Веселка Асенова е родена във Видин, където минава цялото й детство. Завършва специалност “Физика и математика“ в пловдивския университет. В момента преподава физика в СОУ „Цар Симеон Велики“. От 2010 години работи като доброволец в Инер Уил клуб, една от най-големите женски организации в света, член на ООН. През 2015-2016 г. е избрана за секретар на организацията. Има две деца. Дъщеря й Илина е архитект, синът Алекс е ученик и тренира футбол. Съпругът й Цветан Асенов е заместник-кмет по устройство на територията в община Видин. Любовта й към професията я кара все още да преподава. Обича работата си, децата, новостите и предизвикателствата.
Веси, всички те познаваме като учител, а напоследък и като обществена личност, ангажирана с различни общественозначими каузи. Как съчетаваш всички дейности?
Работата като учител ми дава много неща. Едно от тях е, че човек винаги трябва да се образова и да върви напред с иновациите, защото ако не се образоваме, не сме в крак с новите неща. А младото поколение ни задължава да се развиваме. Това е едно изискване към всички нас, особено към учителите, които работят с големите ученици. Това е професия, която ни прави млади и ни дава сили. И, разбира се, взаимно си помагаме и сме едно цяло. Това ме стимулира да работя, да се чувствам млада и се опитвам да помагам на учениците си с моя опит. В XXI век трябва да работим по нови методики. Учениците не искат скучни уроци. Имаме възможност да ходим в обсерваторията в Белоградчик, където на децата им е много интересно. Ходихме и в Церн. Очаквам тази година нов клас и ще мога да отделям повече време за учениците извън класната стая.
Напоследък те виждаме повече като обществена личност и по-точно като секретар в Инер Уил клуб. Как и защо се зае с това?
Обществената ми дейност започна през 2010 година, когато ме предложиха за участие в изпълнителния комитет на дистрикт 248 в България – Инер Уил. Това е световна организация с история, със седалище в Лондон, която съществува в цял свят. За времето 2015-2016 година заемах длъжността „Чеърмен“ на дистрикт 248 в България, т.е. президент на организацията. Два пъти се срещнах с Шерлот Де Вос в България. Инер Уил е една идея, която обединява креативни личности да бъдат приятели и да работят в полза на обществото. Всички ние, членове на Д 248, сме хора докозали себе си в професионален и личностен план. Работя тук, защото имам гражданско съзнание, че мога да помагам със знания и идеи за осъществяване на различни проекти в полза на хората. Инер Уил е стремеж към доброто.
Доколкото знам работите благотворително, без заплащане, на доброволни начала.
Да, така е. За повечето хора е странно да работят нещо, за което не им се плаща. Нашата цел е да работим за благотворителност в служба на обществото по всякакъв начин. Не е задължително само с парични средства, ние можем да помогнем по всякакъв начин и затова сме търсени от много хора. За мен е гордост, че по време на моя мандат аз чартирах четири нови клуба. Това е клубът във Варна, който е трети пореден клуб „Варна Еуропеа“, в София, в Каварна и в Етрополе. Така че клубовете се умножиха, станаха 25 в България. Годината, в която най-много клубове бяха създадени, е тази през моя мандат.
Как си обясняваш този факт?
Понякога е стечение на обстоятелствата, понякога е късмет. Но аз искам да кажа, че човек навсякъде трябва да преминава през съответната йерархия. Аз преминах през йерархията на Инер Уил. Бях една година „организатор разширение“, следващата година бях „връзки между клубовете“, две години работех като секретар, което вече е офицер в нашата организация. За да станеш чеърмен трябва да си преминал през офицерска длъжност. И така много клубове ме опознаха и когато ме номинираха за тази длъжност, те избраха мен. За мен беше голяма гордост жени да избират жена - без привилегии, без политически нагласи, без връзки. Това за мен е най-голямата чест. Много съм щастлива, че се появиха тези клубове. Най-много съм щастлива за клуба в София, защото там членуват дъщерите на дамите от Инер Уил. Младите жени се пребориха с Ротари клубовете, които се стремят да ги привлекат при тях. Дамите в Каварна също бяха много ентусиазирани. И там много работихме. Последното ми завоевание беше в Етрополе, едно малко градче, където има много ентусиазирани жени. Те са 22 и останахме с много добри чувства от взаимната си дейност. Аз съм горда от свършената работа и благодаря на всички от целия дистрикт, които ми помагаха. Като заемаш такава длъжност, трябва да бъдеш дбър мениджър. И хората, които ти помагат са най-важните, защото без тях няма да се осъществи мениджърството.
Чувстваш ли се успяла жена?
Да, мога да кажа, че се чувствам успяла, защото да работиш в такава организация на световно ниво и да бъдеш чеърмен за мен е заслужено място. Там не избират хора, които не са се доказали. След две години ще навърша 50, но тава не означава, че съм спряла да правя планове, напротив, аз имам още цели и ще ги осъществя.
Би ли се описала с едно изречение?
Приятелките ми от дистрикт 248 ме описват като „човекът, който внесе най-много спокойствие, прямота и яснота в дистрикт 248 България”. Аз се смятам за не толкова спокойна и тази характеристика, дадена за мен, много ме очарова. А иначе наистина съм много пряма и откровена. Тази година имаше много напрежение, защото имаше нагласи дистриктът да се разшири. Моето мнение беше да не се прави това, защото ако направим това разширение на дистрикт, това означава, че няма да можем да общуваме сегашните 350 дами от тези 25 клуба. Казах своето решение и смело обосновах своите мотиви.
Двегодишният ти мандат на секретар в Инер клуб приключи. Как се раздели с дамите?
На жените в изпълнителния комитет, които работеха през цялата година, връчих по една пластика, която символизира жена и по един банер с моето лого за 2015-2016 година. Имаме още една голяма гордост за нашия дистрикт. Това е връчването на наградата „Бялата птица“ от Максим Минчев на 10 април тази година. Беше нещо невероятно. И това ни дава възможност да разберат за нас и хора , които никога не са чували за Инер клуб. И ние ще работим в тази насока. В новия закон в нашите клубове могат да членуват не само съпруги на ротарианци.
Как успяваш да свършиш всичко и да ти стига времето?
Аз съм изключително организиран човек и държа да ми е подредено всичко. Винаги пред мен има списък със съответните задачи и точки какво да свърша. Моята организираност винаги ми е помагала. Но не само това, трябва да имаш и желание. За мен „нямам време“ не съществува. По-скоро имаш или нямаш желание. Когато имаш желание, можеш да постигнеш всичко. Моят баща така ме научи.
В какво конкретно се състои помощта на Инер Уил клуб?
Нашата дейност през годините винаги е била свързана с децата. Аз съм радетел на идеята да подкрепяме деца, които имат желание да се развиват. Смятам да предложа тази година да учредим стипендия „Инер клуб Видин“, която да остане в годините като стипендия и след нас, и да се връчва на деца, които са заслужили, които учат и се образоват, и имат желание да се развиват. Ще направим критерии, по които ще се избират деца, и ще измислим визията. Конкретно сега за новата учебна година за 15 септември закупихме фотосоларни знаци „Внимание, деца!“. Аз отдавна имах такава идея и я предложих на дамите. Тази година включихме и Ротари клуб. И съвместно купихме знаците. Сега предстои да бъдат поставени.
Кое е най-важното в живота ти?
Най-важното нещо в живота ми е моето семейство, съпругът ми и двете ми деца. След това е работата. Там са доходите, които са важни за едно семейство. Следват приятелите, пътуванията. Моите истински приятели не са много, но мога винаги да разчитам на тях. Имаме традиция в моето семейство на Коледа и на Голяма Богородица да се събираме в Орешака с наши семейни приятели, които имат деца на възрастта на нашите. Тази традиция е много хубава. И казвам на всички мои приятели, че трябва да изберат една дата в годината, на която семейството да се събира и прекарва една седмица заедно.
Какво те зарежда и ти дава сили да продължаваш напред?
Най-вече любовта и отдадеността у дома, това, че се уважаваме и подкрепяме. Пием кафе заедно сутрин, разговаряме. Доверието в семейството е много важно, защото, ако човекът до теб не те разбира и не те подкрепя, нещата не вървят. Съпругът ми през всичките години ме подкрепя, което е много важно. Той ми даде възможност да избера дали да отида в Лайънс или да остана в Инер клуб.
Как се справяш със стреса и напрежението?
Обичам да чета книги, гледам телевизия. Имам много подарени книги от мои приятелки за силни и успели жени. Харесвам такива книги, свързани с амбициозните жени. Обичам да чета.
