Събития

Модерна апаратура помага на лекарите от КОЦ - Враца

  22.11.2016 17:29             
Модерна апаратура помага на лекарите от КОЦ - Враца

център да полагат максимални грижи за своите пациенти, които вече получават грижи на световно ниво, сподели д-р Румен Стефанов, началник на отделението по онкологична гастроентерология в КОЦ – Враца.

„От 2008 година до миналата седмица в късните стадии на рака на хранопровода ние решавахме въпроса с храненето на пациентите, като поставяхме перкутанна ендоскопска гастростома, т.е. тръбичка през коремната стена в стомаха, през която се доставя храната в течно-кашав вид. На 15 ноември за първи път екипът ни постави на пациент с карцином на хранопровода саморазширяваща се протеза (стент)“, каза д-р Стефанов. Тази протеза му дава вече възможността да се храни през устата, а комфортът на болния е значително по-голям, допълни той.

Д-р Румен Стефанов уточни, че цената на протезите е от 2 000 до 2 500 лв., като те не се обезпечават от НЗОК и пациентите трябва да си ги купуват. В случая, обаче, стентът беше предоставен безвъзмездно от фирма-вносител в България и за пациента е бил безплатен. „Протези на хранопровода се поставят и при болни с рак на белия дроб, който обхваща и хранопровода, а също и при други форми на рак с ангажиране на органа и затруднено хранене. Тези процедури се извършват на 6-7 места в България и ние сме единственият комплексен онкологичен център в страната, където тя е въведена. Ние имахме възможност да започнем поставянето на такива протези още преди 6-7 години, но организационно-технически проблеми бяха пречка това да стане по-рано. С въвеждането на тази процедура в КОЦ – Враца и в това направление пациентите ни ще получават грижи на световно ниво“, смята още д-р Стефанов.

Какво е ракът на хранопровода

Ракът на хранопровода е рядка, но изключително опасна форма на рак. Това е така, защото първите симптоми на този вид рак не са ранни, а в повечето случаи са проява на  напреднал, неоперабилен стадий на болестта. Болестта рано засяга съседните органи.

Честотата му силно варира в различните страни на света. Най-чест след 50 годишна възраст, като мъжете страдат по-често от жените.

Новооткритите случаи в България от рак на хранопровода са 2-3 на 100 000 души. Това означава, че годишно в Северозападна България от коварното заболяване биват диагностицирани между 12 и 15 души.

Двете му основни форми въз основа на произхода му и хистологичния строеж са плоскоклетъчния карцином и аденокарцинома.

Основните рискови фактори за развитието на плосклетъчен карцином са прекалената консумация на алкохол и тютюнопушенето. Консумацията на уиски например се свързва с по-висок риск от развитие на рак от консумацията на бира и вино. Плоскоклетъчният карцином се свързва и с прием на нитрати, пушене на опиати и гъбни токсини в зеленчуци от туршия, както и дълготрайна консумация на горещ чай и хронична ахлазия. Намален прием на микроелементите молибден, цинк, на витамин А и витамин С с храната, както и вродени състояния като синдром на Plummer-Vinson и тилоза също се свързват с развитието на плоскоклетъчен карцином на хранопровода.

Аденокарциномът на хранопровода се свързва със затлъстяването и най-вече с хроничната гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Тя се състои във връщането (рефлукс) на кисело стомашно съдържимо отново в хранопровода, дължащо се на намален тонус на мускулатурата на долната част на хранопровода. Продължителният рефлукс на стомашна киселина и съдържимо в хранопровода водят до трайни промени в покриващия го слой клетки (епителния слой), като може да се стигне до състояние, наречено Баретов хранопровод. То е преканцероза (предраково състояние) и почти 10% от хората, страдащи от него развиват аденокарцином на хранопровода.

Основните симптоми, от които се оплакват пациентите с рак на хранопровода са: дисфагия – или затруднено преглъщане, при което болният усеща, че храната се задържа в хранопровода. Това се дължи на запушване на хранопровода от туморни маси; намаляване на теглото за кратък период от време; одинофагия – болезнено преглъщане; липса на апетит.

Проблемите с приемането на храна и течности водят до бързо отслабване, анемия, обезводняване и други симптоми на нарушено хранене. Трахео-езофагеални фистули (отвори свързващи трахеята и хранопровода) могат да се появят с прогресия на болестта и да доведат до тежки страдания.

Ракът на хранопровода се диагностицира чрез езофагогастродуодено скопия (оглед на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника със специален гъвкав ендоскопски апарат), а се стадира обичайно чрез скенер. За диагностиката се използват и ендоскопска ехография, бронхоскопия и вече най-рядко – рентгеново изследване.

Необходимо е точно определяне на стадия на карцинома с оглед избор на лечението. Решението за лечение се взима от клинична онкологична комисия, която планира и оценява стадия на болестта, определя лечението и поведението (радикално или палиативно - облекчаващо симптомите). Тя заседава в Комплексния онкологичен център във Враца.

Хирургичната намеса е традиционно най-често прилаганото лечение на рак на хранопровода, но се използва за основно лечение само при пациенти с ранен стадий на заболяването, а те са най-малко.

За хора, които не могат да се подложат на операция, най-добрата възможност за лечение в повечето случаи е комбинация от химиотерапия и лъчелечение.

При неоперабилни пациенти се прилага облекчаващо симптомите лечение (палиативно лечение), което може да включи следните процедури: отстраняване на причиненото от тумора стеснение на хранопровода, чрез лазерна ендоскопска реканализация; ендоскопско поставяне на стент (протеза) в хранопровода, като стента се разпъва в хранопровода и го държи отворен; перкутанна ендоскопска гастростомия, което представлява ендоскопски създаване на отвор в стомаха за изкуствено хранене.

И отново става кмет, а на гостуващите му на купона след това приятели се хвали, че така е дресирал хората в Галиче, че и един от доберманите си да издигне за поста, ще го изберат.