Съюз на слепите в България - Териториална организация - Враца в партньорство с Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, организират среща за отбелязване на Международния ден на белия бастун 2016 г.
Събитието ще се състои днес /14 октомври/ от 11 ч. в малката галерия на Регионалния исторически музей в града. На скромното тържество са поканени всички приятели и симпатизанти.
Международният ден на белия бастун се отбелязва на 15 октомври и е посветен на безопасността на лицата с нарушено зрение, символ на самостоятелността и стремежа за достоен живот и равноправие.
През 1921 г. Джеймс Бигс - фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. Ето защо той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си в района. Белият цвят го направил по-забележим.
През 1930 г. французойката Жили Дербемон предлага бастуните използвани от слепи хора да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белият цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект.
През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея. Същата година във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун се дължи на Джордж Бонъм.
През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко сгради, отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на слепците.
На 6 октомври 1964 г. в САЩ с резолюция на Конгреса, подписана от президента Линдън Джонсън, 15 октомври е обявен за ден на белия бастун.
През 1980 г. денят е отбелязан за първи път и у нас с прояви, организирани от Съюза на слепите в България.
Белият бастун е признат като знак за зрително нарушение и символизира самостоятелността на зрително затруднените лица. Той не само сигнализира, че тези които го носят имат проблеми със зрението, но за сега е и най-надеждното и достъпно средство за свободно и самостоятелно ориентиране и придвижване. Посредством него, прилагайки определени техники, те получават по тактилно - двигателен път информация за състоянието на обкръжаващата среда и преодоляват една от най-тежките последици от слепотата – силно намалената способност за ориентиране и придвижване в пространството.
Какво означават сигналите с белия бастун?
Изпъната ръка, в която държи бял бастун право напред, като върхът се намира в ъгъла между бордюра и улицата, което е знак за шофьорите, че държащият го желае да пресече улицата Вдигането на белия бастун вертикално високо нагоре, на нивото на очите, и оставането в това положение, е сигнал за помощ.
Този ден не е празник за слепите, той е ден за размисъл, как обществото ги приема като част от него и дали са премахнати бариерите при придвижване. Затова вече петдесет и две години хората с нарушено зрение напомнят на този ден на обществото, че се нуждаят от самостоятелност, свободно и безопасно да се придвижват в града и квартала, да имат достъпност до институции и магазини. Да могат да отидат на работа. Да излязат на разходка или театър. Но за да се случи всичко това, е необходимо ние, виждащите, да не им създаваме препятствия, а напротив, да улесним тяхното придвижване чрез тактилни пътеки и звукови сигнализации. Когато паркираме своя автомобил на тротоара, да знаем, че там се движат пешеходци, хора с колички или незрящи, защото видимото за едни е невидимо за други. А в забързаното си ежедневие е възможно да се спънем в протегнатия бял бастун или в нищо неподозиращия сляп човек, който не може да избегне неочаквания сблъсък.
Когато извършваме ремонт, трябва да знаем, че пресният бетон или отворената шахта, ниските табели или ниските клони крият опасности за хората без зрение. На пешеходните пътеки те се нуждаят от нашите очи. „За малко взети очи на заем”. За това е този международен ден: да ни напомни, да не затрудняваме придвижването на хората с нарушено зрение.
Може би много от нас изобщо не се замислят в забързаното си ежедневие, какво биха правили, ако загубят зрението си и представата за заобикалящата ги видима среда. При придвижване виждащите непрекъснато възприемат зрително обектите и предметите в пространството около себе си. Така те осъществяват постоянен естествен зрителен контрол върху околната среда, което им осигурява бърза ориентация и безопасно придвижване.
Независимостта, която хората с нарушено зрение постигат с използването на бял бастун, не е пълна. Често пъти се налага те да търсят помощта на виждащите. Безкрайно по-приятно е да можеш да предложиш помощ, отколкото да се нуждаеш от нея. Затова, ако забележите човек с бял бастун и прецените, че му е трудно да се справя сам, не го отминавайте, а ако ви откаже помощ, не му се сърдете.
Когато помощта е навременна, подходяща и искрена, чувството за удовлетворение е факт и за двете страни.
Белите бастуни ни призовават безгласно (не само днес): „Ние сме сред вас, направете ни част от цялото общество! Заедно можем повече! Вашите очи са нашата утрешна сигурност!”
