"Река Марица е златоносна, дори в равнинната й част, тази, която минава през Пловдив. Ако там се бръкне на 50-100 метра със сонда, ще се открие огромен залеж. По-едрото е по горното течение, затова в града и най-близката околност благородният метал не се добива. Трябва да се изкопае цялата Марица до скала, което на практика е невъзможно", заявява историкът нумизмат Христо Терзиев, цитиран от в. България днес. Заради десетките организирани и водени лично от него изследователски експедиции колегите му го наричат българския Индиана Джоунс. Той има зад гърба си над четири десетилетия изследвания, научни публикации, лекции върху историята на парите и ценните метали. Терзиев е редовен лектор и почетен член на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
Според авторитетното му мнение структурата на пловдивските тепета доказвали наличие на злато в региона.
"Гранитът - сив, бял, розов и кварцовите камъни, са свързани с геологията на жълтия метал. Злато няма при утаечните камъни, от които се правят покривните плочи", обяснява спецът.
Той споделя, че в повечето случаи хората го търсят не толкова заради безценните му знания относно историята и тенденциите в световното движение на парите и благородните метали, а да им каже къде да търсят злато.
Българският Индиана е категоричен, че по реките в Родопите, в Средна гора, в някои части на Стара планина, в Странджа, Сакар има находища, които с упоритост може да се използват.
Най-големият къс, който той намирал, е с тегло 20-22 сантиграма, една пета от грама.
Прогнозите му са, че от догодина трендът на златото ще се покачва бавно нагоре. Възможно е обаче към края на годината да се появи внезапен срив, предизвикан от международни събития.
Нумизматът заключва, че освен с естетическата си, ювелирна красота златото е по-ценно като феномен на доверието. То може да спасява живот, да храни и да отваря врати.
