Във Видин продължават тържествата по повод 200 години от рождението на Екзарх Антим Първи. Днес е вторият ден от кулминацията на честванията, която обяви на пресконференция в сряда Белоградчишкият епископ Поликарп.
За начало на тържествата беше избрана датата 16 февруари, когато видният духовник и общественик е избран за български екзарх като 2016 бе обявена за година на Антим Първи. През годината бяха организирани срещи, кръгли маси, изложби… За подпомагане на честванията бе създаден фонд за събиране на средства. Фондът обаче започна да функционира в началото на юли и в него няма никакви постъпления. От видинската света митрополия всеки месец добавят по 20 лв., за да не се закрие сметката, обясни Поликарп.
„Надявам се сега да постъпят някои дарения. Не успяхме да направим предвидените концерти и благотворителни балове. Идеята ни е този фонд да не бъде закриван и средствата от него да са в подкрепа на талантливи деца и ученици“, уточни епископът. Ще бъде направено валидиране на марка с образа на Екзарх Антим Първи.
В художествената галерия „Никола Петров“ вчера се състоя церемония по награждаване на видни общественици, духовни лица, талантливи ученици. Присъстваха представители на духовните центрове от Сърбия, Румъния и Русия. За честванията пристигна и Негово Светейшество Патриарх Неофит. Днес тържествените чествания продължават. Ще бъде отслужена панихида. Пред мавзолея-костница на Антим Първи ще бъдат поднесени венци и цветя.
На 19 септември предаването на БНТ „История БГ“ ще бъде излъчвано от катедралния храм „Свети Димитър“ – Видин. Видинската света митрополия е подготвила издаването на детска книжка за живота и делото на Антим Първи, както и албум за историята на мавзолея на екзарха.
„Ако съм откровен до момента от парламента никой не ни се обади. Ние търсихме и правихме опити за контакт. За съжаление никой не откликна на нашите желания за нещо по-грандиозно. Няма синхрон и колективно сплотяване, за съжаление. Но онези кръгли събития, които отбелязваме, нямаше да се случат, ако не беше личността на Антим Първи. В основата на всички въстания и други събития е екзарх Антим Първи. Ако не е бил екзархът, нямаше да има свобода. Тихият, скромният човек е успял със своето смирение и кротост да повлияе по такъв начин, че наистина да настъпи свободата. Мисля, че самите институции трябваше по-сериозно да погледнат на тези тържества“, допълни епископ Поликарп.
Българският екзарх отхвърлил църковното
подчинение на Цариградската патриаршия
Митрополит Антим Видински Първи български екзарх е един от достойните синове и радетели за извоюване на народните идеали за свобода, независимост и обединяване на разпокъсания български народ. Роден е в Лозенград и носи светското име Атанас Чалъков. Започва образованието си в гръцко училище в родния си град. През 1836 г. отива да учи абаджийство в Цариград. Отказва се от този занаят и заминава за Атон. В Хилендарския манастир приема монашество под името Антим. през 1844 г. постъпва в най-реномираното светско училище в Османската империя, после продължава в Халкинското богословско училище, което е имало ранг на висше духовно учебно заведение. Завършва с отличие тригодишното си обучение и придобива званието „учител на православното християнско богослужение“. До 1851 работи като учител, през 1852 заминава за Русия и постъпва в Московската духовна академия. След 4 години през 1856 вече е магистър по богословие. През 1865 Антим е назначен за ректор на Халкинското богословско училище. През 1868 става видински митрополит. Отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква. На 16 февруари 1872 г. митрополит Антим е избран от църковно-народен събор за български екзарх. Същата година на 11 май е била извършена първата тържествена служба от Екзарх Антим в Цариград и е прочетен актът за провъзгласяване на независима и самостоятелна българска църква. По този повод Цариградската патриаршия свиква събор, на който се взема решение екзархът да бъде низвергнат, а българската църква да бъде обявена за схизматична.
На 16 февруари /28 февруари нов стил/ 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.
През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия /март 1878/, поема ръководството на видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание /1879/.
По време на Сръбско-българската война от 1885 г. и сръбската обсада на видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:
„Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.“
Антим Първи умира във Видин на 1 декември 1888 г. Мавзолеят на екзарха се намира в двора на видинската митрополия. Неговото име носят село Антимово в община Видин и селата Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. ПМГ във Видин също носи името на видния български екзарх. К
