Рисунките от пещера Магура са създавани в два основни периода, ако се гледа степента на тяхната изпъкналост от стената. Почти 120 от общо 712 рисунки са изпъкнали в различна степен, като в някои случаи изпъкналостта достига до един сантиметър. Това се дължи на факта, че боята на рисунките, която е прилепно гуано, запечатва мястото и спира ерозията под самата рисунка, докато околната стена продължава да се оттегля назад с времето. Останалите рисунки са плоски на фона на стената, което ги определя като много по-скорошни.
Така представената информация позволява извършването на анализи, които би следвало да са направени още отдавна, но очевидно никой не се е сетил или пък не се е задълбочавал дотолкова в проучването на рисунките. Интересно е на този фон, как са правени досега изводите за смисъла и възрастта на рисунките и доколко верни може да са те, щом не са извършени такива основни етапи на проучването.
Фигура 2 представлява извадка на всички животни, които са изобразени в Магура. Отново червените са изпъкнали, а черните са плоски. Нагледно се вижда, че животинските видове от старите рисунки са нетипични за днешната фауна на Балканите и Европа. Сред тях се разпознават жираф, щраус, пещерна мечка, камила. За всички тези животни се знае, че са обитавали Балканите, защото са намирани техни фосили. Щом са изобразени в пещерата, следва да са били познати на хората и да са съвременници на съответните рисунки. Това значи, че изпъкналите рисунки са правени във времена, когато тези животни все още са живели тук.
В същото време се вижда, че сред новите рисунки са представени само елени и един кон. Това ясно показва, че вторият генерален етап на направа на рисунките е от много по-късно време, когато животинските видове на Балканите вече коренно са се променили.
Дотук два различни признака указват едно и също. Първо, това е различната степен на изпъкналост. Второ, това са различните животински видове в изпъкналите и плоските рисунки. Това са два факта, които еднозначно говорят за отдалечени във времето периоди на изобразяване.
За да е пълен анализът, трябва да се потърсят подобия или разлики и сред останалите рисунки.
Фигури 3 и 4 са част от проведения анализ. Вижда се, че изпъкналите и плоските рисунки на мъжки и на женски фигури са аналогични помежду си. Същото е положението и с други групи рисунки. Общо 234 от плоските рисунки са подобни на изпъкналите, което значи, че 45.7% от по-късните идеи са пряко унаследени от по-ранния етап.
Загадката в случая на Магура е, че записът в нея е започнат много отдавна – още от времената, когато тук са живели пещерни мечки – допреди 25 000 години назад, но е продължен без стилово и смислово прекъсване много по-късно – когато тук вече не са живели камили и жирафи. По груби сметки, става дума за интервал от над 15 000 години между двата етапа на изобразяване, като интервалът може да достига и до 28 000 години.
В подкрепа на тази теза е и фактът, че сред плоските рисунки има такива, които нямат аналози сред изпъкналите.
Фигури 5, 6 и 7 показват някои от примерите, при които типове рисунки имат образци само сред плоските рисунки, но нямат аналози сред по-старите изображения.
Причината се крие в това, че рисунките са средство за предаване на информация – те представляват идеограми и пиктограми. Подобните рисунки се отнасят до едни и същи идеи, а появявата на нов тип рисунки показва появата на нови идеи, които преди това не са съществували.
Това е още един факт, който показва, че между направата на старите и на новите рисунки е минало достатъчно много време, за да възникнат напълно нови концепции.
Така Магура представлява едно от най-странните явления, които аз съм наблюдавал – нейният запис започва да се създава много отдавна, следва огромно прекъсване, а след това записът е продължен, като са продължени стилът и смисълът на рисунките, но съществременно са обогатени и с новите достижения, случили се през времето на прекъсване.
Това поражда удивителни въпроси – как една традиция и познание могат да оцелеят за толкова голям период от време? Защо точно Магура? Защо хората съхраняваха именно този вид и стил на познанието? Ползваха ли след това Магура като източник на съхранени познания – като библиотека?
Ясно личи, че Магура е предпочитано средище за съхраняване на идеите и познанията на хората не само от един период – но защо?
Считам, че Магура трябва да е един от най-ценните паметници на човешката история, защото представя идейното развитие на човечеството в продължение на огромен период от време, а в следващите публикации ще покажа, че тя е успяла и да предаде тези идеи до ден днешен и, че огромна част от съвременната ни култура е или пряко заемане, или доразвитие на представени в Магура концепции.
