Анонимните журналисти и медии са огромна заплаха в информационното пространство - около тази теза се обедини мнозинството в Европейския парламент, което наскоро гласува нарочна декларация срещу фалшивите новини. На практика тази реална опасност стана след избора на Доланд Тръмп за американски президент, както и при събитията, белязали "Брекзит" и политическия референдум в Италия, довел до оставка на правителството. Това стана ясно по време на семинар, организиран в Страсбург от българското представителство на ЕП.
В Брюксел и Страсбург засега следят с тревога само сигналите, излъчвани от медиите-менте, които заливат информационния фон със заглавия от типа на: "Забраняват кръщенетата и православието", "Узаконяват гей-браковете в ЕС". Според българския евродепутат от ЕНП Светослав Малинов, пропагандата от последните месеци очевидно е била насочвана от Русия към ЕС.
"Най-тежките фалшификации са свързани с Украйна и случващото се в Сирия. А никой не мисли и не говори колко добре живеят самите руснаци... В тези измислени новини има няколко неща и за България, чиято цел е да играят със страховете на хората", твърди още Малинов.
В ЕП сериозно обмислят възможността да изготвят списък с онлайн медиите, които излъчват фалшиви новини, за да може потребителите по-ясно да разчитат сигналите, излъчвани от тях.
Според българския евродепутат от ЕНП Андрей Ковачев, пример за масирана кампания от т.нар. "фалшиви медии" е имало преди подписването на споразумението с Канада - СЕТА. "Никой не каза и не написа нищо за това, че има договор между ЕС и Виетнам например, където има доста сигнали за използването на детския труд. Но срещу договора СЕТА бяха изречени куп лъжи като това, че ще ни залеят с ГМО, че канадците ще отровят природата ни и какво ли още не. Наложи се ЕС да гласува декларация срещу фалшивите новини, разпространявани от трети страни", допълни Ковачев.
Тъй като опасността вече е сериозна, в европарламента се обмисля начин да бъде сложен ред в информационния поток. "Фалшивите новини са предизвикателство, пред което сме изправени и което трябва да решим. Очевидно е, че за тях също си има публика, но е по-важно хората да знаят, че четат измислени или манипулирани информация, а това не са новини в истинския смикъл на думата", допълни Андрей Ковачев.
Според експерти, има много лесен начин за различаване на фалшивите от истинските медии. Там, където не можете да намерите автор под материалите или няма редакционно каре, в което да пише кой от работещите в медията какви отговорности има - бъдете сигурни, че става дума за т.нар. "копърки", каквито напоследък доста се навъдиха и в българското медийно пространство. Честото сменяване на името и качването на сайт на сървър в Азия (което може да доведе до фалшиво "помпане" на рейтинг) са другите белези на медиите менте, твърдят европейски капацитети. Най-лесно ментетата се разпознават по сензоционните заглавия и факта, че зад материалите няма автори, а доста често и източник. Дали обаче българският парламент е склонен в условията на очаквана предизборна кампания за 44-о Народно събрание да направи нещо съществено по темата – това е друг въпрос!
Припомням, че преди време именно от ЕП тръгна инициатива, целяща да спре кражбата на материали от печатни издания в интернет медии. Въпреки че засега идеята да се плаща за линк на вестниците не е „облечена“ в закон, тя постави важен проблем за недосегаемостта на онлайн-изданията и липсата на контрол при използването наготово на чужда информация
