На 16 януари се почита паметта на св. Ромил Видински. Той е роден във Видин и се явява небесните покровители на древния Бдин и неговите граждани.
По този повод, за да се почете достойно паметта на този светец, роден в царствения град Видин, с благословението на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан днес /15 януари/ от 9 ч. в катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ във Видин ще бъде отслужена тържествена света Литургия.
Светата Литургия ще бъде оглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп в съслужение с духовници от храма.
След богослужението ще бъде благословено коливо в памет на светеца, небесен покровител на Видин и благочестивите му граждани.
Приканват се вярващите християни да вземат участие в духовното тържество.
КРАТКО ЖИТИЕОПИСАНИЕ НА СВЕТИ РОМИЛ ВИДИНСКИ
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.
Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира “Св. Богородица Пътеводителка” бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската “Света Гора” и в местността “Устие”, обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат “Калороман” по гръцки или “Добрият Роман” по български.
Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността “Парория” (“пригранична” – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира “Св. Възнесение”, гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.
