Мнозина са се удивлявали искрено как Ценко Чоков е кмет на Галиче толкова години и е останал без сериозна присъда при всичките му изцепки и безцеремонно погазване на законите. Преживелите гадния преход българи обаче знаят, че не е възможно Чоков да оцелее и ден без покровителство.
Когато един кмет е с вид и държание на мутра, и е обкръжен от група хора с едри златни ланци, мащабни татуировки, напомпани мускули, тъмни очила и прочие атрибути, веднага се набива впечатлението, че политическата власт и силовият подход при упражняването й вървят ръка за ръка. Когато към това се прибавят множество оплаквания и скандали за насилие, и то за дълъг период от време, остава въпросът защо чак сега има сериозна цялостна проверка на ситуацията в село Галиче.
Веднага се вижда, че около кмета Ценко Чоков е концентрирано всичко, от което могат да се изкарват пари в този район – земеделска земя, търговия, заведения, даване на пари назаем и пр. Кметът в селото е единствената власт и е естествено хората да се обръщат за всяко нещо към него, което му придава голяма фактическа сила. От друга страна, Галиче не е община и кметът има доста ограничени правомощия. Поради това без общинска подкрепа селският кмет почти нищо съществено не може да направи като общински орган.
Но Чоков е подкрепян през годините от различни и то силни политически партии. Голямата хвалба при управлението на Чоков е, че нямало в селото битови престъпления. Както справедливо отбеляза един политолог, то „и в Северна Корея няма битова престъпност, защото всяка диктатура държи желязно властта“. Което не пречи съответната диктатура да извършва каквито си иска престъпления и никой да не смее да се оплаче.
Но това, че безобразията в Галиче са видими, не означава, че са доказани. Във всяка държава се знаят голяма част от престъпниците. Те лесно могат да бъдат арестувани. Трудността пред истинските професионалисти е да се съберат доказателства, които да издържат в съда.
2015 година е знакова за прословутия Чоков. Вече е присвоил и по-рядко купил всичко ценно в Галиче и около него, наплашил е и хората от селото, които знаят, че жалбите им от самоуправството на кмета си остават глас в пустиня. Чувстващ се като истински селски барон, Ценко Чоков решава да се кандидатира отново за кмет, убеден че и предстоящия му пети мандат му е в кърпа вързан.
Решава все пак да се подсигури и да подсети някои от гласоподавателите в селото у кого е силата и кой може да раздава милостинята в Галиче. Затова два месеца преди изборите, през септември организира тридневна екскурзия до морето за 200 души, подбрани от него. На възраженията на опонентите си, че така си купува избиратели отговаря, че харчи за морската разходка лични пари и мероприятието няма нищо общо с изборите.
За местните избори през есента на 2015 г. първоначално няколко политически сили обявиха, че ще издигнат срещу Чоков свои кандидати, но по необясними /дали?/ причини бързо се отказаха от идеята. Срещу него се изправи единствено един от най-върлите му опоненти в селото Веселин Тушинов. Младият служител на НАП в Бяла Слатина обяви, че с кандидатурата си иска да помогне на съселяните си да преодолеят страха си от Чоков и с вота си да го свалят от вечния му пост.
Кандидатурата на Тушинов обаче създаде само лек дисконфорт за Чоков. Както е правил много пъти, скандалният кмет включи на бързи обороти цялата си машина за влияние. А влиянието според разбирането на Чоков са поредица от заплахи за колебаещите си, купуване на по-несигурните гласоподаватели и подсещане с по-груби методи за съмняващите се в него.
За това по-късно ще се осмелят да свидетелстват много хора, но през ноември м.г. Ценко Чоков успява да спечели петия си мандат като кмет на Галиче и го отбелязва по типичен за него начин – с нощни тържества, чалга певици и фойерверки. Надделява над съперника си Тушинов само с 200 гласа. Точно толкова са гласували в секцията в циганската махала, всичките вкупом са пуснали бюлетина за бат` Ценко по указание на ромските тартори, които си делкат част от благините с Чоков.
Петият мандат на „вечния” кмет на Галиче обаче започна малко неприятно заради вече станалите не по-малко известни от баща си негови синове Спас и Мартин. През декември м.г. двамата бяха арестувани след поредния им побой над клиент в белослатинска дискотека. Чоковите синове били с голяма компания в заведението, но повече се интересували от околните посетители. Известният с агресивното си поведение Мартин Чоков се заял с младеж от съседна маса и бързо скочил на бой заедно с брат си и аверите. В мелето с боксове бил пребит жестоко 29-годишния Мариян Йотов, който пък се опитал да предотврати скандала.
Приет в белослатинската болница пострадалият още на сутринта, въпреки забраната на лекарите, бил посетен от кмета Чоков, който уговарял доста заплашително пребития да забрави за случката и да не подава жалба срещу побойниците. Впоследствие пред разследващите всички свидетели на случая се оказаха с амнезия и спасиха братята Чокови от ново дело.
Новата 2016 г. също не започна благоприятно за Ценко Чоков, срещу когото вече се бяха натрупали много жалби за произвола му в селото. В края на януари главният прокурор Сотир Цацаров прати екип във Враца , Бяла Слатина и Галиче за проверка на делата Чокови. Сред много направления на тази проверка се открои желанието на магистратите да се запознаят с всички преписки и досъдебни производства за действията на скандалния кмет, изостанали в нечии чекмеджета и по които не се е работило.
По същото време в Галиче течеше и полицейска проверка по нареждане на ръководството на МВР. Всичко това предизвика безпокойство и паника в самовлюбения кмет и една нощ той бил забелязан в паника да изнася купища документи от кметството. Скептичните и недоволните от управлението на Чоков в селото бяха убедени, че той ще успее да прикрие всички следи от незаконната си дейност, а проверяващите отново ще докладват, че не са открити фрапантни нередности.
Тогавашната проверка все пак завърши след нова намеса на Цацаров. Пратеният да проверява кметските дела в Галиче врачански прокурор Веселин Вътов се наложи да си направи отвод по време на проверката. Оказа се, че по дело за опит за убийство на прокурорския син, един от свидетелите му е бил Мартин Чоков.
Докато нови прокурори довършваха мащабната си проверка в Галиче, немирният син на самозабравилия се кмет Мартин отново се забърка в побой над свой своя съселянин Радослав Илиев. Баща му отново направи, този път неуспешен, опит да спре разследването и да спаси сина си.
Продължава в следващ брой на вестник "Конкурент"!
