Дима Бонева е на 37 години, родена в Ихтиман – град в Западна България и част от Софийска област. Магистър „Връзки с обществеността” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Завърша втора магистратура към УНСС – София по организация и управление на труда, профил „Икономика”. В свободното си време упражнява модерната професия татуист. От няколко месеца живее в Козлодуй, където е социален работник в общината. Много вдъхновена, пламенна и ентусиазирана.
Госпожо Бонева, какво означава професия татуист?
Съществуват много и различни професии, като всяка има своите интересни страни. В практиката и по-специално в сферата на занаятчийството има една, която носи по-различна тръпка. Това е такава професия, която превръща човешкото тяло в платно на изкуството с рисунки и картини, израз на емоционално лично вдъхновение. А за изкуството няма работно време и сезон. Физическият израз на татуирането не трябва да бъде затварян в рамките на галерии и изложбени зали, а да е там където хората го чувстват. Това е и основният смисъл на професията татуист.
Кога започна да правиш татуировки?
Първият си татус направих през 1998 г. и оттогава имам само 2-3 спирания, поради трудова ангажираност към работодатели.
Какви проблеми си срещала в работата си като татуист?
Най-честите ми проблеми са свързани с материалите. Макар, че в България вече може да се намери всичко, все още има неща, които трябва да поръчвам от чужбина. Други проблеми има и със самите клиенти.
Освобождаващо ли е да твориш по този начин?
В момента бих казала твърдо ДА. Имам изграден стил от годините практика, който харесвам много. Присърце са ми тези модели, при които сама създавам рисунката, а след това я прехвърлям върху кожата. Най-лесни са тези, които се взаимстват от интернет, но погледнато реално, те не изразяват индивидуалност, когато знаеш, че още някой има същия татус. В общи линии с това изкуство можеш да успокояваш и нервната си система.
Опитвала ли си се да се развиваш в друга насока?
Откакто се помня рисувам върху всичко и със всичко. Но това не ми попречи да стана магистър по връзки с обществеността към Софийски университет „Св. Климент Охридски”, както и да завърша втора магистратура към УНСС – гр. София с професия „Организация и управление на труда”, профил „Икономика”.
В моя град работех като учител по икономика, но успявах да давам и частни уроци по изобразително изкуство. Ученици, след подготовка при мен, са приемани в техническия университет в София или в художествената гимназия в Пловдив. В началото на миналата година пътувах за Холандия в град Oosterhout, North Brabant, където трябваше да обучавам хора от местния червен кръст да работят с аерограф. Оказа се, че те имат практиката при ПТП и други инциденти, свързани с наранявания, да пръскат с течност нараненото място и да му прикрепят магнити. Ако количеството на тази течност е повече, мястото може да се изгори от нея. За ова хората трябваше да се научат да работят прецизно с аерограф. Когато приключих работата там се прехвърлих във Франция, където с помощта на друг художник, реставрирахме две стари имения от началото на XIX век.
Няколко поредни години ходя и в Турция, където вече имам изградено име и позиция на добър татуист. Познавам Кушадасъ, Дидим и Алания в Анталия. Често посещавам и Истанбул. Професията на татуист ми помогна да изградя много добри приятелства сред местните жители. Правила съм татуировки и в Германия, Австрия, Македония и Холандия. Последно бях в Египет, където рисувах ръцете и краката на бъдещите булки с къна.
Като цяло татуирането е моята страст, но имам още една, а това е рисуването върху автомобили и мотори с аерограф, както и рисунките по стени.
Има ли течения в татуирането, които не харесваш и се опитваш да им противодействаш с твоя стил?
Може да се каже, че има течения в татуирането. Аз лично бих ги определила като пеперудено, драконово, манията по трибълите или тип маори и пр. Изморена съм в опитите си да обяснявам на клиенти, че не си купуват модна дреха от близкия МОЛ, която след 6-7 месеца няма да е актуална вече. Когато правиш нещо за цял живот, трябва да си добре информиран и сигурен в себе си. Трябва да намериш точния артист, да знаеш защо, къде и какво ще си татуираш. Като начало трябва да си запознат със стиловете в татуирането, както и със самия стил на художника, защото всеки си има своя техника и почерк. Дали искаш нещо по реалистично или по графично, статично, разчупено или с повече цветове. Всичко трябва да се уточни до най-малката подробност, за да няма после разминавания в мненията.
Как би описала своя стил?
Нямам точно определен стил, защото през годините се научих да работя в почти всички възможни, но определено си имам мой почерк, като залагам основно на твърд и ясен контур. Стремя се постоянно да го подобрявам, усъвършенствам и развивам, а това е непрекъснат процес.
Какви са твоите татуировки?
Различни и разнообразни като живота. Основно съм си ги правила сама, като често тренирах върху себе си. Така тествах различните игли, бои и техники.
Как дойде в Козлодуй?
По любов. Започнах и работа в общината, като социален работник. Тенденцията ми е да се развивам, предвид образованието, което притежавам. Имам и достатъчно идеи, с които мога да бъда полезна на хората тук, стига някой да ми даде поле за изява. Относно татусите, вече има няколко щастливци с мои произведения. Тук, на ваша почва, открих и едно ново занимание, което засега е интересно за мен. Това е изработката на градински аксесоари и мебели от стари автомобилни гуми. Получават се доста интересни и атрактивни неща, а всеки иска неговият двор да е хубав и оригинален. Вече изпълних няколко поръчки и няма да се учудя, ако тази ми дейност набере скорост, защото все повече хора ме търсят за украси. Винаги се радвам, като виждам, че има такива, които ценят ръчния труд и залагат на новаторството и оригиналността, съчетано с удобство и практичност. Има и хора, които ме подкрепят и които се радвам, че познавам. Хора, които повярваха в мен и на които се надявам един ден да мога да се реванширам.
Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Преди всичко бъдете хора с главно „Х”. Оставете злобата, завистта и лошите мисли и бъдете положителни личности. Живейте истински и не се поддавайте на дребни машинации, защото никой не печели от това. Нека се помним с доброто, което сме направили. Все пак животът е кратък и би било хубаво да бъде изпълнен с мисъл и стойност.
