Днес ви срещаме с двама млади мъже, чиято мисия е да прокламират спорта сред природата. Александър Александров е на 30 години от Враца е и се занимава с организацията на вело- и планински бягания. Заедно с партньора си – Иван Стоянов, на 40 г., през последната година са реализирали дузина спортни събития, маркирали около 800 км планински пътеки. Около 500-600 човека са посетили събитията им не само в Северозападна, но и в Югозападна България.
Сашо, през последните месеци организирахте няколко интересни и атрактивни състезания. Би ли ни припомнил къде и какво проведохте?
Около Враца обикновено организираме няколко събития – велорали „Врачански балкан“, което е едно от най-трудните. Наше е и „У царството на трибалете“ – едно от най-техничните състезания в нашия спорт. Много трудно се правят подобни мероприятия в тази част на България. Тежко е. Пари трудно се намират, защото регионът е такъв. Трябват за храна на състезатели, финансов ресурс е нужен и за маркиране на пътеки, трасиране...
Около Чипровци възстановихте едно интересно състезание „Трите чуки“, което беше изчезнало през последните години?
Кметът на Чипровци се свърза с нас и настоя да поемем тази задача. Решихме да бъде планинско колоездене и планинско бягане. Районът е много красив, а ние срещнахме пълната финансова подкрепа на община Чипровци, която овъзмезди труда ни на 100%.
Имаше и сериозен за България финансов стимул – 100 лева за първо, 80 за второ и 50 лв за трето място. Имаше материални награди и при другите ни прояви.
Иване, ти имаш малко по-дълъг опит в организацията на тези състезания – как се случиха нещата в Белоградчик?
Икономическата действителност в Северозапада се отразява негативно на ентусиазма на хората от този красив край. Сигурно заради това общината не можа да ни помогне толкова много, но пък за сметка на това с помощта на една местна изба направихме много интересно състезание „Белоградчик Rogs&Run“. Всеки участник си тръгна с наливна награда. Стартът и финалът бяха в избата, а награждаването се случи върху бъчвите. Получихме подкрепа и от един наш приятел, който има хотелска база край Белоградчик.
Александър, а какво се случи в Берковица?
Там общината също ни подкрепи сериозно. Липсваше пътека, тъй като пораженията от ледолома през 2014 г. я бяха разрушили. Направихме пътека от Берковица до хижа „Ком“, оправихме и маркировката. Така състезанията се случиха - от площад "Йордан Радичков“ до хижата. Единият ден направихме шосейно колоездене, а на следващия – планинското бягане, които обединихме под гръмкото заглавие „Комски траверс“
Иване, как реагират състезателите на тези атрактивни прояви?
Имаме няколко много интересни състезатели и участници от Северозапада. Николай Георгиев от монтанското село Говежда показва много добро време на всички бягания – на „Трите чуки“, в Белоградчик и Берковица – печели наред и мери сили с най-добрите в страната. Този човек е пример за това, че нашите усилия не са напразни. Подобен е примерът с Валери Велков от Чипровци, който на 63 години пробяга планинския маратон – 36 км с денивелация 2 000 метра с туристически обувки. Дани Еленкова от Монтана е представителка на нежния пол, която доказа, че може много.
Създали сме една фейсбук-група „Бягане, колоездене и ходене около Враца“. Идеята ни е да привечем повече последователи в тази връзка. Всеки, който иска - да публикува, за да може да увличаме повече хора, а и да създадем общност.
Иване, готов ли е календарът с проявите ви за 2017 година?
Започваме през април със състезания по планинско бягане в Сандански и Петрич. Идеята ни е да повторим онова, което постигнахме преди година, когато ни беше за първи път. Искаме да провокираме интереса на хората, да ги накараме да излизат сред природата. Време е да се обърнем към заобикалящата ни среда. Добре е да помпаме мускули във фитнеса, но е добре да дишаме чист въздух! Според мен, на това се дължи и боледуването през зимата – на дългото стоене в затворени помещения. Идеята ни е да се движим на открито, за да бъдем изпълнени с повече енергия и да сме заредени с позитивизъм.
А какво ще организирате във Враца догодина?
Засега срещаме разбиране и от дирекция на Природен парк „Врачански балкан“, и от община Враца – в лицето на кмета Калин Каменов. Имаме надежди, че ще реализираме много хубави неща. Започваме през април с колоездене и триатлон – „Колелото на живота“ – това е една пътека, която Александър поддържа – обиколки: тръгва се от Згориград от дясната част на реката, а трасето поддържа напрежението през целите 3.8 км с 220 метра изкачване. Сериозен тест и изпитание за хората, които активно се занимават с планинско бягане и колоездене.
В началото на пролетта ще направим „Тур дьо Згориград“ – то ще е състезание с по-висока класа, което е обиколка на населеното място с малки навлизания в гората, покрай самите планински склонове. Пътеките са лесни, с малки изкачвания и слизания, а всеки изморен може да се откаже във всеки един момент. Трасето е около 10 км, така че всеки може да го измине.
Александър, какво още планирате?
Искаме да направим преход с велосипеди от Козлодуй до Околчица, като трасето да премине по 120-километровия „Ботев път“ и да съвпадне с традиционния туристически поход по стъпките на Ботевата чета. Състезателно темпо – тръгва се от Козлодуй и завършва на Околчица. Идеята ни е да стане на 1-2 юни. Ако бъде одобрено от общинския съвет във Враца, ще получи финансиране. За региона ще направим и емблематичното състезание „У царството на трибалете“ – то ще е седмица по-рано, т.е. към 23-25 май. Освен това шосейно изкачване на Околчица – тръгване от Лютиброд и финал на кръста горе на историческия връх.
Иване, разкажи повече за проявата „У царството на трибалете“?
Това е много интересно състезание, което съчетава красивите гледки със сериозно натоварване. Не сме му избрали името случайно, има и местен колорит в заглавието. Все пак ние искаме и да популяризириме нашата древна история. Планираме и велоралито във врачанския балкан да се случи на 28 май. Правим всичко възможно да го вкараме в календара на спортните събития на Балканите, но все още не сме финализирали този разговор.
Искаме да направим и нови събития, но зависи от това дали има достатъчно меценати. Нашият спорт е красив, но и скъп. Бихме искали да направим шосеен маратон в Северозападна България, но търсим финансиране, преди да решим как да го организираме.
Днес ви срещаме с двама млади мъже, чиято мисия е да прокламират спорта сред природата. Александър Александров е на 30 години от Враца е и се занимава с организацията на вело- и планински бягания. Заедно с партньора си – Иван Стоянов, на 40 г., през последната година са реализирали дузина спортни събития, маркирали около 800 км планински пътеки. Около 500-600 човека са посетили събитията им не само в Северозападна, но и в Югозападна България.
Георги Александров
Сашо, през последните месеци организирахте няколко интересни и атрактивни състезания. Би ли ни припомнил къде и какво проведохте?
Около Враца обикновено организираме няколко събития – велорали „Врачански балкан“, което е едно от най-трудните. Наше е и „У царството на трибалете“ – едно от най-техничните състезания в нашия спорт. Много трудно се правят подобни мероприятия в тази част на България. Тежко е. Пари трудно се намират, защото регионът е такъв. Трябват за храна на състезатели, финансов ресурс е нужен и за маркиране на пътеки, трасиране...
Около Чипровци възстановихте едно интересно състезание „Трите чуки“, което беше изчезнало през последните години?
Кметът на Чипровци се свърза с нас и настоя да поемем тази задача. Решихме да бъде планинско колоездене и планинско бягане. Районът е много красив, а ние срещнахме пълната финансова подкрепа на община Чипровци, която овъзмезди труда ни на 100%.
Имаше и сериозен за България финансов стимул – 100 лева за първо, 80 за второ и 50 лв за трето място. Имаше материални награди и при другите ни прояви.
Иване, ти имаш малко по-дълъг опит в организацията на тези състезания – как се случиха нещата в Белоградчик?
Икономическата действителност в Северозапада се отразява негативно на ентусиазма на хората от този красив край. Сигурно заради това общината не можа да ни помогне толкова много, но пък за сметка на това с помощта на една местна изба направихме много интересно състезание „Белоградчик Rogs&Run“. Всеки участник си тръгна с наливна награда. Стартът и финалът бяха в избата, а награждаването се случи върху бъчвите. Получихме подкрепа и от един наш приятел, който има хотелска база край Белоградчик.
Александър, а какво се случи в Берковица?
Там общината също ни подкрепи сериозно. Липсваше пътека, тъй като пораженията от ледолома през 2014 г. я бяха разрушили. Направихме пътека от Берковица до хижа „Ком“, оправихме и маркировката. Така състезанията се случиха - от площад "Йордан Радичков“ до хижата. Единият ден направихме шосейно колоездене, а на следващия – планинското бягане, които обединихме под гръмкото
