През 1974 година – тогава ти дойде! Аз бях млад и хубав…и…още нелъган.
Но, ти дойде с…баща си! Сигурно в нашата църковна история няма случай митрополит да встъпи в длъжност … заедно с баща си!
Тогава… ти върза двете огромни свещи с лентата на националния трибагреник, вместо с бяла лента /връзка с бога/ и синя /връзка с мира/!
Не знаех, че си нарушил канона. Разбрах, когато в знак на протест срещу твоите действия 5-6 делегати от Оряховска енория напуснаха богослужението.
Но…. от тогава те приех за близък и те признах за голям, нищо, че ме наричаше богохулник!
Нищо че, аз, богохулникът, отговарях за църквата от партията, нищо, че ти бе министър на външните работи на своя синод, нищо че огромни неща ни разделяха – ти Ваше Високопреосвещенство и аз – богохулникът намирахме общ език за благото на врачани, които ти просто наричаше „миряни”.
1976 – ти, владиката на две години, поръча и достави от чужди държави златни и сребърни ширити за знамената, които пионерите от цяла България шиеха за Христо Ботев и Райна Княгиня!
Не поиска разписка, камо ли удостоверение за дарение!
О, велики Владико, когато един ортодоксален комунист целуне ръка на един митрополит е чудо! Но…тук…чудото си ти!
Ти, мъдрият и добър Дядо много добре знаеше, че почестите носят… доходи! Затова често ми казваше, че спомените са единственият Рай, от който не можем да бъдем изгонени!
И аз ти повярвах, аз, богохулникът вярвам и сега, че второкачественият материал храни първокачественият, като обучава и гледа децата му и му припява: „Боже мой, колко ми е хубаво!”
Ама не е! Засега!
А докога, вече и ти не знаеш!
Един комунист надава човешки вик, спи спокойно Дядо Калиник!
Животът ти бе едно победно шествие на младостта към гроба!
Поклон Вам, Ваше високопреосвещенство!
