Вече седмица Берковица е в плен на изкуството – музика, картини и танц завладяха града в дните преди големия християнски празник Рождество Богородично, което православната църква чества на 8 септември. Този ден е и празникът на града под Ком, а тази година общинското ръководство успя да привлече хората и да превърне Берковица в една голяма сцена. В продължение на няколко дни в различни квартали своето изкуство показаха ансамбли за автентичен фолклор от България и Сърбия, момичета и момчета пуснаха усилвателите и рок музиката завладя града, а майстори на графитите превърнаха запуснати стени в невероятни картини. Арт фестът стартира на 1 септември и успя да приобщи всички.
Най-голям интерес обаче за поредна година предизвика фолклорният фестивал „Балканът пее и танцува”. На открита сцена в центъра на града своето изкуство показаха 640 самодейци от България и Сърбия. Те представиха изворен и обработен фолклор от своите родни места.
В групите участват изпълнители на песни и танци от всички възрасти. В много от българските състави имаше жени и мъже на над 70 години, както и деца, които все още не могат да четат. Те изпълниха автентични песни и танци, предадени им от майки и баби.
Надпяването и надиграването превърнаха балканския град в истинска феерия от цветове, музика и танци.
За поредна година градската градина беше сцена на пиано бар под звездите. В неделя певиците Деница Каменова и Ренета Ганева плениха жители и гостите на града с изпълнения на хитови парчета, сред които Black Velvet на Alannah Myles, Mercy и още много любими песни.
8 септември е определен за празник на града под Ком с решение на общинския съвет през 1997 година. Денят е избран, защото голямата берковска църква носи името на Божията майка. Храмът е на над 200 години. Съвременник е на Българското Възраждане, средище на мъжко и девическо училище. Разрушен e и после изграден отново през 1843 г., куполът му е позлатен през 1867 г. Църквата е вкопана в земята - около 80 сантиметра, иконостасът е дело на самоковския дърворезбар Стойчо Фандъков. Иконите изписва Димитър Зограф. Според специалисти иконописите и ликовете на светците в берковския храм могат да се причислят към най-доброто, създадено у нас през Възраждането в областта на живописта. Камбанарията е изградена през 1897 година.
Преди 19 години местната власт решава да съчетае храмовия празник на черквата със светското и обявява деня на Рождеството на Божията майка за празник на града под Ком. Местни занаятчии, запазили традициите на предците си, показват своето изкуство на алеята на занаятите. Майсторите бижутери, известни в цяла България със среброто – филигран, излагат произведенията си на открито.
„Много хора идват в Берковица, за да си купят сребърни бижута. Убедени сме, че този занаят и майсторството на нашите бижутери, ще държи интереса към града ни жив”, смятат общинарите.
За празника на града шест жилищни блока в квартал „Заряница” са като нови. Те са реновирани по националната програма за енергийна ефективност и строителите успяха да предадат обектите.
Това са първите жилищни сгради в област Монтана, санирани по националната програма за енергийна ефективност. Предстои сключване на договори за безвъзмездна помощ за саниране на още 6 блока, които се намират в централната градска част и кварталите „Изгрев” и „Стара планина”, казаха от управата.
Хората в Берковица обаче знаят, че единственото, което ще спаси града е туризмът. Всяка стъпка на местната власт е насочена към развитието на туризма. Берковица е град с история и много природа. Пистата под Ком е една от основните задачи на властта. Всички знаят, че ските ще докарат в града инвестиции, работни места и младите ще открият своето място.
Въпреки трудностите и сега Берковица успява да привлича любопитните да опознаят града, в който Вазов е написал едни от най-красивите си произведения. Безспорен фаворит сред забележителностите е часовниковата кула, която е и емблема на града. Тя е в центъра, в единия край на площад „Йордан Радичков”. Строена е две години между 1762 и 1764 и е една от най-старите в България с действащ часовников механизъм.
Висока е 21.24 м и се отличава с изчистени архитектурни линии. Квадратното тяло, високо 11.80 м, е иззидано от ломен камък от близкото село Гинци. За връзка и укрепване са направени 9 хоризонтални дървени пояса, а за да се осветява на вътрешността строителите са оставили по 4 тесни вертикални процепа /мазгали/ на всяка една от стените. Тясна дървена стълба извежда до осмоъгълната втора част на кулата, направена от дърво. Вътре са монтирани камбаната и часовника, ръчно изработен от бесарабски българи в Букурещ и донесен през 1764 година в Берковица. Кулата е увенчана с островърха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре от тогавашните власти е била поставена метална емблема - полумесец и знаме. Върху нея на 4 декември 1877 г. руски войник привързва бронзов кръст, израз на победата над Турция.
Часовниковата кула на Берковица е паметник на културата.
Градът може да се похвали и с добре уредения си етнографски музей, където богатите експозиции показват бита на хората в Северозапада.
Дни преди големия християнски празник Рождество Богородично, Берковица успя да събере на едно място традициите, модерното изкуство и така местната управа превърна седмицата преди 8 септември в истинско тържество на музиката, танца и занаятите.
В деня на Богородица празникът започва с тържествена литургия в храма „Рождество Богородично”.
