Организиране честването на 125 г. ветеринарно дело във Врачански регион е израз на признателност и уважение на днешното поколение специалисти, към първостроителите на ветеринарно-медицинската дейност в този район.
От времето преди Освобождението на България от Османско иго няма данни за прилагането на обоснована ветеринарно-медицинска дейност, но не може да не се съгласим с нашия проф. Георги Павлов, че един народ като българския, който е трасирал пътя на своите победи с ударите на конските копита, който е осветил конската опашка за свое знаме, който е изградил материалната си култура с тежките стъпки на впрегатния вол и кон, не подлежи на никакъв спор, че такъв народ не е могъл без своя ветеринарна медицина.
В първите години след Освобождението българското животновъдство е със сериозни проблеми, резултат от войната, върлуващи заразни заболявания, липсата на ветеринарен персонал и знания. Всички те са закономерна предпоставка, налагаща голямата обществена необходимост от изграждането на ГРАЖДАНСКА ВЕТЕРИНАРНА СЛУЖБА.
Първите ветеринарни специалисти в България стават руските военни ветеринарни лекари. С имената на Нейман, Вознесенски, Хелховски, Людвик Тимофеевич и др. са свързани началните стъпки на българската военна и гражданска ветеринарна служба. За начало на организирана гражданска ветеринарна служба във Врачански регион приемаме назначаването през 1891 г. на руснака д-р Введенски. Трудно е да си представим големите проблеми, с които се е сблъскал единственият ветеринарен лекар в регион с три околии - Врачанска, Оряховска и Белослатинска, със 100 общини, население 154 000 души и 614 000 животни /35 728 крави, 13 391 биволици, 408 376 овце, 56 023 кози и др./ и широко разпространение на заразните заболявания – шарка, антракс, бяс, шап, гърлица. Борбата с епизоотиите става първата грижа на ветеринарната служба, като се е опирала на скромното законодателство – Ветеринарно полицейските правила против епизоотиите, глава ІХ от Санитарния закон от 1888 г. , Закона за ветеринарно санитарната полиция от 1897 г. и др. Окръжните ветеринарни лекари, поради малкото кадри, са давали писмени указания на кметовете на населените места за профилактиката и мерките за ликвидиране на заразните заболявания. Началото на д-р Введенски е поето от следващите окръжни ветеринарни лекари: Людвик Кончински /1893 г./, Никола Кръстев /1894 г./, Никола Белелиев /1899 г./, Ст. Люцканов /1902 г./, Т. А. Нейчев /1909 г./, Д. Душков /1918 г./, Н. Добрев /1920 г./, Ст. Мляков /1921 г./. Те използват своите ветеринарни познания получени в университетите на Франция, Русия и Италия за разработване и прилагане на научно обосновани ветеринарно полицейски мерки за ограничаване и ликвидация на заразните болести по животните и птиците. Сериозни техни помощници са възпитаниците на ветеринарно-фелдшерските училища в Шумен и София – фелдшерите Н. Димитров /1893 г./, Л. Попов /1896 г./, В. Чифликчиев /1896 г./, Хр. Димов /1906 г./, Н. А. Балкански /1910 г./, Т. Радев, Петко Георгиев /1911-1919 г./ – баща на д-р Мара Петкова Георгиева – първата жена ветеринарен лекар в България, Вл. Табаков /1910 г./ и Г. Атанасов /1908г./.
За първи път през 1903 г. е извършена първата ваксинация на свине с италианската ваксина „Лимфа перончито” – 1489 бр. Разтваряйки страниците на изложението на Врачанския окръжен управител от 1892 г., с чувство на гордост констатираме високата професионалност на д-р Евгени Введенски при разработка на ветеринарно полицейските мерки за ограничаване и ликвидиране на шарка в селищата Горна и Долна Кремена, Селановци, Габаре, Буковци, Бъркачево, актуалността на които има и съвременно звучене. Същите са поставени за изпълнение от кметовете, но контролът е бил недостатъчен.
Периодът на войните 1912–1918 г., а и по-късните години, не се характеризират със стабилизиране борбата със заразните болести. Прозрял причината д-р Георги Павлов поема ръководството на ветеринарната служба и узаконява идеята за обществения характер на тази борба – ликвидирането на епизоотиите и предотвратяването им става постоянна грижа на държавата. Това се постига със Закона за надзора на съестните продукти /1922 г./, Закона за Санитарно-ветеринарната служба /1924 г./ и Закона за борба с епизоотиите по домашните животни /1933 г./. Свързана с тях е засилената необходимост от лабораторна диагностика. Това довежда до откриването на диагностичната станция във Враца през 1933 г. В резултат на взетите мерки намалява броя на селищата, засегнати от проблемните заразни заболявания – шап, сап, краста по овцете, ТБЦ, холера по птиците, антракс, бяс.
Със сериозен принос при решаването на тези проблеми със заразните и паразитни болести са окръжните и околийските ветеринарни лекари: Ст. Млеков, А. Торчанов, Руси Д. Венев, Христо Зенгинов, Ст. Райчеловски, Ангел Тодоров Зориненски, Никола Самарджиев, Л. Мишев, К. М. Тодоров, Найден Маринов, Т. Хранов, Хр. Ушев, Димитър Стаменов, Петко Слабаков и участъковите ветеринарни лекари Пано Т. Панчев, Иван Иванов, Кирил Луканов, Парашкев Маринов, Мара Георгиева, Хинко М. Павлов, Д. Врачовски, Георги Георгиев, ветеринарните фелдшери Илия Йордакиев Новоселски, Драгия Тодоров Искров, Йото Кирков Цолов и Иван Младенов.
С промените, настъпили след ІІ световна война – структурните промени в селското стопанство – обществено животновъдство, създаването на обществени животновъдни ферми, ТКЗС, ДЗС, АПК, промишлените животновъдни комплекси, се поставиха задачи за охрана на фермите и въвеждането на ветеринарно профилактични мерки. Решаването на тези проблеми ставаше с активното участие на държавата – общински народни съвети и кметства. В тази връзка законова основа става приетият през 1967 г. Закон за ветеринарното дело. В резултат бяха ограничени и ликвидирани антракс, сап, дурин, шарка по овцете, бруцелоза, шап, чума и червенка по свинете, бяс, псевдо чума и холера по птиците и паразитозите – фасциолоза, диктиокаулоза, монециоза и др. В резултат на задължителните имунопрофилактични и оздравителни програми в животновъдните комплекси отпаднаха проблемните в миналото заболявания ауески, едемна болест, паратиф, чума, червенка и др.
В след военния период със сериозен принос са окръжните ветеринарни лекари Н. Самарджиев, Петър Котов Пешев, Тодор Гергов, Александър Гатевски, Кръстю Мермерски, Владимир Конов, Станко Монтянов, Илия Иванов, Генчо Цеков, Величко Добрев, Трифон Цветков, Марин Монов, Симеон Каменов, Веселин Йорданов, Л. Маринов, Аленкавски, Мирослав Найденов, Павлина Георгиева, М. Костурков, както и епизоотиците Марин Лилов, Севдалин Къневски, Йордан Цолов, Георги Попов, Вал. Лилов.
При решаването на тези проблеми сериозен е делът на Ветеринарно бактериологичната станция, с която се поставя началото на ветеринарно-медицинската дейност на научна основа. То датира от 1929 г., а строителството започва през 1932 г. Със заповед №1085 от 1 май 1933 г. на Министерство на земеделието и държавните имоти е назначен д-р Венко Маркович за изпълняващ длъжността началник на бактериологичната станция. Тя започва нормална работа от 1934 г. – с диагностична дейност. От 1942 г. се открива и отдел за контрол на животинските хранителни продукти, а от 1951 г. - отдел за изкуствено осеменяване и развъдно-подобрителна дейност. Ръководители на РВС са били ветеринарните лекари Венко Маркович, П. Павлов, Ст. Серафимов, Ев. Стоилова, Антон Костакиев, Иван Иванов, Ал. Петров, Марин Монов, Кр. Меммерски, В. Добрев и Ев. Топалски. В РВС-Враца са работили още сътрудници І и ІІ степен Симеон Гешев, Хр. Николов, Н. Гаврилов, Ст. Цонев, Ст. Симеонов, Игнат Михайлов, Вал. Младенова, Стоянка Стоянова, Л. Манкова, Кр. Каменов и Трифон Йорданов. РВС разполагаше с 10 лаборатории, научен потенциал на който принадлежаха 100 научни трудове, 12 изобретения, 24 рационализации, над 50 научни съобщения на световни ветеринарно-медицински конгреси и конференции в СССР, Швейцария, Франция, Чехословакия, Румъния и др.
Особено важни мероприятия в опазването на животните от възникването на заразни и паразитни заболявания са дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията. През 1950 г. към РВС, а през 1963 г. към ОВЛ е изградена дезинфекционна група, през 1966 г. е направен пробен модел дезинфекционна станция съвместно с МЗ и МНЗ – обединена, която просъществува до 1978 г., когато се създава ДДДО към ВМЦ, с ръководител д-р Генчо Цеков.
При организирането на гражданската ветеринарна служба през 1891 г. младата ветеринарна медицина се сблъсква с ширещото се невежество и емпиризъм при лечението на заболелите животни и птици. Това налага откриването на първите ветеринарни амбулатории - през 1905 г. в Бяла Слатина, Враца и Оряхово, а по-късно в селата Мездра, Кнежа и Буковци. Първата лечебница се открива в Бяла Слатина през 1915 г. Така се поставя началото на научно-лечебна дейност. Организирането на лечебниците става на база на Закона за ветеринарно санитарната полиция от 1897 г. и Правилника за ветеринарните лечебници и амбулатории от 1910 г. Години наред състоянието им е лошо – липсва база, медикаменти и инструменти. С приемането на законите от 1922 г. и 1924 г. се създават условия за подобряване на лечебното дело. С фондовете „Постройка ветеринарни лечебници и амбулатории” и „Ветеринарно лечебно дело” такива са изградени в Кнежа /1929 г./, Враца /1933 г./, Баница /1935 г./, Оряхово, Бутан, Криводол, Елисейна и др. С Правилника за ветеринарно лечебната служба от 1935 г. се набелязва организацията и пътя на развитие на лечебната дейност.
След II световна война развитието на лечебното дело е в условията на общественото животновъдство. Окръжната и районните ветеринарни лечебници във Враца, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово и Мездра се развиват като мощни бази за квалифицирана безплатна, амбулаторна и стационарна лечебна помощ по въпросите – вътрешни болести, хирургия, акушеро-гинекологична и физиотерапия с висока ефективност. През 1982 г. във Враца е открит Ветеринарен комплекс със сериозно оборудване за лечебна дейност и лабораторен контрол. Характерно за дейността на държавната и ведомствената ветеринарна служба е профилактичната насоченост – годишни профилактични програми, оздравителни програми за различните заболявания, разширяване на лабораторната дейност, въвеждане методиката за стадна диагностика, прогноза и профилактика на животновъдните комплекси и ферми, ранна диагностика на бременността, контрол на микроклимата, параклиничен статус на високопродуктивните животни в говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. Инициатори сме на въвеждането на профилакториумите, индивидуални клетки за отглеждане на телета на открито, контрол на суровините и готовата продукция на фуражната промишленост, микотоксикологичен контрол. В тази дейност ще се запомнят д-р Христо Георгиев /1934 г./ - пръв ръководител на Ветеринарната служба при Окръжната постоянна комисия със задача - ръководство на лечебната дейност. Добитъкът на бедните е лекуван безплатно, а 50% от постъпващите средства от преглед и лечение са попълвали фонд „Постройка на ветеринарни лечебници и амбулатории”. През този етап принос дават ветеринарните лекари Ангел Тодоров, Никола Самарджиев, Тодор Козевски, Недко Петков, Иван Дочев, Петко Слабаков, В. Терзийски, Стефан Вътков, Г. Манов, Ст. Цветков, А. Николов, К. М. Тодоров, Д. Врачовски, Алеко Томов, Лука Ганчев, Мара Георгиева, Йордан Павлов, Петко Илиев, Парашкев Попов, Георги Владимиров, Иван Шишков и др.
След ІІ световна война значителен е приносът на ветеринарните лекари д-р Найден Маринов от ОВЛ - Враца, организирал през 1952 г. курс за подготовка на ветеринарни хигиенисти към ТКЗС, Тодор Бебовски, Тодор Гергов, Владимир Коцев, Ал. Гатевски, Христо Георгиев, Пело Пелов, Марин Кръстев, Иван Цаков, Иван Чуканов, Евгени Иванов, Парашкев Попов, Недко Славов, Иван Марински, Виктор Йорданов, Цветко Поманов, Петко Хинков, Стефан Вътков, Николай Янкулов, Цено Димитров, Марин Неделков, Крум Николаев, Таушек Кръстев, Стефан Величков, Мито Митев, Цонка Чалманова, Симеон Маринов, Петко Цветков, Цецо Чернев, Люб. Кунторов, Цв. Кинов, Цветко Цветков, Цв. Узунов, В. Василев, Дичо Кънев, Николай Георгиев, Тодор Вутов, Иван Маринов, Димитър Савчев, Иван Георгиев, Васил Маринов, Петър Върбанов, К. Манов, Борис Ценов, Славчо Маринов, Ив. Стоянов, Йор. Павлов, Георги Стойков, Емил Захариев, Тошко Бенчев, В. Гуджолски, Боряна Панталеева, Иван Ефремов, Сивчев, Хр. Гъцев, Мария Пеева, Татяна Цветкова, както и ветеринарните техници Петър Василев, Марин Наплатарски и Цветан Георгиев.
/Продължава в бр. 234 на вестник "Конкурент"/
*д-р Цветан Петров е ветеринарен лекар-пенсионер с 50 г. трудов стаж, член на секцията „История на ветеринарната медицина към СВЛ
