Петър Пасков е амбициозен младеж от Видин, който стана известен със своята нетрадиционна мини акваферма, направена по системата аквапоника. Това е първата и най-голяма аквапоника в България, в която се отглеждат едновременно оранжерийни зеленчуци и риби чрез постоянаната циркулация на вода, без използването на почва и без отпадъчни материали. Методът е иновативен и позволява да се добиват екозеленчуци и екориба с изключителна чистота и качество.
Петър е на 20 години, преди година завършва „Компютърна техника и технологии“ във видинската ПГ “Проф.д-р Асен Златаров“. След XII клас е приет „Роботизация“ в Габрово, но се отказва да учи и започва своя експеримент, в който влага всичкото си време и пари. Вече е студент задочно в ХТМУ– София в специалност, която много му допада - „Биотехнологии“. От малък много обича рибите. Желанието му винаги е било да отглежда риби, но не малки, декоративни, а по-големи като сом и шаран. Харесва му да се грижи за нещо, което е живо и расте пред очите му. Идеята за аквапониката идва от интернет и решава да я осъществи.
Оказва се, че не всичко е обяснено в интернет затова се записва на едноседмичен курс в Унгария, където научава основните неща. Обучението се води от австралиеца д-р Мурай Халам, който преподава и разпространява аквапониката в Европа.
„Той ме научи на всякакви тънкости, които ги няма в интернет и хората не ги споделят, гледат да си ги пазят в тайна. Все пак това е нещо като занаят и има особеност. Защото при всяка аквапоника има различни закономерности и само човекът си ги знае. Това е една жива система. Ако познаваш своята система, ще знаеш дали да храниш рибите повече, дали да махнеш растения, дали трябва допълнителна филтрация. Защото това са специфики – храненето на рибата тук не е като при угояването й в язовир. Всичко трябва да е балансирано. Ако се прехвърли границата, точно за един ден може всичко да бъде съсипано. Тази система е един жив организъм и може да се сравни с човешкия. Помпата изпомпва водата като човешкото сърце. Ако пък няма растения, рибите ще умрат, защото не им се пречиства водата, ако няма риби, растенията ще загинат. Така че всичко в системата е свързано“ - обяснява Петър.
В начинанието му помагат всички от семейството. Конструкцията на оранжерията правят бащата на Петър и негов приятел. Трудно става и изграждането на леглото, в което са поставени растенията. Останалите неща като проектирането и свързването на тръбите, и всички части в системата, прави Петър. Създаването на оранжерията продължава 7 месеца. Но са спазени всички закономерности в аквапониката, за да работи всичко перфектно. За да се стопля помещението е направена парна инсталация с котел на дърва или въглища, който работи през зимата. Така се поддържа постоянна температура, необходима за живота в минифермата.
Денят, когато отивам в оранжерията, е леко мразовит, но слънцето вече се е показало. Халето е на площ от 40 кв.м, през стъклата пробиват слънчевите лъчи и го огряват от всички страни. От кондензацията от покрива падат капки и росят зеления килим от марулки, люти чушлета, магданоз, чесън и зелен лук. Чува се шуртенето на вода, която циркулира непрекъснато и поддържа екосистемата. През слънчевите зимни дни тук температурата стига до 15-20 градуса. Появява се и първият помощник на Петър – котката Зира. Тя е като куче-пазач, седи пред оранжерията и чака. Когато се отвори вратата, веднага влиза, за да стои на топличко и да наблюдава работата на Петър.
В помещението има три огромни бидона с вода, в които се отглеждат шарани. За Никулден Петър е продал част от тях и сега са останали десетина, които са по-малки. Друг бидон е зарибен със златни рибки, които са съвсем малки. „Просто ги купих за експеримент. Златните рибки могат да достигнат килограм. Но за тази тежест трябва да минат 6-7 години. Растат с по 3 см на година. Затова една златна рибка с големи размери струва страшно много пари. В момента са по 4 см”, обяснява младежът. До тях над водата растат марулите, лукът, чушлетата, които са върху плаващи платформи от стиропор, с корени, потопени дълбоко във водата, която циркулира постоянно. Оказва се, че всичко в аквапониката започва от наторяването от изпражненията на рибите. Така водата става отлична среда за храна за растенията. Рибата пък е гаранция за зеленчуците, че са екологично чисти. Ако те се напръскат с препарат, рибата ще умре, обяснява Петър.
Шараните, които е продал за Никулден, ги взима през април. Тежали само по 65 грама. Най-големият екземпляр, който извадил за празника бил килограм и половина.
„Тук имах общо 60 шарана, а в третия бидон отглеждах амури. Те са големи риби, но наедряват по-бавно, защото се хранят само със зеленина, в случая с марули от оранжерията. Тях също ги взех на 65 грама и за една година достигнаха 250 грама. Това за една година не е много. Но пък вкусът е изключителен, просто няма такъв вкус! Всеки, който е пробвал от шараните и от амурите казва, че такава риба не е ял. И действително, самото месо няма дъх на риба, като пилешко е. Защото тук няма тиня, много е чиста средата. Поддържам добри условия на водата, която е обогатена на сол. Солта предотвратява развиването на различни паразити и бактерии. Всяка риба минава през тест-период. Аз ги третирам против паразити“, споделя младият видинчанин.
Сега Петър смята да закупи нови 150 шарана. За да стигнат до килограм и половина ще му трябва една година. Отделно ще отгглежда декоративни рибки. Харесал си е японския декоративен шаран. Знае, че процесът е бавен, но смята, че си заслужава. Има намерение да разшири аквапониката в близко бъдеще и затова търси различни варианти за финансиране. Направената инвестиция не е малка, изплаща се бавно и затова Петър си е поставил за цел да разширява дейността си чрез субсидиране и инвеститори.
За трети път амбициозният младеж и брат му Константин, който е деветокласник, организират благотворителна акция за децата от Дом „Майка и дете“ във Видин. Сложили са кутия в магазина за кафе, където работи баба им. Хората, които желаят слагат лакомства и така помагат на малчуганите от дома. На 21 декември ще занесат всичко събрано в социалното заведение. Идеята за благотворителната акция идва от майка им, а на въпроса ми защо го правят, Петър отговаря “Просто искаме повече деца да бъдат радостни и да има повече детски усмивки по време на християнските празници.“ Не пропуска да благодари на своите родители за постигнатото до момента и на баба си. Тя ревностно споделя неговите еко идеи с хората, които му вярват и го окуражават.
Последната подкрепа идва в лицето на директора на Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ“ д-р Йордан Господинов. Има обещание, че ще му помогне да кандидатства по проекти и да научи повече за рибовъдството.
„Щом отида на очни през януари, ще се срещна с д-р Господинов, за да обсъдим някои неща за разширяването на оранжерията. Тази оранжерия е малка и не може да изкарва много пари, но все пак е еко оранжерия, а това е много важно. Ако се разшири на около 200 кв. м, ще започне да изкарва някакви пари. Това е бъдещето – на екологично чистото земеделие“, казва уверено Петър и споделя, че най-важното нещо в живота е балансът.
„Затова се стремя всичко в живота ми да е балансирано, както и в моята аквапоника. Ако нещо не върви, значи трябва да се поправи“, убеден е предприемчивият младеж.
