Северозападна България – най-бедният регион в ЕС, не е тема на обсъждане и не е обект на интерес нито от страна на българското правителство, още по-малко от европейските институции. За неангажираността на родните власти към хората във Видинско, Монтанско и Врачанско е ставало дума неведнъж. Мнозина са обръщали внимание на факта, че са нужни специални грижи за най-изостаналия икономически регион, за да може той да навакса пропуснатото и да достигне останалите райони /поне в България/.
Последният ясен знак за липсата на подобна ангажираност е свързан с т.нар. „Целенасочена инвестиционна програма за Северозападна България“, чието начало беше дадено преди около година, но в края на 2016-а е ясно, че нито програмата ще я бъде, нито има пари за нея.
Всъщност, нищо ново под слънцето.
Политическата криза, която тресе страната ни още повече намалява шансовете ние, хората от Северозападна България, да се почувстваме повече европейци. След краха на ГЕРБ на президентските избори и хвърлената от министър-председателя Борисов оставка все по-ясно се очертава краха на добрите намерения. Пък и като няма пари, как може някой да твърди, че Северозападът ще се превърне в „икономически тегър“ на Балканите, че ще стане новият Хонконг?
В Европа никой не брои Северозападна България и хората й за живи. В това се убедих от първо лице по време на семинар, организиран в Страсбург, от българското представителство на Европейския парламент. Германците са внимателни, защото се задават избори и трябва да бъде избрана коалицията около Ангела Меркел. Най-мощната икономика в ЕС гледа под лупа процесите с бежанците и съвсем скоро може да изненада всички с нови мерки спрямо икономическите емигранти. Но тези мерки нямат никакво отношение към Северозападна България.
Подобна е политическата ситуция във Франция. Италия тръгна по пътя на Великобритания, но дали и там ще има „брекзит“, тепърва ще стане ясно.
Иначе на Стария континент не липсват и някои смелчаци, които смятат, че времето за възраждане на нашия регион идва. Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки е на мнение, че страната ни трябва да използва председателството си на ЕС от 1 януари 2018 г., за да определи важните приоритети за решаване по времето на това членство. „Това е времето, в което може да се компенсира незаслуженото изоставане на Северозападна България, а от европейските институции да бъдат инвестирани средства за постигане на тази цел“, каза по време на среща с български журналисти Джамбазки. Но веднага направи уговорката, че държавата ни в момента е на автопилот и едва ли ще има време за формулиране на важните за решаване въпроси, докато не бъдат проведени парламентарни избори. „За сравнение Полша се е готвила 7 години за своето председателство на ЕС и използва това време, зца да рекламира своето историческо и културно наследство, а ние се тюхкаме кой на кого е дал мандат за съставяне на правителство“, допълни Джамбазки.
По-оптимистичен в прогнозите си е неговият колега Андрей Новаков, който потвърди, че строителството на скоростен път между Мездра и Ботевград /като част от Е79/ е обсъждано в Брюксел. „Това е един от първите проекти, внесени по плана „Юнкер“, но на този етап няма интерес от страна на инвеститори към него“, призна Новаков. С други думи казано: никой не вярва, че ако извади 360 000 000 лева за 33-те км път, те ще се върнат под формата на такси. Един от най-младите евродепутати уточни, че се търсят и други възможности, но засега трасето не стои на дневен ред. Какво като по него дневно преминават по около 10 000 превозни средства и е част от европейски коридор №4? Май е прав колегата му Джамбазки, чиято теза е, че строителството на пътища с европейски пари у нас облагодетелства само маршрута на турските гастърбайтери, чийто път идва от Германия и завършва някъде към Босфора.
В Европа не им пука, че по пътищата на Северозапада вече даже не е мъчение да караш, а истинско изпитание, същинско оцеляване. Някои от шосетата не са ремонтирани от 30 и повече години, на други от тях не личи да е имало някога асфалт, защото и той се е износил през изминалите десетилетия.
Хората в Северозапада искат да знаят обаче не само кога ще има пари за асфалт, а и кога ще имат работа. Защото ако в областните центрове безработицата е около средната за страната, то в общини като Ружинци, Хайредин, Борован статистиката за хората без препитание е стряскаща.
Освен това ги няма така чаканите инвеститори. Във Видин така и не дойде автомобилния гигант, който щеше да строи немски возила. Очевидно е, че само усилията на кметовете на Монтана и Враца не стигат, за да има нормална икономическа среда, трябва държавна помощ. Никой не може да отрече, че правителството обърна лицето си през последните месеци и стегна участък от Е79 между Димово и Ружинци, даде пари за асфалт в Монтана, ремонтира основно бул. „Васил Кънчов“ във Враца с 14 милиона лева, даде още 5 млн.лв. за трасето до Криводол, но... личи, че подобни действия са първите от 30 години насам.
Според евродепутата от ЕНП Андрей Новаков, през 2017 г. държавата ще погледне повече към градовете и селата в Северна България, но при липсата на работещо правителство това обещание прилича повече на нереализираната „Целенасочена инвестициионна програза за Северозападна България“, отколкото на добри и сериозни намерения. Защото в момента дори бежанците от Афганистан и Пакистан не искат да живеят в „тригълника на мизерията“, в какъвто се е превърнал регионът, заключен между Видин, Монтана и Враца.
