Анна Маринова*
Най-честата причина за предприемане на суицидни действия – опит за самоубийство или самоубийство, е наличието на депресия. Депресивните състояния са трудно лечими, а понякога остават маскирани предимно зад физически симптоми и остават неразпознати. Последните проучвания показват, че депресията и тревожните разстройства са най-честите психични проблеми, от които страдат българите. Броят на случаите непрекъснато расте, а успешно излекуваните са твърде малко. Основните причини за това са две – от една страна, голяма част от страдащите от тези психични разстройства остават недиагностицирани и без лечение. Много от тях отказват да посетят психиатър и психолог/психотерапевт, а в други случаи личните лекари, които са първичното звено при оказването на здравна помощ, не разпознават съответните състояния и не насочват пациентите към специализирана помощ. От друга страна, лечението, което им се прилага, е неадекватно. Най-често депресиите и тревожните разстройства се лекуват само медикаментозно, а не комплексно – в съчетание с психотерапия, което е най-успешният и даващ резултати метод. Друг проблем е ниската здравна култура на българина, който се срамува да посещава психиатър и психолог/психотерапевт. Ниските доходи на хората, неспособността да се отделят средства за психотерапия и недостигът на квалифицирани кадри в областта на психотерпевтичните услуги е друга причина за големия брой неизлекувани психични разстройства.
И ако при тревожните разстройства суицидният риск е сравнително малък, то при депресиите той е изключителво голям. Като говорим за депресия, става дума за клинично доказана диагноза, включваща множество симптоми от физическо, емоционално, когнитивно и поведенческо естество. В случая не става дума за временно понижено настроение, което е бързо обратимо състояние без трайни последствия и не изисква специфично лечение. Не може да се пренебрегне и фактът, че хората, страдащи от тези състояния, често подхождат небрежно към собственото си здраве и отказват да следват предписанията на личните лекари, психиатрите и психолозите.
За съжаление депресията е състояние, масово разпространено и сред подрастващите, които също не получават ефективно лечение. Освен опити за самоубийства и самоубийства, при тийнейджърите се наблюдават и действия с цел самонараняване. В голяма част от случаите може да се говори за опит за привличане на внимание, недостиг на разбиране и внимание в семейството или в училище. Тогава се касае предимно само за опити за самоубийство, които обаче понякога завършват фатално.
Сериозен пропуск във връзка с психичното здраве на българите е фактът, че почти не се действа в посока психохигиена и психопрофилактика. Това означава да се работи върху проблема още преди той да се е появил или ако вече се е появил – да се предотвратят усложнения. Например – ако има наличие на психично разстройство, за което се знае, че може да доведе до по-сериозни последици, да се работи с цел тяхното предотвратяване. Или семейства и групи в риск да бъдат включени в специфични обучения и психотерапевтични сесии.
Работодателите също би следвало да проследяват реалното състояние на психическото състояние на своите служители. В тази връзка най-сериозен проблем е т.нар. „BURNOUT-синдром“ или „синдром на изпепеляването“, който е възможен да се появи при всички професии и има сериозни последствия както за хората, които страдат от него, така и за техните близки и семейства и за работния процес като цяло. Това е специфично състояние, характерно най-често за професии, в които се полагат грижи, общува се с много хора, работното време е прекалено дълго, поемат се нощни смени, почива се малко, ангажиментите са повече, отколкото могат да бъдат поети и др. Най-честите симптоми са физическа и емоционална преумора, изтощение, главоболие, безсъние или прекалена сънливост, болки по цялото тяло, апатия, раздразнение, агресия, постоянен негативизъм и неудовлетвореност. Характерни са ниски нива на концентрация и отслабена памет, възможна е злоупотреба с алкохол или наркотици. Един от вторичните проблеми при това състояние е именно появата на депресия.
*асистент Анна Маринова, дм, филиал „Проф.д-р Иван Митев“ към Медицински университет – София, психолог и журналист
