След ІІ световна война, за подобряване ефективността от лечебната дейност, беше необходимо съвременно модерно снабдяване с ветеринарни препарати, дезинфекционни средства, превързочни материали, зоотехнически пособия, инструментариум, минерални добавки и др. Бяха изградени ветеринарните служби „Зооветснаб” преминала през 1960 г. във ветеринарно предприятие „Веттрансснаб”, а по-късно във „Ветеринарно-медицинско аптечно снабдяване”. През 1970 г. за целите на същия беше изградена сериозна база. Ръководители на предприятието са били ветеринарните лекари Петър Котов Пешев, Николай Иванов Цолов, Чавдар Кр. Петров и Марин Кръстев Величков.
През 1942 г. във Враца е направен научно-изследователски и производствен институт за биопродукти, с цел изследване, производство и начин за борба с болести по свинете, с директор д-р Хр. Генов. След ІІ световна война институтът става гордост на ветеринарната медицина в България – произвежда над 50 вида биопродукти за българското животновъдство, от които голяма част са за износ. Тази дейност – научна и производствена, се изпълняваше от колектив с научни работници и старши научни работници І и ІІ степен - Христо Генов, Любомир Мишев, Л. Добрев, Кр. Мермерски, Михаил Йотов, Петко Петков, Иван Стоев, Васко Василев, Симеон Пешев, Константин Димитров, Харалампи Харалампиев, Цветан Коцев, Тр. Цветков, Н. Нинов и др. Трябва да дадем заслуженото на д-р Кр. Мермерски за извършеното от него по разширяването и укрепването на производствената база през 1962 г.
С имената на д-р Петър Пешев, д-р Илия Иванов /1971 – 1989 г./ и д-р Васил Василев, ще запомним съществуването на транспортната ветеринарна служба - звено в профилактиката на заразните заболявания по животните.
С възникването на гражданската ветеринарна служба в окръга, въпросът за надзора върху животинските хранителни продукти е поставен пред обществото с особено важно стопанско и здравно значение. Това е свързано с добива и реализацията на месо и месни продукти. След Освобождението на Враца окръжният началник Михаил Иванович Лукашов, в заседание на Врачанския градски съвет през 1878 г. поставя въпроса за лошото състояние на кланиците, Първоначално прегледът е извършван от Гражданската медицинска служба. През 1894 г. е приет Правилник за прегледване на добитъка за клане, месото и уреждане на скотобойните и месопродавниците.
С имената на д-р Симо Иванович, Ст. Людсканов, Г. Нейчев, Сава Драмов, ветеринарните фелдшери Игнат А. Скобелев, Ангел Марков, Йордан Попов, Иван Панчев, В. Чифликчиев, А. Коцев, Никола, Иванов, Христо С. Карайончев /загинал в Балканската война и баща на илюзиониста Мистър Сенко/, Илия Йордакиев, Петър Врабчев и др. са свързани първите стъпки в тази област на младата ветеринарна медицина. С приемането на законите от 1922 г. и 1924 г. и извоюваните фондове „Постройка кланици”, „Ограждане и уредба на пазарите” и др., започна изграждането на кланиците в Бяла Слатина, Враца, Оряхово, Кнежа, Баница, Бутан, Хайредин и др. За осъществяване на контрола се създават служби към кметствата. За пръв градски ветеринарен лекар приемаме през 1925 г. д-р Георги Ненков /по-късно проф. Г. Ненков/, последван от д-р Иван Калъпов /1930 г./, д-р Димитър Цв. Минков /1931-1935 г./, д-р Александър Александров /1935-1971 г./, д-р Цветан Петров /1971-2001 г./, д-р Марин Маринов /1976-1995 г./, д-р Павлина Георгиева /2001-2004 г./, д-р Т. Стаменовски /2004 г./; в Бяла Слатина – д-р Йото Цанов /1926- 1944 г./, д-р Тинко Хинков, д-р Райна Христова, д-р М. Пенкова; в Оряхово – д-р Вл. Петров /1926-1946 г./, д-р Н. Коларов, д-р Ст. Цонев, д-р Цв. Поманов, д-р Методиева; в Мездра – д-р Н. Георгиев, д-р Йордан Павлов, д-р Д. Вълова; в Кнежа – д-р Димитър Димитров, д-р Николина Кънчевска, д-р Шупилова; в Козлодуй – д-р Петър Венев, д-р Елеонора Стаменова; в Мизия – д-р Кирил Арсов, д-р Пламен Димитров; в Роман – д-р Ев. Стефанова; в Криводол - д-р Св. Стоянова.
Преминал през различни етапи - ОСП „Ветеринарна служба”, ОПВСК, ДВСН, с приемането на 127 ПМС се осъществява създаването на единен Държавен ветеринарно-санитарен контрол, затвърден след 1967 г. със Закона за ветеринарното дело от 1971 г. и Правилника за държавния ветеринарно-санитарен контрол, определящ ДВСК като превантивен и постоянен контрол върху добива на животински суровини и хранителни продукти, съхранението, транспорта и реализацията им в търговските обекти и техния износ. Основно място в контрола заема лабораторната дейност, свързана с имената на д-р Ст. Цветков, д-р Доротея Кръстева, д-р Нина Дончева и д-р Павлета Гъцева. Контролната дейност в предприятията и търговията в годините се осъществяваше във Враца от д-р Дим. Стаменов, д-р Пано Тодоров, д-р Йор. Михайлова, д-р Хр. Петков, д-р Петко Петков, д-р Давид Йорданов, д-р Тошко Бенчев, д-р Цветко Цонев, д-р Румяна Лилева, д-р Г. Йотов, д-р Л. Манкова, д-р Цв. Йорданов, д-р Юнов, д-р Терзийски, д-р Филипов, д-р Черешарски, д-р Б. Йотов, д-р Ц. Тодорова, д-р Василева, д-р Йорданов, д-р Елеонора Христова, с активното участие на средните ветеринарни кадри /техници и фелдшери/ – Кирил Петков, Борис Нинов, Борис Дамянов, Христо Томов, Венета Петрова, Никола Стайков, Кона Петкова, Милчо Йорданов, Никола Пенчев, Петър Филчовски, Станко Коцев, Цветана Коцева, Мария Апостолова, Ива Христова, Димитър Веков, Красимира Латинска, Звезделин Худов, Павлина Ангелова, Иван Нинов, Петя Маринова, Надка Гергова, Вл. Гарвански, Георги Поповски, Пръвка Горанова, Веска Благоева, Крум Кутински, Севдалин Монов.
През 1893 г. се поставя началото на граничната ветеринарна служба, с назначаването на митницата в Оряхово на д-р Георги Бъчваров, по-късно дългогодишен окръжен ветеринарен лекар в Пловдив. За укрепване на същата са работили още д-р Н. Долев, д-р Мехмед Али Идиризов, д-р Симо Иванович, д-р Димо Новиков, д-р Г. Димитров. През 1994 г. беше изградена съвременната Гранична ветеринарна служба на пристанище Оряхово, която действаше успешно до 2007 г. с приемането на България в ЕС. През този период нейни ръководители са били д-р П. Венев, д-р Даниела Цолова, д-р Хрисим Чучков и д-р Николай Стойчев.
С настъпилите през 1989 г. промени в обществено-политическия и икономически живот в България, при демократичния преход настъпиха такива и в нашата професия – организационни, кадрови, финансови. С постановление №240 от 1990 г. се извърши преструктуриране на ветеринарно-медицинската дейност. Разграничиха се административно-управленските и контролните функции на лечебно-профилактични и производствени, както и снабдяването на държавно ниво. Чувствително намаляха обектите, предмет на ветеринарната дейност. Това е свързано с преминаването от държавни към частни животновъдни стопанства. Животните намаляха чувствително, като най-сериозен е спадът при свиневъдството. Не по-малък е той при говедовъдството и овцевъдството. Намаляха и обектите за производство на животински продукти и суровини. Преустановиха своята дейност окръжните и ветеринарни лечебници, Районната диагностична ветеринарна станция, ДДДО отряда, ВМАЦ, институтът за биопродукти, а след 2007 г. и граничната ветеринарна служба.
Всичко това доведе до редуциране на ветеринарните специалности. Броят на действащите днес ветеринарни лекари е на нивото от 1944-1950 г. Средните ветеринарни специалисти /ветеринарни техници/ са изхвърлени от професията. Днес скромното животновъдство се подържа от 8 частни ветеринарни аптеки и 3 склада, които единствени са алтернатива на закритото предприятие ВМАС.
През 2011 г., с постановление на МС беше извършена последната реорганизация – на мястото на НВМС се създаде Агенция по безопасност на храните, с регионалното звено ОАБХ – Враца, в което действат настоящите ветеринарни специалисти. Основната дейност на агенциите е ветеринарно-медицинската, а при създаването на същата в абревиатурата липсва „ветеринарно-санитарна”, което ме навежда на мисълта, че е възможно в следващите години постепенно да отпаднем.
Днес 24 ветеринарни специалисти полагат грижи за 18 823 говеда /в това число 11 643 крави е 1 474 биволи /в т.ч. 1 129 биволици/, 47 300 овце, 2 332 свине /в т.ч. 226 свине майки/, 18 101 кози /в т.ч. 13 040 майки/, 3 360 коне /в т.ч. 1 481 магарета/. Бройката животни днес отговаря на същите, че е и по-малко на тази от 1947-1948 г.
11 броя ветеринарни специалисти осъществяват контрол на 20 обекта /намалели от 78/ за производство на суровини, продукти от животински произход, съхранението и продажбата им. Същите се подпомагат от действаща акредитирана лаборатория.
В настоящата 125-та юбилейна година сме задължени да дадем необходимото уважение на колегите от нашия регион дали на българската ветеринарна медицина и страната следното:
- Първата жена ветеринарен лекар в България, завършила първия випуск на открития през 1923 г. ветеринарен факултет - Мара Петкова Георгиева.
- Първия министър на земеделието в България ветеринарен лекар д-р Мирослав Найденов.
- Съюза на ветеринарните лекари в България – клон Враца издава един от първите ветеринарни вестници от 1930 г. „Ветеринарно-скотовъден глас” с редактор проф. Иван Калъпов.
- Врачанската колегия е излъчила двама ръководители на националната ветеринарна служба – проф. Георги Ненков и проф. Иван Калъпов.
- Десет професори, преподаватели във ВВМИ - София и Тракийски университет – Стара Загора: Христо Гановски, Иван Калъпов, Хари Кръстев, Иван Илиев, Павел Градинарски, Тодор Вълев, Любомир Лашев, Иван Въшин, Тодор Стоянович и Павел Габрашански.
- Акад. Иван Василев, зам.-председател на БАН и директор на хелминтоологична лаборатория към БАН.
- Колегията е дала двама председатели на професионалните съюзи:
- Съюз на ветеринарните лекари – д-р Красимир Каменов;
- Ветеринарен лекарски съюз – д-р Трифон Цветков.
8. Редица научни работници - с.н.с. д-р Петър Дилев – директор на института за незаразни болести, д-р Никола Масалски – директор на ЦНИВМИ „ Г. Павлов”, д-р Некул Милев, д-р Стефан Венев – директор на РВС – Русе, д-р Ангел Мотовски, д-р Георги Лалев, д-р Яким Врачовски, д-р Георги Георгиев, д-р Митко Данов, д-р Петър Кондов, д-р Никола Николов и др.
д-р Цветан Петров, ветеринарен лекар-пенсионер с 50 г. трудов стаж, член на секцията „История на ветеринарната медицина към СВЛ
