. Осъдили  ги на затвор, а присъдата им била за неопределено време, докато единият от двамата забременее.

Но и неопределеността крие рискове, безспорно. Спомняте ли вече, че още в края на 2015 г. бе съставена една кризисна програма от управляващите за развитието на Северозападна България и някои райони от Югоизточна. В нея имаше много мерки и пожелания, част от които, ако бяха поне започнали да се изпълняват през 2016 г., сега нещата в нашия регион щяха да изглеждат доста по-различно.  Това обаче не се случи, програмата не бе прието официално и естествено не бе финансирана. Тя потъна някъде из министерските чекмеджета  и всички опити за реанимирането й останаха напразни.

Сега с тъга констатираме, че през миналата година в Северозапада има най-малко вложени инвестиции от всички региони на България, а Враца пък е на дъното на класацията. И няма как да е иначе, като се знае какво е състоянието на инфраструктурата и плачевното икономическо състояние. Кой чуждестранен или наш инвеститор можем да привлечем в този регион, в който дори улиците в областните градове са като бомбардирани, а пътуването до другите селища прилича на приключение от „Сървайвър”?

2016 г. не промени нищо в това състояние, на много места то вече е по-лошо, да не кажем отчайващо. Спорадичните опити, за които споменах в началото, само засилват усещането за безпомощност, а надеждата избледнява като много пъти изпирана риза.

Иначе изминалата година за света  бе наситена  с много събития и най-вече изненадващи. Всичките световни кризи бяха в малка или голяма степен изненади. Изборът на Тръмп беше изненада.  У нас изборът на Радев за президент  - също.  Не знам само като изненада ли да определя оставката на Бойко Борисов след този избор, защото лидерът на ГЕРБ по принцип се държи изненадващо, дори за съпартийците си, та вече и ние трябва да сме свикнали.

Получи се доста неприятна ситуация, меко казано, защото  кабинетът  „Борисов” дойде с ясен мандат, даден от избирателите. Написа що-годе ясна програма. И гръмко се провали в изпълнението на обществените очаквания и собствената си програма.

Единствените сектори, в които  втория кабинет на ГЕРБ свърши добра работа, бяха усвояването на еврофондовете, и  националната инфраструктурата.  Във всичко друго това правителство бе на ръба на провала. Най-тъжното е, че се повтори историята на първия кабинет, от който някак си така се случваше, че точно най-потенциалните министри бяха тези, които си тръгваха. За разлика от тогава, когато за да се случи това, беше необходимо доста време, този път ставаше и за броени дни.

Но пък  светът стана до такава степен непредсказуем, че постоянно се сещам за думите на Роналд Рейгън, че когато не е ясно какво се случва, единственият път е да се действа на базата на принципите. За това и стана по-важно светът да се разбира и обяснява в принципни категории – доброто и злото отново са на мода.

Освен това светът стана непредвидим и неподреден. Бърз поглед в   историята показва, че така започват всички големи катаклизми, направени от хора. И Първата световна война, и Втората световна война и безброй малки и големи кризи през вековете на човешката история. И когато това започне да се случва, значение има само това колко подготвени са едни и колко неподготвени са други хора. Защото никой не може да предвиди до какво ще доведат действията му.

През 2016 г. международните събития оказаха ясно влияние върху българските. Не само през мигрантската криза или усещането за  нея, защото на страха очите са големи, но и през тази национално-консервативна вълна, която минава през целия западен свят и достигна до   Вашингтон.

Външнополитическите събития оказаха влияние върху българския политически процес и през увеличената геополитическа амбиция на Русия.   Под влияние на тази повишена амбиция и в България традиционно се изостря разделението Изток-Запад. Хубавото  на  българското общество е, че никога не стига до крайности,  защото вече столетия живеем с това разделение. Интелигенцията и елита обикновено са прозападни и либерално настроени, докато голяма част от народа е със своите обичайни проруски чувства. Това  принуждава дори политиците с по-крайни изяви у нас да бъдат по-умерени и балансирани, когато са на власт. Затова и никой не обърна сериозно внимание на антируските изцепки на отиващият си уж президент на всички българи Росен Плевнелиев.