Любомир Илиев е роден на 9 август 1968 г. във Видин. Основното си образованието получава в село Винарово. Продължава да учи във ветеринарномедицинския техникум в Ловеч и през 1987 г. завършва средното си образование. Работи по специалността си. По-късно завършва икономика в Свищов. Изявен самодеец и секретар на читалище „Цвят“ във Видин от 1997 г.
Любо, ти си секретар на читалище „Цвят“ вече 20 години. Може да се каже, че читалището е твоя съдба. Откога е интересът ти към тази дейност?
Откакто се помня винаги съм се занимавал с народни танци. От дете танцувах първо в автентичен фолклорен ансамбъл, след това във фолклорен ансамбъл. По-късно станах танцьор към читалище „Цвят“. През годините читалищната дейност винаги е съпътствала моя жизнен път. След като завърших работих като ветеринарен специалист в Комплексна опитна станция. Имах голям интерес към биологията. Любопитно ми е в света на животните и това продължава да ме вълнува. Но животът ми вече 20 години е свързан с читалище „Цвят“.
Как посреща читалището новата творческа година?
Читалищната нова година започва в началото на октомври. На 3 октомври ще подновим нашите занимания с официално откриване, с кратка културна програма. Ще представим нашите преподаватели, след което ще съгласуваме графика на занятията с възможностите на децата.
По-голяма част от видинчани знаят какво се предлага в читалище „Цвят“, но все пак е добре да представим дейностите на културното спредище.
Традиционните дейности в читалището са важни за нас и държим на тях. Много известна е нашата школа по английски език, която води съществуването си вече 70 години. Започнала е като руска забавачница, преобразувана е в школа по френски език, после бе въведен английски език. В момента е английска школа за деца и е като училище, посещава се два пъти седмично. Интересът към тази школа е голям. Не залагаме на демонстрационните методи, а на традицията. Школата ни е 6-годишна. Мога да кажа, че тя е на нивото на английската гимназия. Децата свободно владеят писмено и говоримо езика. Илияна Йорданова е преподавател по английски език и е доайен в тази сфера, тя е с много добър професионален опит и провокира у децата интереса към езика.
С дълга история е и школата по пиано, която е част от детската музикална школа. По ред причини се наложи да закрием музикалната школа, но интересът към обучението по пиано. Ана Илиева и Албена Лисова са преподавателите ни. Имаме и школа по народно пеене. Преподавател е народната певица и диригент на градския духов оркестър Диляна Цанкова. Професионализмът на преподавателите е от изключителна важност за обучението на децата. С 25-годишна традиция е школата ни по народни танци. В нея има два класа - за начинаещи и напреднали, след което децата преминават в детския танцов състав. Навлизайки в средното си образование, те се включват в представителния фолклорен танцов ансамбъл „Цвят“. Така че пътят на едно дете , което се занимава с народни танци, започва от 6-годишна възраст и стига до ХІІ клас. Но след това децата напускат града и ние се разделяме с тях. Повече от 150 деца танцуват народни танци при нас. Техният преподавател е Цветан Лозанов. Поддържаме и народен оркестър към читалището с ръководител Вени Петков. Така че читалището отделя доста голям финансов ресурс за поддържане на фолклора.
В тази връзка организирате и известните фолклорни фестивали, и то много успешно. Какви участници привличате?
От 1997 г. правим международен фолклорен фестивал „Танци край Дунава“. В него най-далечните ни участници са от Мексико, по-близки от Полша, Германия, Словакия, Италия, Македония, Румъния, Сърбия. Не можем да приемем безброй много участници, за съжаление. Фестивалът много се харесва. Опитваме се да съчетаваме културната програма на гостуващите състави с нашите туристически забележителности и традиции. Показваме им нашия край през погледа на туриста. И всички остават очаровани от нашия край. Този фестивал се провежда всяка втора година. В годината преди нея организираме областния регионален фолклорен събор „Дунавски ритми“. Това е събитие, което стартирахме през 1998 г. и е предназначено за фолклорните състави от региона, различни самодейни изпълнители - певци, танцьори, разказвачи, свирачи, участници с любителско фолклорно изкуство. Двете събития са през юни.
Имате една интересна и по-нетрадиционна школа – школата по джаз танци „Фейм“. Тя също привлича много деца, защо?
Школата по джаз танци „Фейм“ тази година отбеляза 25 години от създаването си. Преподавател е Татяна Рачева, която е неин основател. Тя започва като джаз състав, но поради големия интерес прераства в школа. Стилът, по който танцуват децата е стилът на Марта Греъм, интересен и по-различен стил в модерното танцуване. Татяна Рачева наложи модификация на този стил като използва фолклорни елементи в джаз техниката. В това отношение тя е новатор в страната. Няма друга школа по джаз танци, която да използва фолклорните мотиви. Това ни донесе много награди в различните конкурси, на които се явявахме. Емблематични са танците „Българка“, „Лазарки“, „Лудо-младо“. Така че школата ни е много специфична. Работи се с 30-35 момичета, момчетата трудно се записват.
Школата по изобразително изкуство „Дъга“ също е с много опитен преподавател – Евгени Петров. Той умело работи с деца и това се отрази благоприятно, школата се разрасна и сега има 25 деца. Постоянно се изпращат творби и рисунки в конкурси. Последната ни награда е от световен конкурс за детска рисунка в Банско. Трета награда спечели 9-годишната Нора Давидова. Много са ни наградите и това е стимулиращо за децата. Въведохме преди няколко години и работа с глина. За целта закупихме специална пещ за изпичане.
Имате ли нови, нетрадиционни школи?
Имаме и нови форми на обучение. Театралното студио „Тенец“ стартира миналата година. Ваня Минева, известна видинска журналистка, обучава 2 момичета и едно момче на театрално изкуство, което изисква повече усилия и подготовка. Децата освен актьори са и водещи. Според мен тази дейност има бъдеще и ще се развива по-активно. Обмисляме да въведем и школа по зумба. Надяваме се да има интерес към това съвременно и атрактивно течение, което съчетава аеробика и фитнес с приятна латино музика.
Към читалище „Цвят“ е и смесения хор „Видин“, поддържате традицията и помагате да се запази хоровото изкуство в нашия град…
Смесеният хор“Видин“ е наследник на известния хор „Боян Чонос“. За съжаление това изкуство е с по-нисък интерес, макар че е сериозно занимание. Хорът наброява 25 човека. Въпреки това диригентите Аспарух и Албена Лисови правят невероятни концерти. Имаме и съвместни изяви с хорове от Враца и Монтана, правим концерти и в катедралния храм „Свети Димитър“. Ще продължаваме тази традиция, тя трябва да се съхрани.
Как виждаш ролята на читалището в днешните условия и успява ли то да помага на хората ?
Непрекъснато се удивявам на този вид гражданска организация каквато е читалището. Оказва се, че то е много устойчива организация, която не е подвластна нито на политически, нито на икономически условия и привлича малки и големи с духовния си заряд. Това е организация, създадена от хората за хората. Читалището се оказа здрав организъм.
Какво ти дава работата като секретар на това културно средище?
Работата тук е много разнообразна. Радостните моменти са доста повече от другите. Удовлетворен съм от това, че съм жив, от това, че съм човек, от това, че съм гражданин със съвест и отговорности, от това, че работя в такава престижна институция. За мен читалището е втори дом, тъй като по-голяма част от деня ми преминава тук. Не мога да си представя живота без читалището.
