Депутати и министри си плащат на професори и доценти, за да им напишат дисертация. Това е част от последната мания на властта – да стане част от науката и да се окичи с научна титла. Повечето от тях се целят в степента „доктор”, но някои опитват да станат дори професори. Депутатите плащат по около три бона, за да получат дисертацията си, без да хабят време да си я пишат сами. Парите отиват предимно при професори, закъсали във финансово отношение. Другото предимство е, че същите тези професори след това често се оказват рецензенти на депутата, чиято работа са написали, разказват от Съюза на учените, цитирани от „Телеграф”.
Нерядко обаче със задачата се нагърбват и пенсионирани професори, които вече не участват активно в научния живот.
Обикновено за подобни научни набези се набелязват провинциални висши училища. Много често например това става в Свищовската академия или в Югозападния университет, където тапии взеха и доста митничари.
Търсени са също и университетите във Велико Търново и Шумен, твърдят учени. Обикновено депутатът се свързва с научния работник, който ще напише работата му, чрез посредник, който взема от 10 до 20 на сто комисионна, за това, че е направил връзката. Работата се пише максимум за 3-4 месеца, като от своя страна професорът използва свои дипломати, за да направят проучвания. Цената накрая излиза по 10 лева на страница, колкото струва и един приличен превод на научен труд.
Най-често търсените области, в които народните ни избраници искат да се хабилитират, са финанси, мениджмънт и право, Това е и причината числото на хабилитираните учени у нас да набъбне над 8000 души.
