ИНТЕРВЮ
В рубриката "Избери депутат" ви представяме заместник-председателят на 43-о Народно събрание Явор Хайтов. е на 46 години, заместник-председател на „Народен съюз“. Завършил гимназия в Мездра, а след това се дипломира в Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски”. Работил в правосъдната система, две години е бил заместник-министър на МВР, а от 13 години има успешна адвокатска практика. Член на Комисия по правни въпроси, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Избран за депутат от Враца през октомври 2014 г. След конституирането на 43-ото Народно събрание е избран за негов заместник-председател.
Семеен, има две дъщери.
Г-н Хайтов, доволен ли сте от присъствието и участието си в 43-о Народно събрание?
Не мисля, че успях да реализирам всичко, за което се бях подготвил преди влизането ми в 43-то Народно събрание, преди избирането ми за народен представител от Врачанска област. Не мога да изразя задоволство от присъствието си в парламента, поради ред причини. Като основна причина бих посочил бездействието на правителството – неговата мудност, неговата леност и безхаберието по отношение на област Враца и целия Северозапад.
Какво свършихте за своите избиратели през изминалите 26 месеца?
Твърдя че съм отговорен човек и като такъв съм се отчитал периодично чрез средствата за масово осведомяване – било то с месечни пресконференции, било то и с обобщени годишни пресконференции. Направих си труда, разбрах че това се прави за първи път от народен представител от Врачанска област, в писмен вид да представя сборник за всяка една от двете календарни години, какво съм правил през този период от време. Може и е нормално моите опоненти в политиката да ме обвиняват за някои неща, но никой не може да ме обвини в безделие, в безидейност, в безхаберие или в задоволство от факта, че имам възможността да ходя по червените килими в народното събрание и да не работя за района, от който съм избран за народен представител.
Какво от онова, което обещахте в предизборната си кампания, не успяхте да изпълните и защо?
Като депутат от българската опозиция, аз съм и бях длъжен да посочвам недъзите на правителството. Както казах по-горе настоящето българско правителство в оставка беше наистина много безидейно и безхаберно по отношение на Северозапада като цяло и Врачанска област. Не съм им спестил нищо. Ежеседмично посочвах пропуските. Ежеседмично посочвах, че България има необходимост от стабилно правителство, което да гарантира добро бъдеще и развитие на всички свои граждани. Това правителство като с ножица отряза Северозападна България и през изминалите две години и малко повече не се случи нищо позитивно, въпреки многобройните ми настоявания, въпреки огромния брой срещи, загубено време, натиск, настояване – било то от парламентарна трибуна, било то от лични срещи с министър-председателя или с министри. Все нещо им пречеше, все нещо не се случваше. И аз щях да съм спокоен, нямаше да съм гневен, ако това се случваше и по отношение на Южна България, но там картината е коренно различна. Пътища, мостове, спортни зали, съоръжения – все неща, за което, ние, в нашия край, можем само да си мечтаем. Но аз съм оптимист. Надявам се, че идват по-добри дни за нашия край и дано наистина новото правителство да бъде отговорно, а не да хвърля усилия в безплодни неща. Както, между впрочем, се оказва, че тези мастодонти спортни зали, които бяха построени в някои градове пустеят, не се използват и са на загуба. Най-важното – децата ни не могат да спортуват и да играят в тях, защото трябва да плащат скъпо и прескъпо. Но да не им берем гайлето, както казваше баба ми, на тези, които ги имат тези неща, защото ние просто ги нямаме. Правителството просто ни ги отне.
Колко въпроса зададохте от парламентарната трибуна?
Парламентарният контрол е толкова стар, колкото и парламентаризма. Това е част от демокрацията. Аз твърдя, че от контрол всяко едно правителство, всяка една администрация има нужда – иначе се самозабравя и почва да върши глупости или както е в случая за Северозапада - не върши нищо. Остро възразявам срещу твърденията на някои представители от ПП ГЕРБ, че да участваш в парламентарния контрол било едва ли не популизъм. Напротив! Да твърдиш такова нещо значи да отричаш парламентаризма като дух и поведение. Нещо повече. То значи, че и ти нямаш място в парламента, защото пак казвам, контролът го има навсякъде. Има го в най-старите парламентарни демокрации. Иначе за какво ни е парламент? Нека все пак и да сме наясно - това е един от инструментите, от „оръжията“ на опозицията. Мисля, че в това отношение използвах възможностите на правилника и Конституцията максимално. Почти няма петък, в който да не съм контролирал поведението на министрите и министър-председателя, в това число и всяка първа сряда, когато премиерът и зам.-министър председателите идваха на т.нар. „блиц контрол“.
Факт е: задал съм 6 въпроса към министър-председателя. Не намерих колега, друг народен представител, който да е задал повече въпроси към главата на правителството от мен. Не случайно при един от въпросите ми към него председателят на парламента г-жа Цачева възкликна: „Хайтов, пак ли за Северозапада!? Изненадай ни с нещо друго, с нещо ново!“. Моят спонтанен отговор беше: „Не, няма да Ви изненадам, защото аз съм народен представител от Северозапада и искам това правителство да разбере, че и тук има хора, които се нуждаят от такъв тип грижи каквито правителството полага за други региони на страната“.
Колко пъти се изказахте в парламента?
Изказванията ми в парламента са доста. Не бих могъл да посоча дали са 10, 20 или 30. Случвало се е и по два пъти в заседание, случвало се е и цяла седмица да не вземам отношение от парламентарната трибуна, особено когато водех парламентарните заседания. Изказвал съм се по теми, по които има какво да кажа, а не само да се запиша като оратор.
В три направления съм вземал думата. По проблемите на Врачанска областта и Северозападна България, включително и за проблемите на Видин, Монтана, Ловеч и Плевен. Вторият момент е по някои законодателни инициативи, които ние, като „Народен съюз“ сме инициирали. Третото направление е по законите, особено по темата за вътрешна сигурност и обществен ред, както и наказателните закони, в т.ч. и Наказателно-процесуалния кодекс, където съм имал предложения, а и мотивирано съм ги защитавал. Много пъти съм правил реплики, когато пък мен са реплекирали като оратор, съм правил дуплики. Аз не считам, че изказване от парламентарната трибуна е и когато четеш становище на комисия, на която си член. Това между другото...
Изключително съм доволен от факта, че след изказванията по време на приемане промените в Конституцията, убедих най-голям брой народни представители да подкрепят нашите предложения. Нашите, имам предвид на „Народен съюз“. А така също и по отношение промените в НПК за разследване прането на пари, престъпленията против финансови и данъчни система. Макар че от голямата партия ГЕРБ първоначално бяха против, в последствие и те гласуваха „за“. Когато аз останах изненадан, че всички от ГЕРБ ме подкрепиха, председателят на правната комисия – един сдържан и внимателен човек г-н Данаил Кирилов – възкликна „Е, ти беше толкова убедителен от трибуната“. Това ме зарадва, защото считам, че тези промени са в полза на обществото.
По създаването на колко законопроекта работихте в парламента?
Мога да изброя множество законопроекти, по които съм вносител, но като инициатор, като мои предложения, по които аз съм получил подкрепата от моята парламентарна група, от моята партия „Народен съюз“, мога да посоча промените в Конституцията, за които говорих по-горе. Промените в Търговския закон и промените в НПК. Разбира се, мога да посоча и други мои предложения, но от какво не съм доволен? Не съм доволен, че ГЕРБ, дори и депутатите от Враца, не ме подкрепиха при моите предложения за промени в бюджета на републиката за 2016 година, да бъдат предвидени повече бюджетни средства за общините във Врачанска област, за инфраструктура и за другите отделни сектори. Това нещо го има в архивите на Народното събрание и може да се види как, отново казвам с най-голямо огорчение, народни представители от Враца не подкрепиха предложения за допълнително финансиране на общините от републиканския бюджет. Считам че това е предателство спрямо избирателите в тези общини.
Защо не се случи Целенасочената инвестиционна програма за Северозападна България на правителството на Бойко Борисов?
На този въпрос вече отговорих. Такава инвестиционна програма беше включена в „Програмата за стабилно развитие на Република България за период 2014-2018 г.“ Това е програма на правителството. Видя се, че всичко е работа на парче, всичко е от ден до пладне. Нито правителството е стабилно, нито програмата е приета. Да не говорим за онази част, за която Вие питате – Целенасочената инвестиционна програма за Северозапада. Но, може би причината се крие във факта, че много малък брой народни представители се избират от Видин, Враца, Монтана, Ловеч, а и Плевен. Това не влияе особено върху общия брой на народните представители и не променя съотношението на силите вътре в парламента. Може би заради това настоящето правителство не обърна внимание, на това което ние искахме, а именно: да бъде приета тази програма.
Какво е хубаво? Хубавото е, че най-накрая ни чуха, че ни забелязаха. Разбраха, че престъпността в нашия регион е много над средната за страната, че положението по селата и особено за най-възрастните хора е буквално опасно за живот. Макар и в последните си дни от съществуването това правителство предвиди някакви средства. Е, крайно недостатъчни, но аз не съм от хората, които критикуват хей така само заради критиката. Добре е, че ни чуха, но въпросът е че трябваше да ни чуят още в края на 2014 година, за да бъде картината по различни в настоящия момент, а тя за съжаление не е такава.
Аз се чудя тези хора от управляващата партия - с какво лице, с какви очи, ще застанат отново пред хората да поискат доверие, за да участват отново в управлението, след като направиха така че възрастните хора по селата живеят заключени с катинари, врати входни, външни обвързани с вериги, с множество ключове по тях. Хич не звучи пресилено ако кажа с хладно, а някои и с не хладно оръжие под в възглавниците си.
Каква оценка по шестобалната система във възходящ ред бихте си поставили?
Няма как да твърдиш, че си добър, много добър или отличен в една посредствена среда. Средата я задава мнозинството – парламентарно и правителство. След като имахме едно безхаберно, безидейно, мудно и бавно правителство, след като имахме един парламента, който имаше за цел – да създава само и единствено комфорт на управлението на министър-председателя и министрите си, нищо което имаш като идея не може да бъде реализирано, защото реално всичко се стопираше, така че в никакъв случай не мога поставя висока оценка на поведението си като парламентарист. Но съм спокоен в едно, че не съм отказал никому и никъде среща, че съм имал възможността многократно да посетя по-голяма част от населените места от моя избирателен Врачански регион. Ако трябва да съм конкретен с цифри, себе си оценявам с „Добър“ 4.
А „Народен съюз“?
Същата оценка – „Добър“ 4.
А парламентарната си група – БДЦ „Народен съюз“?
Отново „Добър“ 4.
Каква е оценката ви за 43-о Народно събрание?
Среден „3+“
А на правителството на Борисов?
Три минус.
Бихте ли се кандидатирали отново за народен представител и защо, ако отговорът Ви е положителен?
На този въпрос ще отговоря, когато се запозная с анкетата във вестник „Конкурент“, защото гласът на Северозапада е изключително важен за мен.
Каква беше детската Ви мечта?
Много мечти съм имал като дете, но си спомням, че тайно си мечтаех да се срещна с Роналд Рейгън на живо. Много други мечти съм имал, разбира се, но за тях по-нататък.
Вече съм в зряла възраст и е време да позагърбим детски мечти, да погледнем реалността. Аз съм оптимист по дух, по природа, но с песимизъм завършва мандата на това правителство и този парламент. Това е така, защото, ще кажа за трети път, те не бяха майка, както е модерно да се казва сега, а бяха мащеха за хората от Северозапада.
Но, надеждата продължава да ни крепи. С общи усилия може и да успеем.
