Васил Василев Чардаклиев e роден в град Карлово през 1946 г. Потомък е на Васил Левски по майчина линия. В неговия род всички първородни синове носят името Васил. През 1970 г. завършва МЕИ – София. Работи в карловския тракторен завод, във Вазовските машиностроителни заводи - Сопот, като учител в СОУ„Христо Проданов“. Основно се занимава с компютърна дейност. Постоянен участник в националния туристически поход „По стъпките на Левски“ от 2005 година до сега.
Г-н Чардаклиев, вие сте потомък на Васил Левски. Разкажете по-подробно за този интересен факт.
Потомците на Левски по майчина линия сме много карловци. И това е така, защото майката на Левски Гина Караиванова е имала три сестри и четирима братя. Били са осем деца. Като всички те са оставили потомство. Само хаджи Василий не е оставил потомство, той е бил монах. Така че в Карлово и на много други места в страната има родственици на Васил Левски по майчина линия. Фактически, моят дядо по бащина линия, е първи братовчед на Васил Левски. Негова майка е Дона Караиванова, която е сестра на Гина Кунчева, по баща Караиванова. Ако Левски е имал потомства, аз щях да съм трети братовчед с внуците на Дякона.
Как се чувствате като потомък на Левски ?
Това нещо никога не ми е втълпявано от моите родители. Никога с това не се е парадирало, те бяха скромни хора. Но някъде около 1987 година по инициатива на един мой братовчед, който също се казва д-р Васил Чардаклиев, от Пазарджик, беше направена среща на родствениците на Васил Левски. В Родопите, в курортната местност „Добра вода“ се събрахме около 150 човека. Това беше по тоталитарно време, което беше прецедент да се съберат толкова хора. Тогава кметът на Пазарджик ни оказа съдействие. Всички родственици се постарахме да потърсим сред своите по-възрастни баби и дядовци различни неща, свързани с Левски. Например, да припомним интересни случки, свързани със скривалището в къщата на Апостола. В неговия дом е имало долап, а от него е почвал подземен тунел, който е водел към съседни къщи и дворове. Имало е комшулуци, малки вратички в оградите и той е могъл бързо да се придвижи и да избяга. Стари снимки изнамерихме. Карловци помогнаха за възстановяването на родната къща на Левски. Тогава много хора натрупаха слава като казаха, че карловци са бойкотирали това нещо. Това не е вярно, беше отразено и се запази в архивите.
Откога участвате в нацноналния поход „По стъпките на Левски“?
В похода участвам от 2005 година. Тогава бях учител в СОУ „Христо Проданов“ и организаторът на похода Васил Копчев се мъчеше да включи в него и карловци, предимно ученици. Точно по това време беше много трудно с документацията за включване на ученици в такива походи. И учителите не проявяваха интерес към подобни прояви. Успях да привлека мои приятели - учители от СОУ „Васил Левски“ и направихме първата група от 15 човека. Тогава тръгвахме от Плевен и завършвахме в Карлово. Полека-лека се събрахме повече хора-планинари и решихме да разнообразим маршрутите. Знаете, че в хижите капацитетът е малък от 50 до 70 човека. А желаещите станаха над 100. Така почнаха да се правят лъчове. Първи, втори, трети...сега са шест лъча. И интересът към този поход постоянно се увеличава. Тази година са над 200 човека.
Левски по кои маршрути се е движил?
Има данни, че Левски е минавал за Северна България от Карлово през хижа Хубавец, седлото между връх Амбарица, сега връх Левски, и връх Големият Купен, минавал е покрай сегашната хижа „Амбарица”, която не е била построена тогава. Стигал е до Черни Осъм и оттам до Троян. Този маршрут е описан от негови съвременници. Този автентичен маршрут дълги години още преди 50 години ежегодно се провеждаше от Карловската общественост. Тези пътища са били тайни. Той е избирал най-различни мршрути и затова се предполага, че се е движил из целия Балкан.
Това означава, че Левски е бил планинар...
Да, може да се каже, не е имал друга възможност. Движил се е с кон или пеша. По този маршрут е ходил пеша. За един ден е преминавал от Карлово в Троян, което е доста тежко. Носил е винаги билки със себе си. Майката на Левски и моята прабаба са били известни билколечителки. По-точно те са приготвяли различни мехлеми, различни отвари и извлеци и са ги продавали на търговци от други места. Знае се, че Стара планина е най-богата на билки. Оттук са минавали и са купували лекарства.
Коя е билката на Левски?
Смята се, че билката на Левски е котешката стъпка. Той носил постоянно от тази билка. Щом пристигне някъде, си я сварявал. Ако няма възможност да я свари, я слагал в студена вода да престои през нощта и на сутринта я е изпивал. Билката „Котешка стъпка“ пречиства кръвта, пречиства артериалните плаки, защото животът, който той е водил не е бил лесен, в постоянен стрес е живял. Говори се, че Левски се е лекувал с рани лист и още еньовче, сребролист очеболец. Това са семейни билки на рода Караиванови, всички в него са били билкари.
Вие използвате ли билки?
Да, разбира се. На моя чичо всичките деца и внуците са лекари. Те спазват традицията и лекуват с тези билки. Аз лично пия билки във вид на чай почти всеки ден.
Какво трябва да помним за Левски?
Той е водил доста аскетичен живот. Имал е много добра физика. Като съдя по родствениците на Левски, всички са много скромни хора, природно интелигентни, никой не е използвал привилегии и не се е възползвал от това си родство. По-скоро са ни викали в училищата да разказваме за Левски, за братята му, за сестра му Яна. Намерихме документ – кръщелното на Яна. Там тя е записана Анна, но по книгите я знаем Яна. Тя е имала 11 деца, повечето са оставили потомство. Когато се събрахме на „Добра вода“ дойде внукът на Яна - 92-годишният Андрей Красин. А пък Васил Левски по карловски е наричан Васил ЦИКО. Журналистите много го бъркат.
Вашето мнение за последния филм за Левски
Всеки, който прави нещо за Левски, иска да запази тази енергия, която е излъчвал. Всеки има свое виждане, особено хората на изкуството, и е трудно за един човек-лаик да намира грешки и да критикува. Това е смешно. Лично аз това не го възприемам.
Коя е книгата за Левски, която всеки българин трябва да прочете?
Има една книга „Левски в спомените на съвременниците си“. Тя отдавна не е преиздавана. Там има интересни неща за него от Захари Стоянов и др. негови съвременници. Повечето неща се препокриват. Смята се, че те са най-автентични, защото са изказани веднага след Освобождението.
Кои качества на Левски българите носят и трябва да възпитават в себе си?
Според мен, Левски е надживял много времето си, защото е имал големи организационни качества. Това да можеш да организираш толкова много хора, е наистина уникално. Това се препокрива с неговите думи за всеотдайни хора , честни, безкористни, скромни. Според Левски четири са качествата, които трябва да притежава човек, който се отдава на някаква кауза - разсъдителен, постоянен, безстрашлив и великодушен.
Вие удовлетворен ли сте от това, което се прави днес в памет на Апостола?
Аз съм възхитен от това, което правят плевенчани. Копчев беше пръв, след него Павлин Цонев, сега е д-р Галя Цветкова. Всички тези хора са много всеотдайни и притежават тези качества на Апостола. Те скоро откриха паметник на съратника на Левски Данаил Попов в Плевен. Галя Цветкова беше инициаторът. Аз се прекланям пред такива хора, които работят родолюбиво. Ние, в Карлово, също се стремим да съхраним празниците и традициите за Левски. На хижа „Васил Левски“ правим ежегодни празници на Свети Илия, на 2 август. Успяхме да възстановим това и всяка година се събират около 100 човека на хижата.
