Тридневен Международен фестивал на влашката-румънската песен и танц се проведе в община Видин. Началото беше поставено в село Кошава. Фестивалът се провежда за 17-и път. В него взеха участие над 500 певци и танцьори от Сърбия, Македония, Румъния и България. Организатор на културното събитие е Асоциацията на власите в България под патронажа на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към Министерски съвет.
В дните на фестивала се проведе симпозиум „Народната носия – история, традиции и култура, особености и развитие“. В него взеха участие Георги Кръстев, съветник по културните и международни отношения в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси у нас, Йон Гъля - посланик на Румъния в България , Петре Гуран, заместник-министъра на Министерството на външните работи в Румъния, представители на неправителствени организации, културни институции, областна администрация - Видин. „Днешният ден носи една особена духовност, защото всяка една подобна изява е традиция и своеобразен мост между балканските народи. Фестивалът е развитие на история, традиции и култура и се надявам той да създаде много силни връзки между всички участници“- каза румънският посланик.
„Асоциацията на власите в България успява чрез дейността си да съхрани и популяризира своята етническа влашка-румънска идентичност, да представи и подчертае културните и религиозните си ценности, да пази майчиния си румънски език, за да се събуди интереса на младите хора, които да се запознаят с богатите традиции на собственото си етническо наследства и фолклор“, добави Пламка Любомирова - председател на Асоциацията на власите в България.
Темата за народното облекло като отражение на бита и живота на влашкото население, живеещо във Видинския край представи етнографът от Регионалния исторически музей – Видин Десислава Добрева. Многообразието на влашкото облекло е изключително и то трябва да се запази и съхрани като знание, според музейните работници. Изследванията, правени от местните етнографи, показват, че това облекло вече не може да се види на терен, то не се носи от хората. Интересните кадифени престилки, които са уникални и с висока художествена стойност, почти не се предават в музея от собственичките им, възрастните жени предпочитат да си отидат с тях, но да не ги даряват. Мъжкият костюм също е изчезнал отдавна и не се носи от съвременниците ни. Затова симпозиумът е много навременен и представя спецификата на влашката носия и нейното съхраняване.
Две жени от село Неговановци представиха невестинско забраждане, което е характерно само за това село и не се среща в другите влашки села във Видинско. Това е т.нар. „Конч“, което е като корона, изработено от червено сукно със сребърни украси и кърпа от естествена коприна. А младите танцьори от плевенското село Байкал показаха автентични носии на своите прабаби и прадядовци, като някои от носиите са на 150 години и се предават от майка на дъщеря. Характерно за женските носии, че са изпъстрени с флорални мотиви. Богато украсените ризи са показвали статута на жената в обществото и нейната заможност.
Програмата продължи с дефиле на всички участници във фестивала. На сцената на Художествената галерия „Никола Петров“ участниците от балканските страни представиха танци и песни от своите региони.
