Президентските избори са специфични. Този вот не е като нито един от останалите – парламентарни или местни, защото хем проверява силите на твърдите ядра в основните политически играчи, хем е ясен барометър за политическите нагласи - нещо като лакмус в химическа реакция, който трябва да ни каже време ли е за нови избори. Заради насрочването и на националния референдум, предизвикан от Слави Трифонов, стана наложителен още един въпрос: А не е ли време за Велико народно събрание? В същото време президентският вот е мажоритарен, защото все пак партиите ни предлагат личности, от които си избираме лицето на нацията, държавния глава през следващите години.
Как се прадставиха играчите във вота, погледнато от нашата /врачанска/ камбанария? Колкото и малка да изглежа тя, все пак и от нея има излаз към слънцето и небето. Нищо, че сме част от най-бедния регион не само в ЕС, но и в Европа /в следващите редове няма да намерите нито ред за кандидатите, класиралите се за балотажа, но и за тях ще му дойде времето! А и не е редно да посочвам сега силните и слабите им страни - преди финалния спринт на състезанието/...
Безспорно големият победител в първия тур на презцидентските избори е двойката Каракачанов-Нотев. Кандидатите на обединените патриоти спокойно могат да бъдат оприличени като претендентите на патриотичния център, защото с появата и обединението си успяха да консолидират сила, която доскоро изглеждаше като части от добра машина машина, която никога няма да заработи отново. Хайде да помислим дали, ако преди 6 месеца някой ни беше казал, че врагове като Волен Сидеров и Валери Симеонов ще седнат на една маса заедно с по-умерения Красимир Каракачанов и ще обединят националистите, някой щеше да им повярва. Но ето, че това се случи - обедини ги каузата България и желанието патриотите да тръгнат по нов път, по който има и хубави неща, и общи цели. В тази река се вля и "Народен съюз", и други патриотични структури и организации на бивши офецери и сержанти. Силата на тази "армия" ще се види на следващите парламентарни избори, но дебютно постижение от 17.56% или почти 17 000 гласа във Врачанско говори за огромен потенциал.
Изненадата на тези избори безспорно беше Веселин Марешки - човекът, който тръгна на война с монополите и успя при първия си сблъсък с политическата система "да отхапе" 10.10% от баницата, което се равнява на 9 729 гласа - горе-долу колкото би стигнало за един депутатски мандат в следващия парламент. Не без гордост мога да посоча, че Марешки реши да се довери на „Конкурент“ в предизборната си кампания и не сгреши.
Учудващо дипломатът от класа Ивайло Калфин събра едва 3 308 гласа или 3.43%. Това обаче не е учудващо, макар че самият Първанов дойде с него в града под Околчица. Просто врачани и хората от областта не харесват модерните политици, какъвто безспорно е ерудит като Калфин.
За разлика от него резултатът на Трайчо Трайков от РБ - 3 079 гласа или 3.20%, е направо сензационен. Той беше единственият кандидат, който при визитата си във Враца се скри от медиите, вместо да покаже какво и колко го може. Затова приемам вотът за кандидатите с №7 за направи невероятен - без каквато и да е агитация 3.20 процента. Ами ако бяха агитирали?!
На следващо място по резултат се нарежда независимият Пламен Орешарски, който беше подкрепен мощно от ДПС. А бе то се видя колко е сериозна тази подкрепа - 1 475 гласа за цялата област не е сериозно постижение. Или хората от движението не са си давали много зор, или позициите им са отслабнали сериозно, щом резултат от 1.53% може да се приеме като нещо различно от провал. Може и просто да не са натискали педала на газта, защото хората около Борислав Банчев винаги са способни на изненади, когато дойде време за избори, така че никой не бива да ги подценява.
Татяна Дончева пък събра 1 280 бюлетини или 1.33%. Ето това е още един изненадващ за мен резултат. Лидерът на коалицията Движение 21-НДСВ дойде във Враца ден преди старта на кампанията и после... забрави за медийни изяви по места. Акцентът на кампанията й бяха една овца, един вълк и една лодка – ама в централните средства за масово осведомяване. А хората във Врачанско очевидно забравиха за нея и уменията й да свири първа цигулка в политиката. Нищо, другият път – повече.
Ето че идва ред на бутафорните събития в отминалите избори. Вечният кандидат за президент Жорж Ганчев събра одобрението на 1 025 души или 1.06% - ти да видиш? Но ако за дядо Жорж този резултат е достоен на фона на свършеното от него в политиката през последните 25 години, как да коментираме 381 гласа за Митьо Пищова или 117 за Николай Банев, ами онези 92 бюлетини в полза на Бисер Петното. Да ме прощават другите, но не можах да им запомня нито имената, нито номерата в бюлетината, нито какъв принос имат по бюлетини на 6 ноември. Най-логичният въпрос обаче е за какво ни е подобна надпревара с 21 „коня“, повечето от които не излизат от конюшната? Възможно е някои от претендентите да са се опитали да доказват, че са част от шоуто, но чак толкова пък толкова зрелища за бедните хора от Врачанско, които нямат пари за хляб на масата... май идва в повече.
Референдумът - новото чудо на гражданското общество
Националният референдум предизвика интереса на гласоподавателите във Врачанска област. Сигурен съм, че ако той не „прескочи“ необходимата бариера, за да стане задължителен, мнозина от участвалите в него на вота в неделя ще съжаляват.
За да е препоръчителен обаче са си виновни самите организатори, които не успяха да обяснят защо и какво трябва да правят хората, за да има по-масов вот на 6 ноември. Една от националните телевизии показа данни от Google, според която най-търсените за обяснение думи в неделя е била „мажоритарен“... това май обяснява колко наясно са били избирателите с всеки един от въпросите.
Защото няма сила, която може да убеди българина да гласува против намалението на субсидиите на партиите от 11 на 1 лев! Ако някой тръгне да ме убеждава в противното, значи е демагог.
Каквато и да е съдбата на националния референдум, той със сигурност ще е новото чудо на гражданското общество. А повдигнатите от него въпроси ще влязат за обсъждане в парламента.
Другата приятна изненада на този вот беше машинното гласуване. В една от средните СИК-ове във Враца с около 500 гласували избиратели, половината се бяха възползвали от възможността да пуснат бюлетина чрез техниката. Да, ама на мястото е имало човек, който да им обясни къде и какво да натиснат. А това доказва тезата, че българинът не е глупав, просто не знае как се работи с новите технологии, защото разяснителната кампания на президентските избори беше кръгла нула. Убеден съм, че ако предложите на някого да гласува на машина, вместо да чака час-два на опашка, желаещите ще са много.
