Десетки граждани от различни селища на Северозапада се събраха днес на пътя в прохода Петрохан, за да заявят категорично, че държавата трябва да работи за строителството на тунел в района. Според тях това ще съживи трите северозападни области и ще докара инвеститори в тях.
От месец и половина подписка за строеж на тунела се събира в почти всички по-големи населени места, основно в областите Видин и Монтана. Тя стартира от Берковица и достигна до Белоградчик, Лом, Монтана, Видин и Вършец.
Според председателя на инициативния комитет Ванина Стоянова подписи ще се събират до 19 февруари, а след това ще се внесат в Народното събрание.
Подписката е по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Инициаторите са убедени, че строежът на тунела е напълно реален, дори без финансовата намесата на държавата. От Инициативния комитет обмислят и среща с новоизбрания президент Румен Радев, за да чуят плановете му за развитието на Северозапада и за конкретния проект.
Тунелът под Петрохан се вади на тезгяха най-често по време на избори.
Първата идея за изграждането на тунел под прохода датира още от 1916 г. Проект има и по времето на социализма от 60-те години на миналия век. През 1991 г. “Транспроект” разработва няколко варианта. През октомври 2003 г. тогавашният строителният министър Валентин Церовски дори обяви, че тунелът под Петрохан ще е готов до 2007 г., но това не се случи.
През 2008 г., когато Министерството на транспорта обявява открита процедура, за „предпроектно проучване по направление на път II-81 „София-Гинци-Петрохан-Монтана“ като експресен път, с възможност за изграждане на пътен тунел при Петрохан“. Малко по-късно процедурата е спряна.
За подземното съоръжение има разработени 3 варианта – с дължина от 7.105 км до 9.201 км. Прогнозната стойност на инвестиционните разходи е изчислена на около 200 млн. евро.
За последно шум около тунела под Петрохан се вдигна на форум за развитието на Северозападна България в Монтана в средата на февруари миналата година. Тогава транспортният министър Ивайло Московски загатна, че може да се направят предпроектни проучвания и анализи за трафика, за да се види дали изграждането на съоръжението може да провокира интереса на частни инвеститори. Електронно отчитане на трафика, направено през есента на 2015 г., сочи, че един от най-натоварените пътища у нас е второкласният път Костинброд-Монтана (през прохода Петрохан). На ден по него минават между 15 и 20 хиляди автомобила. По пътищата втори и трети клас са монтирани 120 автоматични устройства, които отчитат движението 24 часа в денонощието и 365 дни в годината.
От интервю пред „Дарик” на евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков от последните дни на миналата година става ясно, че евросредствата до 2020 г. ще се влагат основно в проекти в Северна България, като приоритетите са магистрала „Хемус” и тунел под Шипка. Според Новаков работи се и по проекти в Северозапада, които той нарича „ключови” – обходи на селищата, през които преминава Е-79 и тунел под Петрохан.
Митингът в подкрепа на проекта продължи около час. Хората не затвориха пътя, а преминаващите през прохода автомобили отбиваха и се включваха в подписката.
