Монтана е една от малкото общини, които изпълняват най-модерната стратегия в индустрията, препоръчвана от Европа, наричана от експертите реиндустриализация. Големите заводи вече ги няма, но се създават средни и малки предприятия с устойчиво развитие, които формират икономическия облик на района. Това съобщи председателят на съюза на икономистите в България професор Кръстьо Петков по време на национална конференция за развитието на изоставащите региони.
„Монтана има около 20 средни фирми, които стоят стабилно на икономическата карта на страната, осигуряват работни места и имат устойчиво развитие”, подчерта професор Петков. Той е категоричен, че това е начинът за икономическото възраждане на регионите.
„Пет от 150-те най-бързо развиващи се фирми в България са в Монтана, а сред 40-те най-добри предприятия за тази година у нас има две монтански - „Монбат” и „Крос”, подчерта кметът Златко Живков, който изнесе презентация за ускореното развитие на община Монтана в контекста на стратегията за преодоляване на диспропорциите в изоставащите региони.
Според професор Петков и според кмета Живков една от най-важните теми на близкото бъдеще е колко да бъдат европейските региони и кое налага промяната.
„Основанията за преструктуриране на европейските градове и региони е отворена тема, която е изключително важна за нас”, убеден е кметът Живков.
Едно ново деление на страната ни, направено чисто административно, няма да донесе позитиви, каза още професор Петков. Той е убеден, че определянето на броя на районите за планиране в Европа и в частност в България, трябва да се прави на базата на точни критерии, като броят на населението не бива да е основният.
В момента, според изискванията на Европа, регион се обособява при население на съответната територия минимум 800 000 души. В Северозападният регион в момента живеят по-малко хора, стана ясно преди дни.
„Критериите за новото деление трябва да бъдат обсъдени с науката и бизнеса и да се вземе предвид не само статистиката, а и геополитиката, стратегическата роля на Долен Дунав и редица други фактори. Чак след това да се мисли за новото деление”, каза професор Петков.
Той е категоричен, че икономиката на регионите би се развивала по-бързо след създаването на така наречените регионални гаранционни фондове, които ще помагат на бъдещите инвеститори.
„В момента у нас има два такива фонда – национален с около 15-20 милиона лв. и софийския. До края на годината у нас трябва да има толкова регионални фонда, колкото са районите за планиране”, категоричен е председателят на съюза на икономистите у нас професор Кръстьо Петков.
Конференцията в Монтана е първият от поредицата форуми за икономиката на изоставащите региони. Следващият е през есента в Габрово. Те се организират от съюза на икономистите в България, БАН, асоциацията на българските градове и региони и асоциацията на планинските общини.
