Човек и добре да управлява - губи изборите.
Рано или късно се сбъдват най-големите ни страхове.
Историята винаги се повтаря. Първият път като трагедия, а втория – като фарс.
Реших да припомня няколко доказани от времето истини, за да мога по-лесно да опиша онова, което се случи в неделя по време на втория тур на президентските избори във Враца и останалите 9 общини на областта. А резултатът е повече от ясен: съкрушителна победа на независимия кандидат ген. Румен Радев, който беше подкрепен от БСП, и още по-унищожителна загуба на претендента на управляващата ГЕРБ – Цецка Цачева.
През последните дни се изговори много за причините, предизвикали този развой на иначе мажоритарния вот за държавен глава. Аз няма да откривам топлата вода, като назова още една, две или три. С ръка на сърцето обаче ще си призная, че късният Бойко Борисов ми прилича на късния Иван Костов – усетих, че лидерът на управляващата доскоро партия е обиден на българския народ. Дали е прав? Има ли основание той, безспорният хегемон от последните години да се сърди на избирателите за това, че предпочетоха генерал пред неговата Цецка? И трябваше ли Борисов да залага бъдещето на своето второ правителство на успеха на президентските избори?
Сигурен съм, че политолозите около ГЕРБ тепърва ще анализират случилото се на 13 ноември. Както и месеците преди това, защото крушението на управляващите от неделя вечерта не се случи изневиделица, то не дойде неочаквано, а беше... неизбежно.
Рано или късно тежестта от управлението започва да тегне като дамоклев меч над хората, които вземат важните решения. Когато на плещите на един човек виси отговорността за милиони, неминуемо се стига до някаква драма. Затова е разбираема обидата, която се прокрадна в изявлението на Борисов в неделя вечерта, когато премиерът обяви, че още на следващия ден подава оставката на своето правителство.
Не знам как този ход ще се отрази на нас, хората от Враца и региона. Едва ли ще ни спрат санирането, защото Цачева е загубила президентските избори! На 14 ноември се събудих и видях, че слънцето е изгряло, а предвещаният апокалипсис не идва... затова си помислих, че нищо чак толкова страшно не се е случило.
В края на краищата всеки има право да загуби /поне/ едни избори. Драмата на ГЕРБ дойде от това, че не е била отдавна от губещата страна и затова първото поражение след 10 поредни успеха се приема толкова драматично. Спомням си, че преди да навлезе в сегашната си серия футболният отбор на ЦСКА не беше помирисвал победа над вечния си враг на терена „Левски“. И после, като се отприщи отведнъж, та цели 6 победи. Давам този пример, защото в политиката напоследък навлезе доста футболна терминология, която май добре пасва на нещата. Та според тази терминология ген. Радев би Цачева с 2:1 в неделя, защото съотношението на силите беше 2 към 1. Истината обаче е, че тази победа не е на БСП над ГЕРБ, а на хората, които искаха да отрезвят управляващата партия. Доколко са я приземили – това ще стане ясно, когато има парламентарни избори. А през това време не очаквайте, че ГЕРБ ще стои със скръстени ръце и ще оплаква поражението си от 13 ноември. Напротив! Доколкото познавам тази сравнително млада партия, тя ще използва хвърлената от Борисов оставка, за да заздрави позициите си, за да поправи грешките си и да се яви още по-мобилизирана за следващия парламентарен вот.
За да е полезно това четиво на политическите партии, прилагам факти за това как гласуваха в 10-те общини на Врачанско хората на първия и на втория тур.
