Турската поща – една от емблемите на Видин, обявена за паметник на културата, става център по изкуствата. Това решиха на последното си заседание съветниците в крайдунавския град. Идеята е на
видинската регионална библиотека „Михалаки Георгиев” . С решението си съветниците одобриха Турската поща в продължение на 5 години да се управлява безвъзмездно от библиотеката.
Турската поща, която се намира в близост до Телеграф капия, от години е пуста. Предстои сградата да се социализира и да се превърне в Център за обучение, изкуство и култура, който ще допълви с практика теорията от обучениете в училищата.
„Библиотеката отдавна вече не е място само за заемане на книги, имаме и много дейности, които изискват свободно пространство, особено тези за деца и младежи. Турската поща е сграда паметник на културата, която не трябва да бъде изоставена. Отправихме искане към кмета на община Видин и сграда ни бе предоставена за стопанисване” каза директорът на библиотеката Десислава Иванова.
Сградата е достъпна и за по-възрастните хора, за хората с двигателни и проблеми, за майките с бебета и малки деца, посещаващи лекциите за млади родители, които доста трябваше да се качват до третия етаж на библиотеката. Сградата-паметник на културата е разположена на едно прекрасно място – в Крайднавския парк, което я прави много подходяща за летните читални, които Регионалната библиотека организира, каза още Десислава Иванова.
Сградата на Турската поща е единствената запазена днес в България сграда на телеграфопощенска станция от времето на Османската империя.
Намира се в непосредствено съседство с Джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу (1758 – 1807), срещуположно на бившето Винарско училище и, почти в самата Градска градина, недалеч от кея на Дунава и до Телеграф капия.Тя е двуетажна масивна постройка, с каменни зидове на приземието. Строена специално за нуждите на телеграфните и пощенските услуги на Османската империя и е открита според дописка в „Жариградски вестник“ през месец март 1858 година. Сградата е паметник на културата, вписана два пъти в регистрите – през 1927 и 1964 година. След Освобождението и преди да бъде отстъпена за музей, е била склад за барут и военни материали, по-късно - част от мъжката гимназия. В края на 80-те години на XX век бе тотално занемарена и заключена, след това за известно време в нея се помещаваха видинските художници, преди около година-две там работеше общински туристически център. През 2014 г. отново опустява, макар и ремонтирана.
