Общо 220 българи-патриоти преминаха тази година по стъпките на Апостола – през Балкана до родния му град Карлово. Това е 22-ят поред Национален туристически поход „По стъпките на Левски“. В него се включиха участници от Видин, Плевен, Никопол, Карлово, Силистра, София и Шумен. Разделени в 6 лъча, във всеки от които участват повече от 40 човека, те преминаха различни маршрути и 18 хижи в Стара планина.
С годините походът се превърна в национална проява в дните преди честването на рождението на Апостола. През 1995 г. по инициатива на плевенския учител по история Васил Копчев походът започва с един участник, за да стигне днес до 220. Според създателя и негов главен ръководител Васил Копчев, всеки участник, след като е преминал трудните маршрути в Централен Балкан, може да си отговори на риторичния въпрос – достойни морални наследници ли сме на Апостола? Мнението на Васил Копчев е, че в похода се съчетава почитта към делото на Левски със силата, която дава планината, калявала и неговия дух. Планината, която е място за изпитание на духа и волята на всеки поотделно и заедно – в другарството и колективността. Тези неща правят уникален този поход – много по-различен от всеки друг туристически маршрут или мероприятие, посветени на Левски.
Тазгодишният Национален туристически поход „По стъпките на Левски“ се проведе от 11 до 18 юли. Най-големият лъч с 55 участници бе петият и в него се включиха ентусиасти от Плевен, Видин, Карлово, София. Този лъч бе и най-колоритният с най-малкия участник - 8-месечната Белла и най-възрастния - 70-годишният Васил Чардаклиев, наследник на Васил Левски по майчина линия. В историята на похода за пръв път се включва толкова малко бебе, което премина с родителите си успешно целия Балкан. Маршрутът бе Плевен - връх Шипка - хижа Узана - хижа Мазалат - хижите Мандрата Тъжа – Русалка - село Анево - Карлово. Разстоянието бе извървяно за 5 дни, като средно на ден се минаваха около 10 км.
Д-р Галина Цветкова бе ръководител на пети лъч, дългогодишна планинарка, която много добре познава Балкана.
„Обикновено в този поход се тръгва от любопитство, а после това става традиция и част от тебе. Аз участвам вече 10 години. С голям мерак ходя. Познавам всички пътеки. По мое предложение добавихме допълнителни маршрути, за да не се повтарят едни и същи. Походът е интересен със своята приемственост. По-възрастни участници, които преди време тръгнаха с децата си, сега вече включват и своите внуци“, споделя д-р Цветкова.
Според нея присъединяването на бебе тази година е изключително смела постъпка на родителите, тъй като те изминаха целия поход с него наравно с всички участници, без да съкращават или облекчават по никакъв начин маршрута.
Родителите на Белла са 33-годишната Рина и съпругът й Стефан, които са плевенчани, но живеят и работят в София. Те са смелчаците, решили да тръгнат по славния път на Апостола в Стара планина с 8-месечната си дъщеричка. Обмислили са го добре преди да вземат това решение. Екипирали са се отлично, най-вече с памперси и дрешки за Белла.
„Ние с мъжа ми сме ходили на този поход преди 15 години. Тогава много ни хареса, но след това се случваха разни неща и не успявахме да дойдем. И решихме, че сега е моментът да тръгнем с бебето, което не ходи и можем да го носим на гръб или отпред в раница-кенгуру. Аз я кърмя и това много ни улеснява. А иначе в планината е великолепно, както и каузата, която ни обединява. Друго е да дишаш този планински въздух, да напълниш дробовете си с уханието на безброй билки. Имам още две дъщери на 8 и на 4 години. Учим ги да обичат планината“, казва Рина. Тя не само, че гледа трите си деца, но работи като доброволец във фондацията „Ла Лече Лига“ за подкрепа на кърмещите майки.
Всички участници в похода много се радваха на малката Белослава и си направиха снимки за спомен с бебето-планинар.
В пети лъч имаше още едно младо семейство, което истински обича планината и учи на това и децата си. Това са Тоня и Деян от София. Двамата бяха дошли с 6-годишния си син Пепи.
„Със съпруга ми обичаме планината. Тази година решихме да дойдем, малко да си починем. Доволна съм от похода, добре ми се отразява. Планината ме зарежда и пречиства. Изолираме града, изключваме телефоните и наистина рестартираме батериите. Много е приятно, особено когато доминира патриотичният дух”, казва Тоня.
С всички тях в първия ден от прехода тръгнахме от връх Шипка към хижа „Узана“. Там стопанката на хижата Милена Ботева по традиция посреща походниците с китка здравец и топли питки, които разчупва на всички, седнали на трапезата. Най-важното за нея е да посреща туристите с много любов и да им дава кураж и сила да продължат. А рецептата й за мекичките, които бе приготвила за закуска, е „вода, мая и любов“.
На следващия ден стегнахме раниците и тръгнахме за хижа „Мазалат“. Пътят ни минаваше край място с горски ягодки и малини и естествено спряхме за малко да си похапнем. Продължихме да вървим през огромни поляни, потънали в зеленина с ухаещи билки. Мащерка, жълт кантарион, бял равнец, еньовче, жълти и сини камбанки се поклащаха от вятъра и се разнасяше невероятно сладък аромат на билки и мед. Пчелите жужеха и прехвърчаха покрай нас. Вода нямаше никъде. И ето че най-неочаквано зад един завой се появи чешма с бликаща студена планинаска вода. Какво удоволствие и радост в юлската жега!
След доста ходене през букова гора, най-накрая стигнахме хижа „Мазалат“, намираща се на билото на Стара планина. Тук ни посрещнаха с нвероятно вкусни гозби – леща, картофки с пиле, макарони на фурна. Починахме си активно, разговаряхме и се заредихме с нова планинска енергия.
Рано сутринта потеглихме към хижите „Тъжа“ и „Мандрата“, които са близо една до друга. Пътят е доста стръмен, а слънцето печеше силно. И пак нямаше вода. Добре, че се появявиха облаци и стана по-прохладно за ходене. След трудното изкачване последва стръмно спускане, което се оказва още по-тежко. Белла заплака. Искаше да си играе с нейните играчки, не да я носят. Седнахме за кратка почивка от половин час и отново тръгнахме.. След няколко часа спускане най-накрая се видяха двете хижи, което ни успокои. И ето, че почти сме стигнали и започна да духа силно, да гърми и да падат едри капки дъжд. Затичахме към „Мандрата”, където вече ни чакаха и бързо ни помогнаха за раниците. Успяхме да се скрием от дъжда. И тук хижарят е любезен и гостоприемен. Това е Владимир от Казанлък. Приготвил е вкусен гювеч и постен боб. Има и кафе, чай и гореща вода за къпане, и най-вече приятелска приповдигната атмосфера. А лястовичките, които са направили гнездата си в тази хижа са безброй, допълват уюта и успокояват.
Следва няколкочасов преход по лек терен и стигнахме в хижа „Русалка“ на 1 100 м. Е, тук няма топла вода, но пък природата е приказна. Вечерта се събрахме и пяхме всякакви песни, някои от които чувам за първи път. Отминава и последният ден в Балкана. Нима вече си тръгваме? Връх Шипка е някъде далече-далече, планината остава назад и ни се струва невероятно, че точно ние сме минали това огромно разстояние по стъпките на Левски. Да, това е истинско изпитание за духа и издържливостта на човека!
Долу в Карлово местните хора посрещат всички участници в похода с много радост и почит, защото и младите, и ветераните, преодолели трудните маршрути и минали по стъпките на Дякона, внасят своя патриотичен дух в тържествата и доказват, че сме достойни морални наследници на Апостола на свободата.
