Мездренското село Царевец се готви за първото издание на фолклорния събор „Белокаменица 2016“. Събитието ще се състои на 27 август, като се очаква да се включат участници от цялата страна.
„Решихме да е на национално ниво, за да дадем възможност в него да участват певчески групи, танцови състави и индивидуални изпълнители от цяла България. В същото време организираме и родова среща, за да съберем всички хора, родени и живели в Царевец, майстори-каменоделци, всеки, който има желание да дойде, да види родния си край, родното си село, близките си хора, да се полюбува на изворния фолклор“, разказа кметът на Царевец Маргарита Петкова.
Празникът започва от 10 ч. в съботния ден на централния площад в селото. По програма, след официалното откриване е предвидено да се изявят самодейците. Според регламента на събора времето за участие на хоровете е до 10 минути, на индивидуалните изпълнители - 6 мин., а на танцовите формации по 15 мин. Заявки за участие се приемат до 15 август, уточниха организаторите.
„Няма да има награден фонд, но ще подсигурим грамоти и почерпка за всички. Освен емоциите от фестивала, участниците ще има какво да видят в Царевец, ще има какво да им разкажем. Това ни е и идеята. Селото ни се слави с прочутата стара църква, която е единствена на Балканския полуостров със зидан каменен иконостас. Царевец е известен и с със своите кариери. Заради камъка, който се добива в нашите каменни кариери преди дълги години е имало идея селото ни да се казва Белокаменица. Такова е и името на нашата певческа група. Затова решихме да обявим така и предстоящия фолклорен събор. На 18 август е и Деня на каменоделеца – емблематична професия за Царевец“, допълни кметът на селото.
Организатори на фестивала са кметство Царевец и местното читалище „Просвета 1928“. Разчита се на подкрепата на община Мездра, както и на спонсори, за може да се постигне желаната цел. Вече има и първите заявки за участие.
„Надявам се фестивалът да се превърне в традиция. Смятам, че чрез него освен красотата на нашето родно село, ще покажем и, че българският фолклор и традиции са живи“, каза още Маргарита Петкова.
