По идея на Карталов са фестивалите на открито “Опера в парка” и “Сцена на вековете” в Царевец, а сега и предстоящият фестивал на “Опера на върховете” на Белоградчишките скали.
- Маестро, как върви подготовката на фестивала “Опера на върховете”? Със сигурност има неща, за които малко или много се тревожите - кои са те?
- “Опера на върховете” е най-любопитната и най-нова дързостна творческа стъпка, адресирана към най-широката публика, и то в един регион, който ще привлича нова публика не само от Белоградчик, от най-неизкушените и за първи път докосващи се до изкуството на операта и балета, но с нов трепет и нови зрители, до най-запалените и истински ценители от страната и чужбина. Единствената ми тревога е, че билетите са напълно разпродадени, а има още много желаещи.
- Обмисляте ли допълнителни дати?
- Въпреки огромния интерес на този етап допълнителни спектакли освен на обявените дати не предвиждаме.
- По какъв критерий избрахте точно това място за фестивала?
- Като режисьор, когато поставям опера на открито, избирам винаги с голямо внимание мястото за вписване по най-естествен начин на избраната за открито творба. Именно в природните дадености и естествената среда на открито особено е важно те да излъчват мощно внушение и да са в хомогенен синхрон и единство на режисурата и музикалната драматургия на творбата. Никога не подценявам публиката, усещам с чувствителността си и визията си на режисьор, който убеждава и води не само артистите, но и работейки предимно за своята публика. Поех сам отговорността за това ново светилище за операта и балета, планирах и търсих покровители на идеята ми. Благодаря на министъра на културата г-н Вежди Рашидов, на кмета на града г-н Борис Николов и неговия заместник г-н Росен Младенов, на генералния спонсор “Геотехмин” и ръководителя на тази авторитетна фирма проф. д-р Цоло Вутов, на местните родолюбци братята Базински, на верния ни партньор и поддръжник на оперното изкуство ОББ, на моите колеги и големи доказани професионалисти - целия творчески, технически и административен състав на Софийската опера.
- Първо при “Пръстена”, сега и в “Опера на върховете” обявихте, че ще използвате само български оперни артисти. Това някакъв вид родолюбие ли е, или имате други основания?
- Когато се грижим и имаме мисията да представяме и подкрепяме утвърдените и с голям опит творчески личности, друга главна задача е да откриваме и създаваме постоянно нови продукции и нови артисти. Като мой приоритет е да даваме шанс и изява на националния ни капитал.
- Журналистите се питаме какво се случи с традиционния летен фестивал “Сцена на вековете” на Царевец, чийто идеолог поначало бяхте вие? През 2009 г. го възродихте след 21-годишно прекъсване.
- Въпросът ви е толкова очакван, колкото неочакван е отказът ми да продължа да работя това, което създадох със святото за мен дело и име “Сцена на вековете”. Работих много добре с всички общински ръководства през годините. Благодаря на всички и за всичко.
- Преди време “щурите” ви идеи се приемаха с повече шок, а сега публиката, журналистите, а и колегите ви май са претръпнали. Все пак фестивална импресия по музика на Вагнер в пещерата Магурата се очертава да е фантастично преживяване. Как ви дойде идеята за това?
- Търся винаги нов живот на идеите си, които и непременно търся да ги споделя в други светове, необичайна среда и хора, на които имам доверие. Така се роди и авторската ми импресия “Вагнер в пещерата Магура”.
- Акустиката в Магурата ще е съвсем различна, отколкото на сцената или при оперите на открито. Репетират ли вече певците?
- Акустиката е прекрасна. Теренът за работа - много сложен. Отговорността - огромна. Работим с артистите много внимателно. Техният ентусиазъм, доверие в мен и любопитство да направят нещо абсолютно ново в кариерата си ме прави истински щастлив. Обичам моите артисти, безкрайно ги уважавам и съм им истински благодарен.
- Как и с какви декори ще бъде осъществена импресията в пещерата? Разбрахме, че ще запишете предварително оркестъра, тъй като е невъзможно да се вкара в пещерата целият му състав, нито пък да се изпълнява Вагнер от камерен оркестър.
- Пеенето и играта в пещерата са на живо и непосредствено пред публиката, но няма как големият Вагнеров оркестър да не е на запис. Така без никакви компромиси запазваме внушението и мощта на оркестрацията. В сценария е логиката на драматичното действие, т.е. представление, в чиято игра участва и публиката. Макар и в съвсем необичайна и друга, но напълно естествена за действието среда, а именно на входа, вътре и на изхода на пещера Магура, запазвам в новия сценарий и мизансцен и изключителните авторските костюми на Николай Панайотов, които са точно създадени за постановката ми на “Рейнско злато” на сцена.
- В Магурата и друг път са правени концерти и досега там не е имало проблеми от страна на екоактивистите. Очаквате ли неприятности?
- Не очаквам поведение, което да противоречи на реда, който се изисква от всеки зрител в театъра или слушател в концертна зала. Публиката идва специално, т.е. тя е специална и е дошла да съпреживее магичността на събитието опера в пещера - ето че вече имаме и такъв вид истинско и сериозно изкуство. Няма опасност от проблеми, които да смущават каквото и да е.
- Вчера двама младежи гледаха декорите пред “Св. Александър Невски” и питаха полицаите пред Столична община: “Какво е това?” Очевидно надписът “Набуко” нищо не им говореше. Защо избрахте това лято да поставите точно тази опера?
- Вдъхна ми заряд за “Набуко” на площада една дълбока и звучаща особено силно днес фраза от хора на поробените евреи в прочутия Вердиев хор “О, Родино моя, прекрасна и загубена...”. Емоционалността и съдбовността на един порив мислите им да полетят със златни крила, да кацнат по скали и хълмове на родна земя, върху опустошените кули от отминали славни времена и златните арфи на вярващите и поетите, с надеждата Господ да ги чуе и ги понесе вдъхновени. Връзката с плача и стоновете от хора на евреите от “Набуко” е метафорична с днешното време, когато на родната ни земя с неизчерпаема енергия се раждат толкова много таланти, хора с огромен заряд от различни слоеве, но сякаш оковани и поробени от завистта, безразличието, пренебрежението към ценностното за сметка на лесната посредственост, когато стремежът ни е към съвършенство. Посланията от “Набуко” на безсмъртния маестро на италианската революция Джузепе Верди естествено звучат като призивен камбанен звън от площада на светия катедрален храм.
- През горещите дни публиката на Софийската опера се оплаква от липсата на климатик. Има ли някакъв проблем?
- Имахме такъв проблем от калпав ремонт, не по наш избор и вина. Макар и трудно, справяме се с проблема, за разрешаване на който плащаме излишни средства от скромния ни и недостатъчен бюджет.
- Кога ще вкарате нови заглавия в репертоара на балета на Софийската опера?
- Нестандартният репертоар на театъра е бил винаги приоритет в мисленето ми за неговата съвременна визия, престижна и световна съизмеримост. Има обаче един особено важен въпрос - как класическите балетни артисти ще се развиват във всеки един сезон. Разбира се, че на първо място с ролите, които им дават шанса да израстват и да се усъвършенстват в професията. Заедно с това съвременните постановки с нов модерен хореографски език поставиха балетната трупа в още по интересна позиция. Българските композитори Васил Казанджиев и Димитър Ненов в хореографията на Мила Искренова “Българска токата” са вече нова страница за историята на нашия балет. Имам преговори със съвременни български автори, които създават специално творби за Софийската опера и балет. Един от тях е композиторът Пламен Джуров, който завършва музиката си по романа на Емилиян Станев “Антихрист”.
- Обикновено националните театри се грижат балетните артисти да възстановяват телата си, за да запазят работоспособността си. Подсигуряват им физиотерапевти, масажисти, сауна, джакузи. Навремето Софийската опера също е имала осигурени масажист, лекар, медицински пункт и зъболекар. Какви са условията на труд в днешно време?
- Има винаги какво повече да се желае и прави в името на артиста.
- Каква беше вашата позиция по отношение на пенсионирането на примабалерината Веса Тонова? Според вас имаше ли належаща нужда да стане точно в този момент?
- Труден отговор, защото Веса Тонова е изключителен и неповторим артист и талант. За нея винаги има място в националната балетна трупа и тя винаги е имала и има безрезервната ми подкрепа. Нямало е съмнение за това и това е моята позиция. Тя не прие обаче друга, също много достойна форма, предложена от балетното ръководство, за постоянно членство и с нов статут на примабалерина. Лично аз съжалявам за категоричното й лично решение да не приеме предложението да продължи да работи в националната балетна трупа с нова енергия и заслужени почести за върховния й талант.
- Какво мислите за атаките срещу Министерството на културата и Вежди Рашидов?
- Всички сме свидетели на демографска, политическа, икономическа и духовна криза. Оставихме да владее посредствеността. За някои е комфортно да живеят с девиза “колкото по-зле, толкова по-добре”. България няма право и време да има ход назад. Дейците на духа са тези, които могат да водят към прогрес една нация. Нападките и клеветите срещу когото и да е и без взаимно желание за позитивен и конструктивен диалог не могат да бъдат полезни. Конфронтациите и омразата хабят енергия. Всеки един българин днес трябва да осъзнае, че само стремежът към съвършенство може бъде водещ за спасяването на нацията ни. Г-н Вежди Рашидов е не само признат художник и емоционален артист, той е и смел ръководител. Поема отговорност за трудни битки при хлъзгав терен. Въпросите за визията за национална културна политика и стремежът за световно признание и международен престиж са дълго време без отговор и не зависят само от администрацията на Министерството на културата. Кога и темите за културната мисия на съвремието и живото изкуство ще станат приоритет в решенията и кауза в мисленето на държавните мъже и жени. Какъв по-гръмовен камбанен звън от опасностите, които залага демографската криза. Културата на една нация е съвкупността от плодовете на нейното материално и духовно творчество. Създаването на нацията се намира в органическа връзка със създаването на нейната култура, ни е завещал мислите си българският социален психолог Иван Хаджийски.
Липсата на интерес към образоването на младите хора към изкуствата дава вече недобри резултати по задачата в създаване и отглеждане на нови кадри и тяхната мотивация.
В страна като Германия работят около 70 музикално-сценични структури. Германската държава не е оставила на изпитанието в самоиздръжка сложните си музикално-сценични организми, които имат специална социално-културна роля за обществото, а им осигурява безпроблемно 100 процента от необходимите средства за разходи. Там няма методики за субсидиране, които да изкривяват мисленето на много художествени администратори в системата с тарикатлъци, хитрувания и мимикрия на “художествена” дейност.
Истински, с честност и отдаденост и само след тежък труд се създава творческият продукт. Само със стремеж за нови идеи, преоткриване образците на класическите произведения се откриват и създават и върхови творчески постижения.
- Да направим равносметка. Започна фестивалът “Опера в парка”, подготвяте “Набуко” пред храм-паметника “Св. Александър Невски”, предстои “Опера на върховете”...
- За по-голяма точност - не искам да пропускаме динамичния, богат от разнообразие и силен сезон на Софийската опера и балет. Сега завършват Вагнеровите седмици с “Тристан и Изолда”, за пети път през май “изковахме” Вагнеровия “Пръстен” с “Рейнско злато”, Валкюра”, “Зигфрид” и “Залезът на боговете”. Крайно време е да се осъзнае, че са малко театрите по света, които поддържат най-трудния Вагнеров репертоар. С тези заглавия Софийската опера си създаде и нова постоянна публика, нов престиж със световно признание и мобилизираща нова енергия на способността си да бъде сред най-добрите. Горд съм с новите постановки на “Норма” в режисурата на Уго де Ана и на “Евгений Онегин”, постановка на Вера Петрова с най-млади артисти дебютанти. Режисьорката Юлия Кръстева заедно с хореографката Риолина Топалова с най-голяма страст и отдаденост сътворява детската оперна програма, с която увеличаваме публиката с мисленето ни за бъдещето.
Летният сезон на Софийската опера обхвана четири сцени: в София, в основната сграда, в парка на Военната академия, на площад “Св. Ал. Невски” и в Сити арт център. Напълно продадени са спектаклите в парка на Военната академия. За отбелязване е, че оперните и балетните утра на малката сцена в парка се разпродаваха най-бързо. Много съм благодарен на ръководството на Военната академия за безрезервното съдействие и условия за работа. Създаваме и една съвсем нова сцена с новия фестивал “Опера на върховете - Белоградчишки скали”.
Това е истинското доказателство за огромната дейност и способност на Софийската опера и нейните артисти, оркестър, хор, балет, администрация да бъдат на върха на творчески постижения от най-висока класа.
Нашият гост
Академик Пламен Карталов е специализирал оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. От 2007 г., когато за втори път заема поста директор на Софийската опера и балет, въвежда ефективна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Заглавията на поставените от него опери са неизброими, наградите му също са много, сред тях са Кристална лира, “Златна книга” (Русия), орден “Кирил и Методий” I степен и най-големият правителствен бразилски орден “Рицар на южния кръст”.
