Целокупният български народ посреща с неописуема радост поредната десета Руско-турска война от 12 април 1877. Получава се така, че повече от 3 хиляди български доброволци подкрепили активно сърбите, през 1876 г. в сръбско-турската война, спонтанно се стекли в редовете на новосформираното Българско опълчение. На практика тази война отприщва насъбралата се енергия на голяма част от нашите революционери зад граница и реабилитира многогодишните им мечти за политическо освобождение. Общият брой на българските доброволци надвишил 5 000, а голяма част от тях се влели в 11 от новосформираните чети под ръководството на едни от най-храбрите войводи, сред които се открояват имената на Христо Македонски /с 200 доброволци/, Ильо Войвода /300/, Панайот Хитов /350/, капитан Райчо Николов, Филип Тотю /50/, Найден Поп Нилов /127/, Симо Соколов /1 000/, Тодор Велков /240/, Михаил Тепавски, Лазар Костов /220/ и Сидер Грънчаров.
В Сръбско-турската война сред големия брой български доброволци, завидна готовност за саможертва показали и над 20 патриоти от Врачанска околия, част от които загинали по-късно като опълченци. Сред тях може с гордост да изброим имената на Ангел Печеняков, Михаил Йорданов, Симеон Нецов, Йордан Недялков,Тодор Иванов, Христо Ценов, Димитър Тошев, Петър Стефанов, Иван Еленков и др.
След пет века робство за първи път във война, водена в името на и за Освобождението на България, участва българска войска под името Българско опълчение. То било създадено по искане на Българското централно благотворително общество, подкрепено от почти всички славянски комитети в Русия и от Одеското българско настоятелство. Негов идеолог и поддръжник бил ген. Р.М. Фадеев. На 20 октомври 1876 г.военният министър на Русия ген. Д.А.Милютин подписал заповед за формиране на опълчението. За негов командир е назначен генерал Н.Г.Столетов. Българските доброволци от приключилата с поражение Сръбско-турска война послужили като основа. Към тях се присъединили българските емигранти от Русия и Румъния, доброволци от цяла България, БЦБО и Одеското българско настоятелство. Първите опълченски дружини били формирани в Кишинев, сред които дейно участие вземат и 250 доброволци от врачанския край. Обучението им започнало в Кишинев.
Опълченците от Враца имат изключителната заслуга за основаването на Конна сотня към Българското опълчение. Петима врачани – Иванчо Цветков, Мито Анков, Коста и Иван Бошнакови и Григорий Найденов закупуват коне със собствени средства. За проявена храброст по време на бойните действия основателите на сотнята са наградени с най-високото бойно отличие – Георгиевски кръст за храброст III-та и IV-та степен.
Разбира се точният списък на опълченците от врачанския край не е окончателно изяснен поради ред обстоятелства, но имената на близо 90 патриоти се пазят в архивите на РИМ - Враца, а личният им принос и заслуги за Освобождението са безспорни! Сред тях с гордост и преклонение може да посочим имената на Христо Манчев, Иван Бошнаков, Ангел Перцанков, Ангел Димитров, Ангел Статков, Тодор Добрилов, Коста Бошнаков, братята Атанас и Григорий Манови, Христо Димитров и др.
Развитието на военната обстановка в пределите на страната вещаело трудна и оспорвана борба с неочаквани обрати, люти боеве с многочислен и добре въоръжен противник.При настъпването на зимата през 1877 г. пред главното командване на руските войски стоят за разрешаване две основни задачи, свързани с осигуряването на храна и боеприпаси за руските обсадни части около Плевен и безпрепятственото преминаване на главните сили на отряда на ген .Гурко през Старопланинските проходи.
На ген.майор Николай Степанович Леонов I е възложена задачата за организиране на т.н. Десен летящ отряд с цел обезпечаване десния фланг на Западния отряд за прочистване района между Луковит, Оряхово и Орхание от неприятелски войски.Заселилите се тук още след Кримската война черкези и татари , масово напускали селата и спасявайки се на юг грабели със себе си добитък и коли , пълни с провизии, отвличайки за заложници децата от поробеното местно население.Поради това в района на Оряховско били създадени два доброволчески отряда, чиято осн.цел била да брани местното население от изстъпленията на черкезите и да съдейства всячески на освободителната мисия.Първият отряд е създаден в района на с.Търнава и наброявал около 600 въоръжени конници, събрани от селата Търнава, Галиче и Борован, нач.с Петър Крачунов , а вторият с ц-р с.Крушовица и в голямото си мнозинство е съставен от рев . членове на комитетите от населените места в Липница, Гложене, Букьовци, Бяла Слатина и Оряхово, нач. с Иванчо Съйнов/Б.Сл/. Десетки са случаите, в които доблестни българи от Врачанска околия са преминавали тайно при руските войски , разполагайки с важни сведения за разстановката на турските черкезки банди в района , подпомагали са с храна и подслон руските части, набавяли са фураж за конете им.Такъв е и случая с дръзкия Мито Костов хаджи Мицов от Враца , който 2 дни преди военната операция за превземането на Враца, влиза в контакт с Филип Симидов и пренася поверителна информация в руския военен щаб край Плевенския редут, относно приготовленията с храна и боеприпаси , както и за числеността на турските военни части край Враца.Формираният от него доброволчески конен отряд активно се включва в унищожаването на черкезките банди из балканските села Осиково, Дупни връх, Параминово, Стоб и Дубравите, спускайки се чак по течението на р.Струма до Горна Джумая.Повдигайки бойния дух на местното население, той съумял едновременно по места да организира и отбраната, избутвайки черкезите по посока София и охранявайки така руския фланг откъм запад.
Военният руски кореспондент Н.В.Максимов пише:”Българинът вървеше редом с руските войници, грижеше се за тях, пропряваше път и под убийствения огън на неприятеля, пренасяше ранените, делеше и последната коричка хляб с тях”.С разностранните си форми на помощ по време на войната, врачани наред със силните си патриотични чувства ,показват и неутолимата си жажда за свобода, за избавление от петвековното османско робство.На практика това бе и кулминацията на национално-освободителната революция, която повдигна и бойния дух на руската армия, притекла се на помощ на своите християнски братя-славяни!
Красимир Григоров – зав. отдел”България XIV – XIX век” РИМ - Враца
