Скръбни са тези студени декемврийски дни след кончината на незабравимия човеколюбец дядо Калиник. Ще живея вечно със спомена за този благороден човек и деец на православната църква.
Дядо Калиник възглавява Врачанска митрополия близо 42 години. Сред митрополитите управляващи 15-те епархии – 13 в страната и 2 в чужбина /Ню Йорк и Германия/, той е с най-дълго служене.
Митрополит Калиник дойде във врачанския край от Сливен, където бе викарий и наследи катедрата на починалия през май 1974 г. виден йерарх дядо Паисий Врачански. Канонично бе избран от Светия синод на 10 ноември 1974 г. Предан на Бога и църквата, той служи вярно в днешното сложно , конфликтно и драматично време. С името му са свързани много впечатляващи дела за обновяване на църковния живот в нашия край. Голям е приносът му за оживяване на шестте манастира, както и за построяването на новия храм в Червен бряг, носещ името „Софроний Врачански”. Хората, които го познават, ценят изключителните му качества на високоинтелигентен човек и забележителен духовник. Той ще живее в спомените ни като инициативен и импулсивен,дръзновен и неспокоен, активен и изключително находчив, делови и взискателен. Беше сроден със словото и написа три богато съдържателни и емоционални книги: „Обет и дълг”, „Предано служене на църквата в задъхано и бурливо време” и „Ярко светило в родната история”.
Много може да се пише и разказва за отишлия си неочаквано митрополит, който жадно обичаше и боготвореше живота.
Нека природното сияние да блести и напомня за ползотворните му и безсмъртни дела!
Мир на праха му!
