Какъв е коментарът ви за завършилия полусезон в областните „А“ и „Б“ групи?
Отборите в „А“ група играят спокойно, тъй като няма да има изпадащи. От 14 тима заявили участие, два се отказаха. Златия /Вълчедръм/ стори това още преди старта на първенството, въпреки че беше покрил всички финансови изисквания, а Септември 2009 спря след V кръг, защото резултатите, които постигаше бяха незадоволителни и от кметството решиха, че не искат да имат отбор през този сезон. Формацията от Лехчево ще се включи от следващата година в „Б“ група. Същото смята да стори и Златия. Отказите на двата отбора ни затрудниха в известна степен, защото във всеки кръг имаше по два почиващи тима. Конкуренция обаче не липсва. Има 5 състава, които показват много добро ниво, а 4 от тях съм сигурен, че ще се борят за първото място. Още по-интересно е в „Б“ група. Там има 7 отбора, които се конкурират за влизане в по-горната дивизия. Всички те са предупредени, че дори да завършат първи или втори, няма как да заиграят в „А“ група, ако не са покрили изискванията за участие в нея, касаещи базата им.
Като споменахте клубните бази, може ли да кажете какви подобрения се правят по тях?
В Чипровци се направи едно бижу, което кметът Пламен Петков и хората в местния клуб Миньор Кипровец постоянно подобряват. Условията там наистина са прекрасни. Партизан, който беше един от последните отбори, се взе на сериозно и започна ремонт на базата си. Затова цяла есен игра в Ерден, но до пролетта всичко в Доктор Йосифово ще е готово и тимът ще приема съперниците си на своя собствен терен. След едногодишна пауза в първенството се върнаха Расово и Сантос /Долно Белотинци/. Особено в Расово, кметът създава предпоставки за развитие. Условията за спорт и базата се подобряват постоянно. След 22 г. на футболната карта на областта се появи отново Крапчене. Ентусиазмът там е голям. Кметицата е много сериозен човек, на който хората в селото помагат. Направиха и обзаведоха, приведоха терена в приличен вид. В Липен положението е сходно. Те се появиха в първенството след 5-годишно изгнание. Също направиха подобрения в съблекалните, обособиха и места за резервите. Адмирираме тези отбори за направеното, но трябва да знаят, че в момента, в който сгафят, изграденото с нищо не им помага. Не могат да очакват толеранс от наша страна. Те са длъжни да приемат условията, които важат за всички и да ги спазват. Не разполагат с гратисен период за прошки. Има Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС и Дисциплинарен правилник.
Търсят ли клубовете вратички за измъкване?
Всички отбори го правят, но нека един да дойде и да каже, че му е наложено наказание без да има основание. Похвално е, че Сантос си запазва дисциплината, след като 2 г. получаваше от нас купата за феърплей. Тимът е един от тези, с най-малко получени картони. Независимо, че пада и вътре, и навън, инциденти няма. Същата е ситуацията около Левски /Комощица/. Това е аматьорският футбол. Защо някои отбори смятат, че задължително трябва да бият?!
До момента споменахте няколко кмета, които помагат на футбола. Основно на управниците по места ли разчитат отборите?
Нещата се случват по-лесно, когато и кметовете са ангажирани в процеса. Тимовете обаче трябва да знаят, че след като им се отпускат пари от общината или кметството, те трябва да дават отчет за изразходването на въпросните средства. Неизготвянето на справки беше сред причините за спирането на мъжкия футбол във Вълчедръм и Септемврийци, защото нямаше яснота за какво се харчат финансовите помощи.
Не е тайна, че има отбори, недоволстващи от размера на глобите, които им се налагат?
От тази година сме решили, че глобите трябва да се изплащат в едномесечен срок от налагането им, а не до началото на следващото първенство. Няма да отстъпим от това нещо, каквито и претенции да имат отборите, защото моето виждане е, че футболът трябва да е една игра, а не война. Не смятам, че децата и жените, които ходят на мачове, трябва да присъстват на сцени, които да им оказват влияние.
Изяснете веднъж завинаги за какво се харчат парите, събрани от глоби?
Инвестират се в развитието на детско-юношеските школи, на които помагаме с покупката на топки и други пособия. В първенствата за подрастващи имаме 41 отбора. На всички клубове сме осигурили чупещи ъглови флагчета. На новите отбори купихме и мрежи. Подарихме по една топка на мъжките тимове в „А“ и „Б“ групите. Всичко това е със средства от глобите. Ние не трупаме пари в офиса, не ни трябват. Точно поради тази причина аз не изпълнявам делегатски функции. С колегите ми работим за футбола, а не търсим начин да изкараме пари от него. Мнозина смятат, че със средствата от глоби купуваме екипировка на съдиите. Няма такова нещо. Те сами се екипират. Арбитрите дават отчисления след всеки мач. Част от натрупаната сума се инвестира в обучението им, а друга покрива покупката на тяхната екипировка. За каквото недостигне - те си доплащат.
Съдийството е болна тема навсякъде. Как стоят нещата при вас?
В България сме свикнали за всяко нещо да е виновен съдията. Не се вижда, че даден футболист не е спрял както трябва топката или че е изпуснал дузпа, но ако реферът не е маркирал фаул в центъра, то това е обърнало мача и се почва писането на жалби. Аз не казвам, че съдиите са безгрешни. Те също имат своята вина. Монтана е една от малкото области с най-много наказани съдии и делегати, но това не го афишираме, защото много трудно се изгражда един рефер и не бива той да бъде смачкван с развяване на санкцията му из медиите. Не смятам, че отборите трябва да ми ръкопляскат, че съм наказал някой съдия.
Вече имате арбитри в професионалния футбол. Как върви развитието им?
От този сезон Николай Малджански и Даниел Цолов се изявяват във Втора лига. През есента им се дадоха по 3 мача. В още 5 Малджански беше ангажиран като четвърти съдия. Това значи, че е бил зает в професионалния футбол през половината полусезон. Подобна статистика е добра за област Монтана, която години наред се задоволяваше с изяви на местните арбитри в трета дивизия. За Малджански и Цолов има добри отзиви от ръководството на Съдийската комисия при БФС. Те са вкарани в мониторинга за млади и перспективни съдии и се наблюдават стриктно. Ако покажат надграждане и при положение, че имат минимум 2 г. във Втора лига, могат да участват и в елита. Желанието ни е от следващия сезон да имаме пълна бригада в професионалния футбол с включването и на Николай Михайлов, който сега е асистент в U17 и U19. Разполагаме с още 6 съдии, които обслужват първенството на Трета лига. Те са сериозни момчета, на които ще се даде възможност за израстване. Имаме в колегията още 10-12 млади съдии. Те също се развиват добре. Двама от тях са на по 15 г. Отсега нататък ситото за пресявка ще е по-ситно, защото нивото на реферите в областта се вдигна. Мога с чисто сърце и открито лице да кажа, че съдийството в Монтана е по-добро от футбола, който се играе. Знам, че много отбори ще ми опонират, но е така.
А какво е положението с треньорските кадри?
Проблемът е голям. Много малко са тези, които притежават лиценз. Преди 2 г. направихме курсове за придобиване от специалистите на сертификат за работа с най-малките деца. Сега обаче от УЕФА изискват треньорите да имат минимум лиценз „С“. Областният съвет на БФС в Монтана има идея от пролетта в нашия град да започне курс за придобиването на такъв документ, в който да се включат и желаещите специалисти от Видин и Враца. Смятам, че така ще е удобно и за лекторите, които ще бъдат ангажирани от София.
Това показва, че ваш приоритет продължава да бъде детско-юношеският футбол.
Да, така ще бъде и занапред. Отчитаме ръст в броя на отборите, които участват в администрираните от нас детско-юношески първенства. В тях са обхванати от 6-7-годишни до 15-годишни. Включването на Ботев /Враца/ във „Футбол 7“ и „Футбол 9“ вдигна нивото и засили конкуренцията. Получават се по 5-6 интересни двубои. Тимовете на челните позиции в двете първенства са с разлика между тях от 1-2 т. Миньор Кипровец включи свои формации във „Футбол 5“ и „Футбол 7“. Благодарение на кмета на Чипровци Пламен Петков и хората от футболния клуб, започнахме провеждането на открити часове в детската градина. По този начин може да използваме перфектната база в града. Там направихме два турнира на принципа, по който водим първенството, които се превърнаха в празници. От този сезон Монтана и Прециз имат по 2 формации във „Футбол 5“ и „Футбол 7“. Това е благодарение на факта, че за 3-та година развиваме футбола в детските градини, откъдето идва големият наплив. Дори увеличихме на два броя на часовете в седмицата.
Споменахте, че осигурявате топки на отборите, а как се справят те с набавянето на екипировка?
Проблемът трябва да се реши. Окомплектоването на един отбор с подходяща за възрастта екипировка излиза около 400 лв. В „А“ и „Б“ областните групи се раздават премии по 700 лв. общо на мач, а децата на въпросните клубове изглеждат срамно. Въпреки че сме им осигурили топки, за някои срещи те пристигат без тях и няма с какво да загреят. Това говори лошо за треньорите и показва, че те гледат да отбият номера. Удоволствие е обаче да видиш как са екипирани децата на Монтана, Прециз, Златия 2015, Миньор Кипровец, Ботев /Вр/ и др. Така трябва да изглеждат и останалите.
Какво мислите за предложението на клубове от различни части на страната да няма класиране в първенствата до подготвителна група?
Ако това се приеме би било много добре. Трябва да стимулираме малките да играят футбол и да се забавляват, а не да търсят класиране и постоянно родители и треньори да звънят недоволни от едно или друго нещо. Наскоро завърши коледно-новогодишният турнир за отбори от детските градини. Всеки от тях изигра по един мач. Децата получиха медали, а градините - по една топка. През месец май пък ще е едноседмичният фестивал на забавачките, в който тимовете ще имат по повече двубои. Той се организира по програмата „Грасруутс“ на УЕФА, чиято цел е да се стимулира желанието на децата за участие в тренировъчния процес. Вече са запазени датите 3 и 4 юни за поредното издание на турнира „Панчев и Парчето“, което се надявам да е по-интересно с включването на по-силни отбори. В заключение искам да пожелая на всички хора, които работят за футбола в областта, по-добра 2017 г. от отиващата си 2016 г.
