Спад на лекари, стоматолози, фелдшери, медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти в лечебните заведения и поликлиники отчитат от здравната инспекция в Монтана. За година докторите са намалели с 9, зъболекарите с 4-ма, а останалите медицински специалисти - с 29. 378 са лекарите, 93 зъболекарите и 845 специалистите. Според българските правила за население от 100 000 души трябва да се грижат 400 доктори. В област Монтана живеят 137 188 души. Децата са 19 688, над два пъти повече са пенсионерите. 76 702 са хората в трудоспособна възраст. За хората в региона би трябвало да се грижат около 500 доктори, т.е. недостигат около 130.
По данни на Евростат, България е на седма позиция сред 28-те страни от Европейския съюз по брой лекари на глава от населението. Анализът за медицинския персонал в здравеопазването на ЕС е за 2014 г. Пред нас са Австрия, Португалия, Литва, Швеция и Германия. Най-много медици на човек има в Гърция - по 632 на 100 000 души. Преди България се нареждат още Австрия, Португалия, Литва, Швеция и Германия. Полша е на последно място с най-малко доктори - само 230 за 100 000 човека.
Застаряването на населението в общността ще е голямо предизвикателство за здравеопазването през следващите десетилетия. Търсенето на лекарски услуги ще се увеличи драстично, е посочено в анализа. Очаква повече от 3 процента от работещите сега лекари да се откажат от професията си до 2020 г. В резултат на това е възможно да има недостиг на персонал в някои медицински специалности или региони, изтъкват специалистите.
КОМЕНТАР
Къде е рИформата?
Лекарите в Монтанско не достигат, алармираха здравните власти. На този етап липсват 130 специалисти от всякакъв калибър. Тепърва този проблем ще се задълбочава, защото здравната реформа толкова здраво оправи медицината в бедния Северозапад, че вече няма кандидати да работят и като фелдшери в повечето умиращи села от Видинско, Монтанско и Врачанско. Нещо повече: в някои от по-малките населени места на докторите гледат като на господ, а понеже такива липсват, месии се превръщат дори обикновени медицински сестри. Налага се на хора, които са на пенсионна възраст /а в някои случаи са с памперси или катетри/ да мерят кръвно или поставят инжекции на още по-нуждаещи се от тях пациенти. В тъмните дебри на Северозапада няма никакво здравеопазване, защото няма кой да го реализира. Каква реформа, какви 5 лева?
Но тъй като министерството на здравеопазването е твърде далече от проблемите на обикновените хора, воплите им няма да бъдат чути. Нищо чудно населението от региона да се върне към древните бабини лекове, а знахарството и баянето да се превърнат в единствено средство за някакъв достъп до грижи. Оказва се, че шарлатаните, изтребени и изгонени със закон през 60-те години на миналия век, отново ще могат да се върнат и да „лекуват“ нашите баби и дядовци, собствените на майки и бащи, защото през годините на прехода се изредиха доста експериментатори, които рИформираха здравеопазването толкова добре, та му разкатаха майката!
