Росен Добрев е кмет на Оряхово във втори пореден мандат. Той управлява община, състояща се от 7 населени места. Освен крайдунавския град в нея спадат селата Галово, Горни Вадин, Долни Вадин, Лесковец, Остров и Селановци. Според последното преброяване в общината живеят 11 853 души, а в Оряхово – 5 031 жители. Празникът на града – 21 ноември, беше честван наскоро със серия от прояви. На тази дата през 1877 г. крайдунавският град е освободен от турско робство.
Г-н Добрев, управлявате Оряхово вече втори мандат. Какво не успяхте да свършите през първия и си го оставихте засега?
Това, което не успях да свърша през миналия мандат, най-вероятно не са успели да свършат много от кметовете от нашия Северозападен район. Не сме успели, защото районът ни е изключително лошо демографски структуриран с изключително компрометирана инфраструктура, с много малко условия за развитие на бизнес. Не успяхме е да направим, така че хората да имат препитание, да имат работни места. Това, което правим, е да подобряваме инфраструктурата. То се вижда, но на фона на нуждите, е твърде, твърде малко. Бих казал: изключително малко е. Това, което мисля, е че всеки политик, който използва в обръщенията си словосъчетанието „Северозападен район“ и има възможност, и власт да променя – да го прави. Спешно ни трябват два моста над река Дунав – между Оряхово и Бекет, и между Никопол и Турну Магуреле, и поне 200-300 км нови пътища, за да можем да съживим района. Само така ще се отпуши икономиката! Всичко останало, което коментираме - тук 5 милиона, там 3 милиона... са просто работа на парче, което не харесвам.
Такава е държавната политика. На местно ниво тези проблеми могат ли да се решат?
Няма как местната власт, която е с едва 5% от общия ресурс, събиран от държавата под формата на данъци, да променя. На всички е ясно, че държавата събира около 95% от данъчната тежест, общините разполагат с около 5 процента – т.е. не може да се очаква от нас да свършим работата с тези пари. Ние едва се издържаме с тях, така че е почти невъзможно. Трябва да се използват максимално европейските програми, макар че те пак са твърде недостатъчни на фона на нуждите. Няма как да се очаква ние да си свършим работата, когато държавата не го е направила. Аз много се надявам, че ще дойде и нашият ред не само на думи, а на дела.
Споменахте инфраструктурата... идвайки към Оряхово се убедих, че пътищата са в окаяно състояние. Доколкото знам и към Плевен е същото положение. Има ли светлина в тунела?
В момента не виждам такава. Пак казвам – това, че отделни отсечки се финансират, е добро начинание, но то е твърде недостатъчно, за да можем да съживим този наистина много, много изостанал край. Мисля, че в София, в Пловдив, във Варна, в Бургас, в големите градове ситуацията е коренно различна. И тук аз ще припомня една българска поговорка – „Сит на гладен не вярва”. Всички хора, които живеят в споменатите градове, нямат и най-малка представа как живеем ние тук и с колко средства трябва да изпълним всичките си отговорности, които имат другите общини, а очевидно техните финансови състояния са много по-различни от нас. Да, безспорно, че част от тези финансови лоши параметри ние сме наследили от наши предшественици. Известно е, че Северозападът беше място, което се славеше със сериозни престъпни групи, с престъпни прокурори, с престъпни съдии и т.н. Това е последствието, естественото последствие на събитията, но пък си мисля, че е крайно време на Северозапада да се обърне много по-голямо внимание не само на думи, както е в момента, а на дела.
Безработицата ли е най-тежкият бич?
Да, това е основният ни проблем. Ние, кметовете на малките общини, можем да се похвалим с някой друг нов обект, но на фона на цялата нищета, която ни заобикаля, това е капка в морето. Всички ние не губим кураж и надежда. Вярваме, че можем да променим облика на градовете си, опитваме се с максимални усилия, сформирайки стабилни екипи от млади и стабилни хора /и не само от млади, но и от опитни/ да променяме и се опитваме да го правим, но въпреки всичко има момент, в който си казваме, колкото и да „се напъваме“, стигаме до определени възможности и общата картина не е добра, според мен не е добра.
Мост при Оряхово над река Дунав ще реши ли тези проблеми?
Не един, два моста трябва да има – между Оряхово и Бекет, и край Никопол и Турну Магуреле. Само така районът ни ще стане много по-привлекателен за инвеститори, каквито сега няма. Изграждането на два моста над Дунава трябва да започне веднага, не утре или вдругиден. Това са около двеста милиона лева. Убеден съм, че могат да бъдат отпуснати пари, стига да има воля и пътища, а по този начин ние ще станем естествено място за инвеститори и няма да се молим на този и на онзи - те ще дойдат сами. Ние не можем да накараме инвеститора да дойде да си похарчи парите в един район, в който почти няма работна ръка вече, в който малцинствата преобладават, в който пътищата са разрушени. Как да дойде инвеститорът?! Крайова е град с население от 450-500 000 жители и се намира точно на 60 км от нас. Областният ни град Враца е на 80 км. Ако ние имаме мост над Дунава, ще можем да използваме летището в Крайова. От Румъния също ще дойдат фирми при нас. Сега не сме достатъчно мобилни, въпреки съществуването на фериботна връзка между Оряхово и Бекет.
А има ли шанс за този мост? Предполагам сте водили някакви разговори?
Много разговори водим. Постоянно ги водим, настояваме, но какво от това?! Пак казвам: ние сме твърде малки, за да можем да направим мост над Дунава.
Завършихте няколко нови обекта. Кои са те?
Изградихме нов водем. Старият беше в центъра на града, но излезе от строя и трябваше да търсим ново решение. Две години, докато траеше строежа, бяхме на ръба на водна криза. Слава Богу, справихме се! Получихме разбиране от министър Лиляна Павлова и 800 000 лева, с които изградихме нов водоем, който решава настоящето и бъдещето във водоснабдяването на Оряхово.
Имахте проблем с водния цикъл. Как стоят сега нещата?
Това е най-големият воденичен камък, който наследих. Нещото, което ме травмира психически почти винаги, когато се сетя за него: предшественикът ми и общинските съветници сътвориха една огромна глупост. За съжаление ние сме едно от общините, които не можахме да изградим свой воден цикъл тогава, когато това беше допустимо и възможно с Програмния период 2007-2013 г. по ОП „Околна среда”. Не успяхме, поради изключително лоши взаимоотношения между кмет и общински съвет, заради непознаване на правилата на европейските програми от страна на тогавашната общинска администрация. Освен, че не успяхме, се наложи да връщаме и взети аванси, които на фона на нашите финансови възможности, се оказаха изключително тежък проблем. Така или иначе - отделяме от залъка си, за да можем да връщаме, защото така трябва. Всеки, който е направил борч, трябва да го връща. Независимо, че това практически не сме го направили ние, като ръководство, то виси над общината като задължение. Връщаме тези пари, те са ценни за нас, защото имаме много малко собствени приходи и ни лишават от много неща, които бихме могли да направим, но така или иначе сега новият програмен период до 2020 г. не предвижда общините да бъдат бенефициенти по ОП „Околна среда“. Това ме поставя в изключително тежка ситуация като кмет. Благодаря на министър Лиляна Павлова, от която получих разбиране, надявам се на същото от министър Ивелина Василева, на „Околна среда и води“, които с целеви пари от министерствата и през Предприятието за управление на дейности по опазване на околна среда /ПУДООС/, биха отпуснали, за да можем да започнем изграждането на воден цикъл. За съжаление, това ще стане с български пари, а не финансирано от Европа. Първият етап – от вътрешна митница до огледалото, го финансира МРРБ. Имаме уверението, че сме предвидени в бюджета на същото министерство за 2017 г. за втория етап – от огледалото до църквата „Успение на Св.Богородица“. Третият етап, който е за най-дълъг участък, имаме уверение, че ще бъде финансиран от ПУДООС, от храма до края на града – изхода за Мизия. Това означава пълна подмяна на водопровода и канализацията. Имаме уверението на Агенция „Пътна инфраструктура“ за финансиране на нов асфалт върху подменените тръби. Имаме уверението и на фонд „Земеделие“ за ремонт на тротоарите. Това означава, че ако сътресенията в централната власт не се отрази на нашите планове, след 2 години да имаме повод да се похвалим, че сме спасили Оряхово. Ремонтите не са екстри, те са необходимост. По фонд „Солидарност“ изградихме изцяло ул. „Аспарух“, която е такава каквато искаме да бъдат всички улици в града.
Този проблем е пряко свързан и със свлачищните процеси, нали?
Много малко хора правят точно тази връзка. Аз съм убеден, че такава има. Това е най-големият ни страх, защото от всички води, които не можем да отведем правилно по големите тръби, които трябва да ги отведат в р. Дунав, влизат в земята. Нашата канализация е изключително стара. Тя е правена през 50-те години, с етернитови тръби, които по време на свлачищните процеси твърде вероятно са много натрошени вътре. Водата влиза в тръбите до счупеното място, след това продължава някъде, незнайно къде и изключително подхранва свлачищните процеси, което е много опасно. Най-вероятно това беше и причината от министерствата, които споменах, да получа тази подкрепа, за да можем поне на главните клонове да подменим канализацията и водопроводната мрежа.
Какво става с болницата?
От лечебното заведение в Оряхово, което има над 130-годишна история, е останало само славното минало. Тя славно изчезна. В началото на първия си мандат я заварих в състояние на неплатежоспособност, беше обявена и в несъстоятелност. С отчаяни актове общинските съветници се опитаха да извадят част от активите на дружеството, преди да бъде обявено в несъстоятелност. За съжаление нищо не се получи. Тя в момента е под юрисдикцията на синдик, назначен от Врачански окръжен съд, който трябва да разпродаде сградата. Това, което е най-лошото, е че през времето ние сме съсипали най-важното – именно специалистите си.
Изгонени са специалисти с различни способи и методи, а когато нямаш специалисти, не може да имаш болница. Трудно може да привлечеш в Северозападния край специалисти от големите градове, да не кажа, че е почти невъзможно. Правихме различни опити да спасим болницата си, обаче за съжаление демографския натиск ни притиска. Почти невъзможно е устойчивата работа на такава голяма болница, с толкова малко и сравнително бедно население.
Идва зима. Как ще поддържате пътната мрежа?
Ами как -основно с дарения. Нямаме собствени приходи, които да ни помогнат да плащаме за тази дейност, както плащат в София, в Пловдив, в големите градове. Там имат много пари за това. За съжаление ние имаме изключително малко, нашите парички са малко над 20 000 лева за 7 населени места, за целия зимен сезон, което след като бъде разделено се получава някъде по 3-4 хиляди лв., дали и толкова има, които не стигат дори за сол да се купи, за инертни материали. Земеделските производители са мои приятели. Те пускат своите трактори, в края на зимата... им благодарим.
За разлика от пътищата, спортът в община Оряхово се развива добре. Борба и бадминтон – с тези спортове Оряхово е на топ ниво в България. От средата на седмицата на подготовка при вас дойде и сръбски талант от „Цървена звезда“. Това е повод за гордост, нали?
Същото е като в „Лудогорец“ да дойде на подготовка Лео Меси или Роналдо. По-важното е, че в Сърбия са оценили нашата работа, а президентът на славен клуб като беградския „звезда“ изпраща сина си да се готви за 2 седмици при нас. Това е признание, което надхвърля рамките на България, това е признание на ниво Балкани.
В спорта, в културата са нашите възможности да покажемв своите качества. Развиваме няколко спорта. От както съм кмет, инвестирам изключително и само в децата, в детския спорт, в културата на децата, в тяхното образование. И от тия няколко спорта, които имаме, като борбата, бадминтон - сме на национално и световно ниво. Изключително добре ги развиваме, т.е. всяка стотинка, която даваме, тя е многократно повече, отколкото преди беше е върната като спортни успехи на тепихите, на кортовете и така..
Знаем, че имате сантимент към борбата. Именно вие се заехте с тази задача да възродите клуба по борба „Надежда 2014“?
Историята се получи изключително интересна. Изградихме чисто нова сграда в Оряхово за традиционния за Оряхово спорт – бадминтона, който вече над 35 г. запазва своите традиции. И в момента момчетата до 13 г. се върнаха с бронзовите медали от държавното първенство. В Оряхово бяхме и домакини на Балканското първенство, на което също е домакин България, а всъщност турнирът се проведе в Оряхово, за което благодарим на председателя на Федерацията по бадминтон Пюлзант Касабян. След като бадминтонистите се преместиха в новата си зала „Арена Оряхово”, се освободи старата и доста амортизирана зала от бивша дизелова централа. Когато не е имало АЕЦ „Козлодуй“ и другите съвременни източници на енергия, електричеството се е произвеждало в такива дизелови централи. Казах си: там, където е текло, пак ще тече, затова решихме да възродим борбата. И съм сигурен, че щом сме имали и сме достигнали такива върхове в тоя спорт, няма как да не можем да ги достигнем пак. Свързах се с един борец, който е на 50-ина години, запознахме се – ние не се познавахме. Започнах да го изслушвам каква всъщност е неговата кариера в спорта и останах изключително впечатлен. Дадохме си дума, че ще започваме. Нямаше нищо в залата. Купихме със собствени средства първоначалното оборудване в залата и започнахме да каним деца да дойдат. Но те не идваха - просто нямаха представа какъв всъщност е тоя спорт. Над 25 години бях загубил в Оряхово. Идваха децата, показваха някакви клипове в смартфоните си с кеч и мислеха, че ще се бият. Това беше толкова абсурдно, че се наложи да ги заведем на едно състезание във Враца, където видяха всъщност какво тренират. Те тренираха вече, бяха започнали, но не знаеха какво точно всъщност е борбата. Така или иначе започнахме упорито и за 2 години постигнахме почти невероятни успехи. Защото това е спорт с големи традиции в България, с толкова спечелени медали, колкото почти всички спортове, взети заедно, колкото един спорт в 3-те стила И съответно колкото и той да има трудности в момента, този спор, а и сами видяхте, че той май беше единственият от няколко спорта, който ни отчете на олимпиадата в Рио. Нашият треньор направи подвиг с тия няколко деца, които успяха да останат, защото това е един изключително тежък спорт. Има много от тях, които нямат сила и воля на характера. Не могат да останат в спортните зали при такова натоварване. При нас натоварването е 6 дни в седмицата по 3 часа. Много тежки, изключително тежки тренировки. За две години успяхме да класираме отбора ни на второ място. На Държавното първенство, което не е постигано никога досега като оставихме след себе си всички областни големи градове плюс „Левски” , ЦСКА, Пловдив, Варна. Единственият отбор, който е преди нас, е доказаната школа на Самоков, който почти никой не може да помръдне в тази възрастова група от първото място. Но ние постигнахме някакъв малък подвиг. На Държавно първенство ние показахме, че работим и можем да развием наистина нещо което беше забравено, защото нямаме просто едно дете, което е талантливо и в една от категориите имаме медал, а представихме отбора си изключително. Точно имаме 5 или 6 медалиста от първенството в конкуренцията от над двадесет и пет – тридесет състезателя във всяка категория. Нещо, което е почти необяснимо, но е факт. Аз бях всеки ден в залата, но това не е може би за подценяване, защото децата нямаха отношение един към друг, бяха изключително немотивирани, част от тях бяха и невъзпитани. Обидите са забранени в залата, точният час е изключително важен, ходехме по къщите да ги обираме, когато закъсняват за тренировка, но в крайна сметка нещата се получиха и имаме много стабилен отбор в момента.
Културата е другият наш силен коз. А ние се намираме в града на Дико Илиев. Знаем, кой е Дико Илиев в българската музика, народната музика, в българското творчество. Най-българският композитор ни задължава и ние отчитаме неговата дейност при всяка възможност. Намираме се и в града на проф. Марин Върбанов, който е един изключителен специалист в сферата на текстила. Работил с Пиер Карден – световно известен е. Наскоро неговият син беше в София и направи своя самостоятелна изложба. Като цяло културните събития са изпъстрени в нашия календар.
