Кенан Тахирович е роден в Черна гора на 23 април 1997 година. Когато е на шест месеца, семейството му идва в България. Живее във Видин от 19 години или цял живот. Учи в основното училище „Свети Климент Охридски“ в крайдунавския град. Тази година завърши средното си образование в езиковата гимназия „Йордан Радичков“. Той е един от малкото наши студенти, приет в престижния Южнокалифорнийски университет в Лос Анжелис, специалност филмова и телевизионна режисура.
Кенан, как се чувстваш след като знаеш, че си приет в един от най-престижните университети в света?
Чувството е неописуемо. Опитвам се да се държа стабилно и да не тръгвам с големи очаквания, гледам да си контролирам емоциите. Но, в момента, в който го разбрах, ми трябваше много време да осъзная какво се случва. Възможността, която ми предложиха е огромна и всъщност получих одобрение от най-елитното училище за моята специалност. Това беше университетът, за който имах най-малко надежди, защото процентът на приема е много нисък, което намалява шанса да те приемат. А при мен като интернационален студент местата са още по-ограничени. Конкуренцията наистина беше ожесточена.
С какво успя да впечатлиш преподавателите и да пребориш конкуренцията?
„Ескапизъм” или “Бягство от реалността” е 5-минутният късометражен филм, който подготвих миналото лято. Това е психотрилър-мистерия. Наименованието „Ескапизъм“ означава бягство от реалността. Главният персонаж - художникът Иван Рангелов е представен в доста странна форма, той е луд и живее в своя измислена реалност. Картините или изкуството са неговото спасение. Главната концепция беше да направя контраст между реалността и измисления свят, акцентирано към хората, които се занимават с изкуство. Към края се включва и Николай Янев като разпитващ, след като Иван е убил любовта на живота си. Главният елемент е страхът, от който бяга художникът и нежеланието му да осъзнае, че се страхува. Опитва се да пребори страха, но остава завладян от него. И следователят го убеждава, че не може да избяга от реалния свят. Филмът завършва с репликата на Николай Янев, че той никога не може да избяга от реалния свят и е жалка част от него. Художникът го поглежда втренчено и извиква „Не!“, което означава че не се е примирил и никога няма да се промени. В самото късометражно филмче има доста философия и е доста абстрактно.
Как стигна до решението за този сюжет?
В началото това беше голямата дилема. Чудех се дали да бъде нормалната сюжетна линия или да е нещо по-абстрактно. И реших да заложа на второто, защото шансът да се отлича от другите е по-голям и мога да си играя повече със сюжета и персонажите.
По-конкретно?
Беше юли месец и ей така си седях вкъщи до късно всяка вечер. Чудех се какъв сюжет да измисля и какво да направя. Бях в пълно неведение какво ще се случи в моя късометражен филм. Една сутрин се събудих рано, към 6 часа, излязох на терасата и целият сюжет ми мина през главата. И така нещата се случиха спонтанно. Когато се насилвам, не стават. После успях да намеря екип от хора, да намеря места за снимане, актьори. Сработихме се доста добре.
Как ти съобщиха за приемането ти?
Професор Дейвид Уайтснър е оценил моята работа. Свърза се с мен няколко дни преди да получа официалното писмо и ми каза, че съм приет. Ситуацията за мен беше шокираща. Защото когато от един университет ти отговарят с „Не“ ти пращат кратко писмо. На пръв поглед като го видиш вече знаеш, че ще ти кажат „Не“. Отворих имейла и очаквах отрицателен отговор. Започвам да чета :“ Здравейте, Кенан, имам удоволствието да ви съобщя, че аз оценявах вашата работа. Аз съм професор от филмовия департмънт. Искам да Ви съобщя, че за тази година Вие сте приет...“ И прочитайки това, стоя и не мога да повярвам и чета 10, 20 пъти. И стана еуфория, после един рев! Наистина бях шашнат! Неописуемо е наистина!
На кои места още кандидатства?
Кандидатствах още в Нюйоркската филмова академия, в Лойола Меримаунт, в Калифорнийския институт по изкуствата. От тях трите ме приеха в Нюйоркската филмова академия, а накрая ме приеха в мечтаното училище – в Южнокалифорнийския университет.
Приемът в университетите по изкуства е много относителен,има голямо значение кой те оценява и зависи от вкуса на преподавателя, оценката е субективна.
Доволен ли си от резултата ?
Да, доволен съм, защото знам колко много усилия вложих, за да си завърша кандидатурата и да успея да ги впечатля. Доста трудности имах по пътя си. Имах два изпита и материалите са много. За първия изпит ходих на уроци по английски език, това беше подготовката отвън. За втория, най-труден изпит, трябваше да се оправям сам, тъй като курсовете в София са много скъпи и трябваше много да се пътува. Подготвях се сам. Може би най-трудната част беше късометражното филмче, защото срокът ми беше до 22 август. А през лятото във Видин всеки тръгва нанякъде.
Помогна ли ти участието в младежката театрална студия към видинския драматичния театър?
Почти три години участвам в младежката театрална студия. Помогна ми най-вече в частта да разбирам актьорите и да мога да ги упътя в това, което искам да направят. С Ирина Флорова работихме доста време и тя ми помогна с много техники. Научих се да осъществявам контакт с актьора, да мога да му давам правилните указания пред камерата, как искам да го виждам и да му го обясня така, че той да ме разбере.
Промени ли се отношението на твоите съученици и приятели към теб след приема ти?
Не, същите сме си. Те си знаят, че с това съм се занимавал винаги и не са изненадани.
Подкрепя ли те твоето семейство в избора?
Родителите ми винаги са ме подкрепяли в моето желание да се занимавам с кино. А то е още от ранното ми детство - от 6 години се интересувам от кино и оттогава мечтаех да се занимавам с кино. Това е моята страст и няма причина поради, която да ме спрат. Винаги се радват, когато гледат някой мой нов филм или видео.
Кенан, амбициозен ли си?
Да, определено съм амбициозен. Проблемът при мен е, че когато видя, че нещо мога да го направя, но няма нужда от това, не го правя. Когато имам жизнено важна цел – правя го на 100%. Затова винаги съм бил насочен към киното, а в училище не съм отличник. Просто винаги съм знаел точната си цел и гледам да не се отклонявам от нея, да не се разконцентрирам с други неща.
Какво е най-важното за теб в живота ти?
Най-важното е да работя това, което обичам и да се установя като режисьор. Не се стремя към големи финансови печалби или да бъда заможен човек, а просто за мен е много важно да правя това, което обичам. Защото работата заема голяма част от живота ни и ако не я вършим с желание, става доста неконфортно.
Как виждаш следването си в Южнокалифорнийския университет?
За първата година има опция за работа, но ще гледам да не работя, защото искам най-вече да уча. Повечето студенти, с които разговарях казаха, че стоят в университета 16 часа на ден. Много е натоварено. А за мен е най-важен първият семестър и затова ще се опитам да се координирам по най-бързия начин и да свикна с тяхното темпо. Там наистина е доста усилен процесът на учене.
Мотото на моя департмънт по филмови изкуства е „Не спим много.“ Но с желание всичко става. А за работа ще мисля след първата година. Стаж със сигурност ще има и това е по-важната част.
Как ще си плащаш обучението, което никак не е евтино - 25 хил долара на семестър?
Първият ми семестър го поема университетът. Аз трябва да си осигуря спане и храна. Това е страхотна оферта от този университет. Ако имам много добър успех, ще имам стипендия и през следващите семестри. В моя департмънт за филмови изкуства има над 48 фондации, които могат да помогнат за финансиране. Но е важно да видят, че си заслужава да го направят точно за теб. Важно е да видят, че си стойностен студент. Силно се надявам да потръгне всичко добре. Ще дам всичко от себе си.
